Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (13) (Всемирът, боговете, хората)

Тифон или кризата на върховната власт

Тифон напада Зевс. Битката е ужасяваща. Както по времето на борбата на титаните и олимпийците, Зевс достига победа чрез нещо като земетресение, разбъркване на стихиите. Морските вълни заливат сушата, планините рухват в момента, в който Зевс пуска гръмотевица, за да разбие, да покори с мълнията си чудовището. Чак в недрата на Хадес, бездната на мъртвите и нощта, всичко се обърква и става хаотично. Борбата на Тифон срещу Зевс е битка на чудовището със стотици пламтящи очи срещу мълниеносния поглед на бога. Разбира се, изпепеляващото око на Зевс със светлината, която хвърля, ще надделее над пламъците на стоте чудовищни глави. Очи срещу око. Зевс побеждава.

Един анекдот разказва, че Зевс допуска грешката да отслаби бдителността си и да заспи в палата си — той, чието око би трябвало непрестанно да будува; Тифон се приближава, вижда мястото, където Зевс си е оставил мълнията и се кани да я грабне; но тъкмо в момента, когато ще сложи ръка върху победното оръжие, Зевс отваря око и тутакси поразява с мълнията противника си. Противопоставят се две могъщества: хаотичното и олимпийското, кое от тях ще превари другото по бдителност и поразяваща сила? В крайна сметка и при този вариант Тифон е победен. Жилите на ръцете и краката му, въплъщаващи в него жизнената сила и борбеността й, са поразени от мълнията. Ето че той е парализиран, затрупан с камъни и отправен обратно в мрачния Тартар, който го е породил.

Други твърде любопитни разкази излагат по различен начин чудовищното естество на Тифей. Тези истории са късни, от II в. от нашата ера. Различията между Тифей на Хезиод от VII в. пр.н.е. и този, за когото ще стане дума сега, се дължат до голяма степен на източни влияния.

Гея, уморена от олимпийските богове, създава с Тартар чудовище. То е описано като огромен великан, с мощно опрени на земята крака, с тяло, което сякаш няма край, тъй че главата му се удря в небето. Когато простре ръце встрани, едната му ръка допира крайния изток, другата докосва крайния запад. По самата си природа той обединява и обърква горе и долу, небе и земя, ляво и дясно, изток и запад. Тази хаотична маса се втурва да напада Олимп. Щом олимпийците го съзират, ги обзема непобедим ужас; те се превръщат в птици и отлитат. Зевс, останал сам, се изпречва срещу това огромно грубо същество, високо като света и широко като всемира. Зевс прогърмява и удря Тифон, като го принуждава да отстъпи. След това грабва harpe, сърпа, и се опитва да го победи, но при ръкопашната атака надделява Тифон, защото благодарение на масата си успява да обвие отвсякъде Зевс и да го обездвижи. После Тифей прерязва жилите на ръцете и краката му. Заминава си, метнал на гръб тялото на Зевс, и го скрива в една пещера в Сицилия. Чудовището скрива и жилите, и мълнията на Зевс.

Човек би си рекъл, че всичко е загубено и този път е победил светът на пълното безредие. И наистина чудовището, напълно удовлетворено, стои пред нещастния Зевс, затворен в пещерата, неспособен да се помръдне, без сила, с прерязани жили на ръцете и краката, лишен от мълнията. Но както и по-рано, на страната на олимпийците и Зевс стоят хитрината, коварството, лъжата, измамата, интелигентността, и тъкмо те ще победят. Двама персонажи, Хермес и Египан, успяват с такива средства да приберат жилите на Зевс, без Тифон да разбере. Зевс си ги слага обратно на мястото, както човек би си сложил тиранти, и отново грабва мълнията. Когато заспалият Тифон се събужда и открива, че Зевс вече го няма в пещерата, битката се развихря с нова сила и стига до окончателното поражение на чудовището.

Други аналогични версии разказват как Зевс е временно победен, заловен и оставен без сили и без гръмотевица. Лукавият Кадъм надхитрява козните на чудовището. Тифон, който си мисли, че въпросът вече е решен, се самопровъзгласява за цар на вселената и обявява, че ще върне най-старите богове на власт. Той иска да освободи титаните и да изличи следите от управлението на Зевс. Цар, породен от долна връзка, цар с куци крака, Тифон е царят на безредието, който детронира Зевс, царя на справедливостта. В този момент Кадъм започва да свири на флейта. Тифон е очарован от музиката. Той слуша, задрямва и накрая заспива дълбоко. Спомня си разказите за това как Зевс отвлякъл някои смъртни, за да го омайват с музика и поезия. Той иска да направи същото и предлага на Кадъм да стане негов песнопоец, за да възпява не порядъка на олимпийците, а хаоса на Тифон. Кадъм приема, при условие че получи по-хубав музикален инструмент, с който да може едновременно и да пее. „Какво ти трябва? — пита Тифон. — Нужни са ми струни за лирата. — Имам това, което искаш, прекрасни струни“, заявява Тифон и веднага му донася жилите на Зевс. Кадъм засвирва напълно възхитително. Тифон заспива. Зевс се възползва от щастливия случай, взема струните на лирата, по-точно жилите си, слага си ги на място, грабва мълнията и се готви за ново сражение. Когато Тифон, анти-царят, противовесът на господаря на света, се събужда, Зевс може да го нападне отново с пълни сили. И да го победи.

Има още една версия, в която хитрината се включва по същия начин, но където Тифон не се представя като твар с различни форми или великан, а като морско животно, великолепен кит, заел цялото морско пространство. Тифон живее в морска пещера, в която е невъзможно да бъде победен, защото гръмотевицата на Зевс не може да достигне дъното на морето. Отново хитрина довежда до обрат. Тъй като чудовището е много лакомо, Хермес, защитникът на рибарите — той научава сина си Пан как се лови риба, — та Хермес приготвя рибено блюдо, за да примами морското чудовище. И действително, Тифон излиза от бърлогата си и се натъпква така, че когато иска да се прибере обратно в убежището си, не може да влезе, защото е раздут. Легнал на брега, той представлява идеална мишена за Зевс, който може без усилие да го унищожи.

Тези разкази, може би малко чудновати, съдържат един и същ урок. Тъкмо в момента, в който господството като че ли е окончателно установено, настава криза на върховната власт. Могъща сила, представляваща всичко, срещу което е установен порядъкът — хаос, смесица, безредие — изниква и заплашва господаря на света. Зевс изглежда обезоръжен. За да се върне на трона, трябва да потърси второстепенни персонажи. Те не са внушителни, не правят впечатление на опасни и силите на безпорядъка не изпитват нито страх, нито съмнение в тях. Обаче благодарение на хитростите си тези второстепенни божества, а понякога обикновени смъртни, дават на Зевс възможността да надделее и да запази върховната власт.

Дали Зевс окончателно е взел властта в свои ръце? Все още не. И наистина, историята на установяване на върховенството на Зевс съдържа още едно продължение под формата на битка с персонажи, наречени гиганти.