Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (36) (Всемирът, боговете, хората)

Невъзможната забрава

Калипсо не предлага това на Одисей, тя му обещава да стане наистина бог, т.е. безсмъртен и вечно млад. Кирка, за да накара моряците на Одисей да забравят за завръщането, ги бе превърнала в животни, по-нисши от хората. Калипсо от своя страна предлага на Одисей да метаморфозира не в животно, а в бог, със същата цел — да забрави Итака и Пенело-па. Драмата, възелът на тази история е в това, че Одисей се оказва пред такава дилема. Той е видял какво е смъртта, видял я е при кимерийците, при входа на ада, видял я е и при Сирените, които възпяват славата му от покрития с мърша остров. Така че Калипсо му предлага не-смъртта и вечната младост, но за да се осъществи тази метаморфоза, трябва да й плати цената. А цената е да остане там, да забрави родината си. Освен това, ако остане при Калипсо, той ще остане скрит и следователно ще престане да бъде самия себе си, Одисей, героя на завръщането.

Одисей е човекът на спомнянето, готов да приеме всички изпитания, всички страдания, за да осъществи съдбата си, която се състои в това да бъде захвърлен до пределите на човешкото и да успее, да съумее, винаги да иска да се върне и да намери отново себе си. Следователно ще бъде нужно да се откаже от всичко това. Когато Атина, преоблечена като Ментор, старец, мъдрец и приятел на Одисей, отива в Итака да посети сина на Одисей Телемах, тя му казва: „Знаеш ли, баща ти е много хитър, много лукав човек, сигурен съм, че ще се върне, бъди готов, ще трябва да му помогнеш. Затова обиколи другите гръцки градове да разузнаеш за него. Не стой тук да се жалваш бездейно, действай.“ Телемах й отговаря отначало, че не е сигурен, че той му е баща: Пенелопа, майка му, му казва, че Одисей му е баща, но той самият никога не го е виждал. И действително Одисей е заминал, когато Телемах е бил едва роден и е бил само на няколко месеца.

Телемах е на двадесет години, а Одисей е заминал преди двадесет години. Телемах отговаря на Атина, че баща му е неизвестен, и не само за него, по волята на боговете той е невидяното и нечутото, невидимото и нечуваемото същество. Той е изчезнал така, сякаш Харпиите са го грабнали и са го заличили от света на хората. Никой не знае какво е станало с него, и Телемах добавя: „Ако поне беше загинал в бой на гръцка земя, или при завръщането с корабите, другарите му щяха да ни го докарат и щяхме да му издигнем могила със sema, надгробна плоча, на която да пише името му. Така по някакъв начин той би бил постоянно с нас. Във всеки случай той щеше да ни завещае, на мен, неговия син, и на цялото семейство, безсмъртна слава, kleos aphthiton. А сега той е изчезнал от света, той е заличен, пропаднал, akleos, безславен.“ Това, което Калипсо предлага да дари на Одисей, е да бъде безсмъртен, вечно млад, обвит в тъмен облак, без да може някой да чуе за него, без никое човешко същество да произнася името му, разбира се без някой поет да възпява славата му. Както казва Пиндар в едно от произведенията си, когато е извършен голям подвиг, той не бива да остава „скрит“. Същият този глагол, kalyptein, е дал името на Калипсо. За да съществува подвигът, му е нужна поетичната възхвала на велик аед.

Разбира се, ако Одисей остане при Калипсо, няма да има Одисея и следователно няма да има Одисей. Тогава дилемата е отново тази: или анонимна безсмъртност, без име, което ще рече, че тъй както остава вечно жив, Одисей ще се окаже приличен на мъртвите от Хадес, които са наричани безименни, защото са изгубили идентичността си, или, ако направи противоположния избор, смъртно съществуване, обаче такова, в което той ще се окаже самият себе си, достоен за помнене, увенчан със слава. Тогава Одисей казва на Калипсо, че предпочита да се върне.

Той няма копнеж, ни himeros, ни eros, към тази заключена нимфа, с която живее насаме от десет години насам. И ако отива вечер да спи с нея, то е защото тя го иска. Той вече няма такова желание. Единственото му желание е да се върне отново в смъртния си живот, той дори желае да умре. Неговият himeros е насочен към смъртния живот, той иска да завърши живота си. Калипсо му казва: „Толкова ли си привързан към Пенелопа, нима предпочиташ Пенелопа пред мен? За по-красива от мен ли я смяташ? — Ама не, разбира се, отвръща Одисей, ти си богиня, ти си по-красива, ти си по-велика, ти си по-прекрасна от Пенелопа, знам, че е така. Но Пенелопа си е Пенелопа, тя е моят живот, моята съпруга, моята родина. — Добре, казва Калипсо, разбирам.“ Тогава тя изпълнява нареждането и му помага да си построи сал. Заедно отсичат дървета, наместват ги едно към друго, за да направят стабилен сал с мачта. Така Одисей напуска Калипсо и започва нова поредица приключения.