Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (19) (Всемирът, боговете, хората)

Хитроумният Прометей

Как да се разпределят местата между богове и хора? За прилагане на груба сила тук не може да става и дума. Хората са прекалено слаби, на боговете им стига да ги бутнат с пръст, за да ги унищожат. Безсмъртните не могат също и да търсят съгласие със смъртните, както биха сторили със себеподобни. Тогава се налага решение, което не произтича нито от силово надмощие, нито от разбирателство с равни. За да осъществи такава процедура, по необходимост двойствена и измамна, Зевс привиква един персонаж на име Прометей. Той също е във връзка със странния метод, който ще се приложи, за да се разпределят нещата между боговете и хората, за да се уреди съревнованието помежду им. Защо Прометей е подходящият в този случай герой? Защото в света на боговете той има двойствен, недоопределен, парадоксален статут. Наричат го титан. Всъщност той е син на Япет, брата на Кронос. Следователно титан е баща му. Прометей в действителност не е титан, но същевременно не е и олимпиец, защото не принадлежи на същия клон от рода. Той има титанска природа подобно на брат си Атлант, който също ще бъде наказан от Зевс.

Прометей има бунтовен, хитър и недисциплиниран дух и е винаги готов да критикува. Защо тогава Зевс му заръчва тази работа? Защото, тъй както е титан; без да е напълно такъв, Прометей не се е сражавал на страната на титаните срещу Зевс. Той е заел неутрална позиция и не е взел страна в борбата. В много от преданията дори се казва, че Прометей е помагал на Зевс и че без щедрите му съвети — защото той е мошеник, хитрец — олимпиецът е нямало да може да се справи. В този смисъл той е съюзник на Зевс. Съюзник, но не обвързан с него: Прометей не е в лагера на Зевс, а е автономен и действа за своя сметка.

Зевс и Прометей споделят много общи черти по отношение на ума и интелигентността си. И двамата се характеризират с тънък, изобретателен ум, с онова качество, което Атина ще представлява сред боговете, а Одисей въплъщава сред хората, хитроумието. Хитроумникът успява да се измъкне невредим дори в случаите, когато положението изглежда съвсем безнадеждно, да намери изход там, където всеки отвор е запушен, и за да преуспее в намеренията си не се колебае да лъже, да крои клопки, за да залови противника си, и използва всички мислими хитрини. Такъв е Зевс, такъв е и Прометей. Това свойство им е общо. Същевременно между тях има безкрайно разстояние. Зевс е цар, господар, събрал всичката власт в ръцете си. По тази линия Прометей изобщо не може да си съперничи с него. Титаните са били съперници на олимпийците, а Кронос е бил съперник на Зевс, понеже искал да остане господар, когато Зевс имал намерение да му заеме мястото. А на Прометей никога не му идва на ум да стане цар, в нито един момент той не се надпреварва със Зевс в това отношение. В света, който Зевс е създал, този свят на разпределение, този йерархичен свят, подреден по етажи, разлики в статута и почестите — Прометей е част от този свят, но заема в него едно трудно за определяне място. Още повече, че Зевс ще го осъди, ще го окове, а после ще го освободи и ще се помири с него, което показва в личната му съдба едно махалообразно колебание между враждебност и съгласие. С две думи можем да кажем, че Прометей изразява в този подреден свят вътрешното несъгласие. Той не иска да заема мястото на Зевс, но в порядъка, който последният е установил, той е самотният гласец на протеста, нещо като май 1968 на Олимп, вътре в лоното на божествения свят.

Прометей има съзаклятнически, родствени отношения с хората. Статутът му се доближава до този на хората, защото и те са двойствени същества, притежаващи някаква божествена страна — отначало те споделят живота си с боговете — и същевременно и някаква животинска, зверска страна. Следователно у хората, както у Прометей, има противоречиви аспекти.