Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (5) (Всемирът, боговете, хората)

Земята, пространството, небето

Скопявайки Уран по съвета и с хитрината на майка си, Кронос осъществява решаващ преход в раждането на космоса. Той разделя небето и земята. Така създава свободно пространство между небето и земята: всичко, което роди земята, всичко, което живите същества породят, вече ще има място, за да диша и да живее. От една страна, пространството е преобразено, но от друга времето също търпи промяна. Докато Уран тежеше върху Гея, нямаше смяна на поколенията, всички те оставаха погребани в лоното на породилото ги същество. От момента, в който Уран се отдръпва, титаните могат да излязат от майчината утроба и на свой ред да създават потомство. Така започва смяната на поколения. Пространството е освободено и „звездното небе“ сега играе ролята на таван, нещо като голям тъмен балдахин, прострян над земята. От време на време тъмното небе се осветява, защото отсега насетне се сменят денят и нощта. Появява се ту черно небе с единствената светлинка на звездите, ту сияйно небе с единствената сянка на облаците.

Да оставим за момент потомството на Земята и да се върнем към децата на Хаоса. Зевът поражда две същества, едното се казва Ереб, а другото Нюкс — Нощ. Ереб, като пряко продължение на Хаоса, е абсолютната тъмнина, мощта на тъмното в чистия му вид, без примеси. Случаят с Нощта е различен. Тя също, както и Гея, поражда деца, без да се съвкупява с никого, така, сякаш ги извайва от собствената си нощна тъкан: това са Етер, Сияйната светлина, и от друга страна Хемера, Ден, Дневна светлина.

Ереб, дете на Зева, представлява тъмнината, свойствена на Хаоса. Напротив, Нюкс, Нощта, припомня за деня. Няма нощ без ден. Когато Нощта поражда Етер и Хемера, какво всъщност прави? Както Ереб е тъмнината в чист вид, така Етер е сияйността в чист вид. Етер образува двойка с Ереб. Сияйният Етер е онази част на небето, където никога няма тъмнина, онази част, която принадлежи на олимпийските богове. Етер е изключително ярка светлина, никога незасенчена и от най-малката сянка. Напротив, Нощта и Денят се опират един на друг, като се противопоставят. Откакто пространството е отворено, Нощта и Денят се сменят в равномерен ритъм. При входа на Тартар се намират вратите на Нощта — входът на нейното обиталище. Тъкмо там се явяват ту Нощта, ту Денят, поздравяват се, разминават се, без никога да се застигнат или докоснат. Когато има нощ, няма ден, когато има ден, няма нощ, но не съществува нощ без ден.

Както Ереб изобразява пълен и окончателен мрак, така Етер въплъщава абсолютната светлина. Всички живи същества на земята са творения на деня и нощта; освен в смъртта, те не познават онази пълна тъмнина, в която никога не наднича слънчев лъч, тъмата на Ереб. Хората, животните, растенията живеят и денем, и нощем в това единство на противоположности, а пък боговете от своя страна са на върха на небето и не познават смяната на деня и нощта. Те живеят сред непрестанна сияйна светлина. Горе — небесните богове в блестящия Етер, долу — подземните богове или победените и изпратените в Тартар, живеещи в непрестанен мрак, и най-сетне смъртните, в този свят, който вече представлява свят на смесеността.

Да се върнем към Уран. Какво става, когато той се установява неподвижно на върха на света? Той вече не се събира с Гея, с изключение на момента на поройни плодоносни дъждове, при които небето се излива, а земята зачева. Този благотворен дъжд дава възможност на земята да роди нови същества, нови растения, житни култури. Но с изключение на този период всяка връзка между небето и земята е прекъсната.

Докато се отдалечава от Гея, Уран изрича страшно проклятие към синовете си: „Вие ще се казвате титани — им казва той, правейки словесна игра с глагола titaino, — защото простряхте твърде високо ръце, ще платите за престъплението си, че вдигнахте ръка срещу баща си.“ Капките кръв, паднали на земята от отсечения му член, след известно време пораждат Ериниите. Това са първични сили с основно предназначение да пазят спомена за оскърбление между кръвни роднини и да доведат до възмездие, колкото и дълго време да им трябва за това. Те са божества на отмъщението за престъпления между роднини. Ериниите представляват ненавистта, спомена за простъпката и изискването за отплата.

Заедно с Ериниите от кръвта на Уран се раждат гигантите и Мелиите, нимфите на голямото дърво ясен. Гигантите са преди всичко воини, персонифициращи воинското насилие: не познаващи нито детство, нито старост, цял живот зрели мъже в разцвета на силите, посветени на воюването, привързани към смъртоносните битки. Нимфите на ясена, Мелиадите, също са войнствени, също имат вкус към кланетата, тъй като дръжките на копията, които воините използват по време на боя, са именно от обитаваните от тях дървета. И така, капките кръв на Уран пораждат три вида същества, въплъщаващи насилието, възмездието, битката, войната, клането. В представите на гърците едно име обхваща цялото това насилие — Ерида, конфликт от всякакъв характер и форма, или раздор в рамките на един и същи род, когато става дума за Ериниите.