Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (27) (Всемирът, боговете, хората)

Елена — виновна или невинна?

Третото действие се разиграва около Елена. Коя е тази Елена? Тя самата е плод на намеса на божествата в света на хората. Майка й, смъртната жена Леда, е дъщеря на царя на Калидон Тестий. Още съвсем млада тя се запознава с един лакедемонец, Тиндарей, който е изгонен от родината си от превратностите на политиката и е намерил убежище при Тестий. Преди да се върне в Спарта, за да си върне отнетото царство, Тиндарей се влюбва в Леда и я иска за съпруга. Вдигат тържествена сватба. Но изключителната красота на девойката е изкушила не само съпруга й. От висините на Олимп я е забелязал Зевс. Без да се съобразява с Хера или другите си божествени съпруги, той има само една мисъл в главата — да се люби с тази млада жена. В деня на сватбата, през първата брачна нощ на Тиндарей и Леда, Зевс отива при нея и се люби с нея в образа на лебед. Леда носи едновременно децата на Тиндарей и децата на Зевс. Четири деца: две момичета и две момчета. Понякога разправят, че всъщност Зевс е насилил една богиня, Немезида. За да избяга от него, тя приела формата на гъска, а Зевс се превърнал в лебед, за да я покрие. Сцената станала при върховете на планината Тайгет, близо до Спарта, и на върха на планината Немезида-гъската снесла яйце (или две яйца), които един пастир побързал да занесе на Леда. В двореца на царицата децата изскачат от черупката и Леда ги осиновява.

Немезида е опасно божество, дъщеря на Нощта, от същия род като братята и сестрите й, родени от мощта на Мрака: Смъртта, Мойрите, Раздорът (Ерида) и свитата й: Убийствата, Кланетата, Битките. Но Немезида съдържа в себе си и другата страна на нощното женско начало: сладките Лъжи (Pseudea), Любовната нежност (Philotes), която обединява насладите и измамите. Немезида е отмъстителка, която бди за наказанието на прегрешенията; тя не знае покой, докато не настигне виновния, за да го накаже, докато не принизи нахалника, който се е издигнал твърде високо, предизвиквайки с прекомерните си успехи завистта на боговете. Немезида-Леда: по някакъв начин Немезида, богинята, взема образа на Леда, обикновена жена, за да накара смъртните да платят за нещастието, че не са богове.

И така, четири деца, две момчета, Диоскурите („деца на Зевс“, които са същевременно и Тиндариди, деца на Тиндарей) Кастор и Полидевк; две момичета, Елена и Клитемнестра. В тях, за добро или за зло, са се съединили човешкото и божественото, семето на Тиндарей, съпруга човек, и семето на Зевс, любовника бог, се смесват в лоното на Немезида-Леда, за да се обединят, тъй както остават различни и противоположни. Единият от момчетата близнаци, Полидевк, идва направо от Зевс и е безсмъртен; другият, Кастор, има повече черти от Тиндарей. В битката срещу двамата им братовчеди Идас и Линкей Кастор загива и слиза в подземния свят, а Полидевк побеждава, но бива ранен и Зевс го издига тържествено на Олимп. Обаче въпреки издигането им и противоположната им природа те остават двама близнаци, толкова свързани един с друг, толкова неразделни, колкото са и двата края на хоризонталната греда, която ги изобразява в Спарта. Полидевк измолва от Зевс дори и безсмъртието му да бъде споделено между него и брат му, като и двамата прекарват половината време на небето при боговете, а другата половина — в изгнание под земята, в ада, в царството на сенките заедно със смъртните. От своя страна Клитемнестра и Елена също си съответстват като двойно бедствие. Но Клитемнестра, за която се смята, че е напълно смъртната дъщеря на Тиндарей, е съвсем черна: тя въплъщава проклятието, което тежи над рода на Атридите, тя е отмъстителката, донасяща позорна смърт на победителя в Троя Агамемнон.

Елена, потомка на Зевс, за разлика от сестра си запазва божествения ореол над всички свои действия, дори над нещастията, които предизвиква. Красотата й, която чрез способността й да съблазнява я превръща в страшно същество, същевременно не престава да се излъчва от личността й и да й придава ореол от светлина с божествен отблясък. Когато напуска съпруга си, двореца си, децата си, за да последва младия чужденец, който й предлага извънбрачна любов, виновна ли е тя или невинна? Понякога твърдят, че тя така лесно се е поддала на желанието и чувствените наслади, защото е била поразена от лукса, богатството, ориенталския блясък на царствения чужденец. Друг път казват, напротив, че е била отвлечена насила, без нейно съгласие и въпреки съпротивата й.

