Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (55) (Всемирът, боговете, хората)

Човекът: три в едно

Как да не видим в този разказ, че гатанката на Сфинкса говори за съдбата на Лабдакидите? Всички животни, независимо дали са двукраки или четирикраки, да не говорим за рибите, които изобщо нямат крака, всички имат по една „природа“, която остава неизменна. От раждането до смъртта за тях няма промени в онова, което определя характерните им черти като живи същества. Всеки вид има своя статут, един и само един, единствен начин на живот, единствена природа. Докато човекът има три последователни етапа, три различни природи. Първо той е дете, а природата на детето се отличава от природата на зрелия човек. Затова, за да премине от детството към състоянието на възрастен, той трябва да се подложи на инициационни ритуали, които го превеждат през границата между двете възрасти. Човек става различен от себе си, превръща се в ново лице, щом като мине от детството към зрелостта. По същия начин — и това важи в още по-голяма степен за царя, за воина — когато човек е на два крака, той е някой, чийто престиж и сила се налагат, но от момента, в който навлиза в старостта, той престава да бъде човек на воинския подвиг, а се превръща в най-добрия случай в човек на словото и мъдрия съвет, а в най-лошия — в жалка отрепка.

Човекът се превръща в нещо друго, тъй както остава един и същ, през тези три етапа. Та какво представлява Едип? Проклятието срещу Лай забранява всяко създаване на потомство, продължаващо рода на Лабдакидите. Когато се появява на бял свят, Едип се нагърбва с ролята на онзи, който не е трябвало да се появи. Той е ненавременен. Наследникът на Лай е едновременно законен потомък и чудовищно изчадие. Статутът му е напълно куц. Обречен на смърт, той се е спасил по чудо. Тиванец по рождение, отдалечен от родното си място, той не знае, когато се завръща там да поеме най-високия пост, че се е върнал в изходната точка. Затова Едип има неуравновесено положение. Извършвайки обиколката, която го довежда на място в двореца, където е бил роден, Едип е смесил трите етапа на човешкото съществуване. Той е объркал нормалното течение на годишните времена, смесвайки пролетта на юношеството с лятото на зрелостта и зимата на старостта. В момента, в който убива баща си, той се отъждествява с него, заемайки мястото му на трона и в леглото на майка си. Създавайки деца на собствената си майка, засявайки полето, в което сам е поникнал, както казват гърците, той се отъждествява не само с баща си, но и със собствените си деца, които са му едновременно синове и братя, дъщери и сестри. Това чудовище, за което говори Сфинкс, което е едновременно на два, три и четири крака — това е Едип.

Гатанката поставя въпроса за социалния континуитет, за поддържането на статута, за функциите, за ролите в рамките на културите в противовес на течението на поколенията, които се раждат, царуват и отминават, давайки път на следващите. Престолът трябва да остане неизменен, докато заемащите го ще са постоянно различни. Как царската власт може да остане единствена и непоклатима, когато тези, които я упражняват, царете, са многобройни и различни? Проблемът е да се разбере как царският син може да стане цар като баща си, да заеме мястото му, без да влиза с него в конфликт, нито да го изтласква, да заеме мястото му на трона, без обаче и да се отъждествява с баща си, така сякаш е той самият. Как смяната на поколенията, последователността на етапите, бележеща човешкия живот, свързана с недълговечността, несъвършенството на човека — как те могат да се съгласуват със социален ред, който трябва да остане стабилен, постоянен и хармоничен? Проклятието, произнесено срещу Лай, и може би нещо от много по преди, това, че на сватбата на Кадъм и Хармония някои дарове имат злотворни свойства, не е ли начин да се признае, че в самото сърце на този изключителен и основополагащ брак прониква ферментът на разединението, вирусът на омразата, така сякаш между брака и войната, между единението и борбата има някаква тайна връзка? Мнозина, сред които съм и аз, казват, че бракът е за момичето това, което е войната за момчето. В град, където има мъже и жени, има неизбежно противопоставяне и неизбежно смесване на войната и брака.

Историята на Едип не свършва дотук. Родът на Лабдакидите е трябвало да свърши с Лай, а проклятието, което надвисва над Едип, възлиза към много старо минало, преди раждането му. Той не е виновен, но плаща тежкия данък на принадлежността към този род на куци, изкривени, заради тези от тях, които са излезли под светлината на слънцето, въпреки че вече не са имали правото да се родят.