Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (52) (Всемирът, боговете, хората)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Univers, les dieux, les hommes: Recits grecs des origines, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (14 декември 2007)
Разпознаване и корекция
NomaD (16 декември 2007 г.)

Издание:

Издателство „ЛИК“, 2001

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

„Предполагаем син“

Макар и да не куца в пълния смисъл на думата, Едип носи на крака си белега от отхвърлянето, което са му наложили, от разстоянието, на което се намира отдалечен от мястото, където би трябвало да бъде, що се отнася до същинския му произход. Следователно и той е в състояние на неравновесие. В качеството му на царски син всички виждат в него бъдещия наследник на Полиб, но той не е напълно коринтско момче, това се знае и тайно се приказва. Един ден, когато се кара с едно момче на неговата възраст, то му подхвърля: „В края на краищата ти си само един предполагаем син!“ Едип отива при баща си и му разказва, че един приятел го е нарекъл „предполагаем син“, сякаш че не е наистина негов син. Полиб го успокоява, доколкото може, без да му заяви изрично: „Не, няма такова нещо, ти наистина си мой син и на майка ти.“ Той му казва само: „Това са глупости, тези приказки нищо не значат. Хората са завистливи, приказват каквото им дойде на ум“. Едип си остава обезпокоен и решава да отиде при оракула в Делфи, за да го пита за раждането си. Син ли е той на Полиб и Перибея или не е? Оракулът обаче изобщо не му дава отговор толкова ясен, колкото е въпросът му. Вместо това казва: „Ти ще убиеш баща си и ще легнеш с майка си.“ Едип е в ужас и това страшно разкритие изличава първоначалния въпрос: „Истински син ли съм?“ Спешното действие, което трябва да предприеме, е да избяга, да се отдалечи на възможно по-голямо разстояние от тези, които смята за майка и баща. Да замине в изгнание, да се изсели, да се отправи възможно най-далеч. Ето го на път, подобно донякъде на Дионис, той става странник. Вече не е прилепнал към почвата си, вече няма родина. С колесница или пеша той тръгва от Делфи за Тива.

Случва се така, че в същия момент в град Тива има страхотна чума и Лай иска да отиде в Делфи, за да помоли оракула за съвет. Той заминава без много съпровождащи, на колесницата си с колесничаря и един или двама души. И така, ето ги баща и син — бащата уверен, че синът му е мъртъв, синът убеден, че баща му е друг човек — на път в противоположни посоки. Те се срещат на един кръстопът с три пътя; на място, където две колесници не могат да се разминат. Едип е на колесницата си, Лай — на своята. Лай решава, че царският му кортеж има предимство и казва на колесничаря си да направи знак на тоя младок да се отдръпне. „Махни се от пътя, дай да минем“, виква онзи на Едип и удря с боздугана си един от конете на Едип, или може би закача самия Едип по рамото. Последният, който не е с лесен характер и дори в ролята си на доброволен изгнаник се изживява като царски син, няма никакви намерения да струва път на когото и да било. Полученият удар го вбесява, той удря на свой ред с тоягата си колесничаря и го просва мъртъв, после връхлита върху Лай, който пада убит в краката му, а през това време един човек от царската свита се измъква ужасен и се връща в Тива. Едип, който смята, че просто е станало едно произшествие и че е имал право на самозащита, продължава пътя и скитанията си.

Той ще пристигне в Тива много по-късно, когато нещастието стига града под формата на чудовище, полужена, полулъвица, женска глава, женски гърди, тяло и лапи на лъвица — Сфинкс. Тя се разполага при портите на Тива, било върху колона, било върху по-издигната скала, и се забавлява да задава гатанки на градските младежи. Всяка година тя иска да й изпратят цвета на тиванската младеж, най-хубавите момчета, които трябва да се срещнат с нея. Понякога твърдят, че тя иска да се съвкуплява с тях. При всяко положение Сфинкс им задава гатанката си, и когато не могат да отговорят, ги убива. Тъй с течение на годините Тива вижда как цветът на младежта й погива. Когато Едип пристига в Тива, той влиза през една от портите и вижда, че всички хора са отчаяни, с траурни лица. Чуди се какво става. Регентът, който заема мястото на Лай, братът на Йокаста Креон, също е от потеклото на Посетите. Той вижда този младеж с хубава осанка, с вид на храбрец, и си казва, че докъдето са я докарали, може би този непознат е единственият им шанс да спасят града. Той известява на Едип, че ако успее да победи чудовището, ще се ожени за царицата.