Едно във всеки случай е сигурно. Бягството на Елена с Парис дава началото на Троянската война. Обаче тази война нямаше да е това, което е, ако въпросът опираше само до ревността на един съпруг, готов на всичко, за да си върне съпругата. Работата е много по-сериозна. Полюсът на съгласието, гостоприемството, добросъседските отношения се сблъсква с полюса на насилието, омразата, развалянето на отношения. Когато Елена става мома за женене, баща й Тиндарей си дава сметка при цялата й красота, че работата никак няма да е лесна. Затова той свиква всичко, що е ерген в Гърция — царски синове и още неженени царе, за да дойдат при него и изборът между тях да се направи компетентно. Какво решение да вземе? Тиндарей е объркан. Той си има един много хитър племенник, Одисей, когото трябва да споменем, защото играе важна роля в разказа ни. Одисей заговаря пред бащата на Елена приблизително така: „Имаш само един начин да се отървеш от възможни неприятности. Преди да направиш избора си, който сигурно ще предизвика брожение, ще накараш всички кандидати да се закълнат единодушно, че каквото и да бъде решението на Елена, те ще одобрят този избор и че освен това те всички ще са обвързани чрез този брак. Ако за човека, когото тя избере, възникнат някакви проблеми в брака, те всички ще се смятат солидарни със съпруга.“ Всички полагат клетва и помолват Елена да заяви предпочитанието си. Тя избира Менелай.

Менелай по това време вече се познава с Парис. По време на едно пътуване в Троада е бил негов гост. Когато в компанията на Еней Парис идва на свой ред в Гърция, отначало е много тържествено приет от братята на Елена, Диоскурите, преди Менелай да го заведе в Спарта, където се намира Елена. Известно време Менелай обсипва госта си Парис с подаръци и знаци на внимание. След това трябва да замине на погребение на роднина. Тогава поверява на Елена грижата да го замести в задълженията на гостоприемството. Тъкмо поради този траур и заминаването на Менелай гостът е по-персонално посрещнат от Елена. Можем да допуснем, че докато Менелай е присъствал, жените от царския дворец в Спарта не са живели в голяма близост с чужденец, а това е било задължение на царя. Сега то става задача на Елена.

Парис и Еней отпътуват в морето и без повече да се бавят, поемат към Троя заедно с хубавата Елена на борда, с нейно или без нейно съгласие. Когато се завръща в Спарта, Менелай се втурва при брат си Агамемнон, за да му извести за измяната на Елена и особено за предателството на Парис. Агамемнон нарежда на няколко души, между които Одисей, да обиколят всичките едновремешни претенденти за ръката на Елена и да припомнят поетите задължения за солидарност. Оскърблението е толкова голямо, че не само Менелай и Агамемнон, но и цяла Елада трябва да се обедини, за да накаже Парис за отвличането на една жена, която е не само най-красивата, но и гъркиня, съпруга, царица. Но във въпросите на честта, преди или вместо да се стигне до разправа с оръжие, може да има и пазарлък. На първо време Менелай и Одисей заминават на пратеничество в Троя, за да се опитат да уредят въпроса по мирен път, тъй че отново да се възцарят хармонията, съгласието и гостоприемството, чрез заплащане на компенсации или поправяне на стореното зло. В Троя ги приемат. Някои от първенците на Троя са привърженици на това мирно решение, в частност Деифоб. Решението трябва да вземе съветът на старците на Троя; случаят е дори извън компетенциите на царската власт. И така, двамата гърци са приети в съвета, където някои потомци на Приам не само правят интриги, за да бъде отхвърлен всякакъв компромис, но дори внушават, че Одисей и Менелай не трябва да бъдат оставени да си заминат живи. Но Деифоб, който ги е приел като гости, ги държи под покровителство. Те се връщат от мисията си без постигнат резултат и обявяват в Гърция провала на опитите за мирно уреждане на въпроса. Така всичко е подготвено за избухването на войната.