Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (58) (Всемирът, боговете, хората)

Раждането на Персей

Преди много години в хубавия град Аргос живеел един могъщ цар на име Акризий. Той имал брат близнак Прет; още преди да се родят, те се карали в утробата на майка си Аглая, биели се и влизали в разправии, които щели да продължат през целия им живот. Едно от нещата, които си оспорвали, била властта над богатата долина на Арголида.

В крайна сметка единият се възцарява в Аргос, а другият, Прет, в Тиринт. И тъй, Акризий е цар на Аргос. Той е много огорчен, че си няма мъжка рожба. Както му е ред, царят отива да пита в Делфи дали ще има наследник и евентуално какво трябва да стори, за да го има. Според обичая оракулът не отговаря на въпроса му, а му съобщава, че внукът му, синът на дъщеря му, ще го убие.

Дъщеря му се казва Даная. Тя е много красива девойка и Акризий си я обича, но го обзема ужас при мисълта, че внукът му е орисан да го убие. Какво може да направи? Той вижда само един изход — да я затвори. Всъщност често съдбата на Даная ще бъде да е затворена. Акризий нарежда да построят, навярно в двора на двореца му, подземен бронзов затвор и заповядва на Даная да влезе в него заедно с една прислужничка; след това старателно ги заключва и двете. Обаче Зевс от небесните висини е забелязал Даная в разцвета на младостта и хубостта й и се е влюбил в нея. Намираме се в епохата, когато разделянето на хората и боговете вече се е състояло. Макар и да са разделени, разстоянието все още не е толкова голямо, за да попречи на боговете от върха на Олимп, от блестящия етер, да хвърлят от време на време по някой поглед към красивите смъртни жени. Те виждат дъщерите на онази Пандора, която са изпратили при хората и пред която Епиметей така непредпазливо е отворил вратата. Те много харесват земните жени. Не че богините не са красиви, но боговете навярно намират в смъртните жени нещо, което богините не притежават. Може би това е крехкостта на красотата им или това, че не са безсмъртни и трябва да ги грабнеш в момента, когато са в разцвета на младостта и чара си.

Зевс се влюбва в Даная и никак не се притеснява от това, че баща й я затваря в подземния бронзов затвор. Под формата на златен дъжд той слиза и се настанява при нея; освен ако, след като вече е вътре, не е облякъл божествената си личност с човешки образ. Зевс се люби с Даная в най-дълбока тайна. Даная чака дете, момченце на име Персей. Това приключение остава в тайна до момента, в който Персей, жизнерадостно детенце, издава такова чуруликане, че един ден, когато Акризий минава през двора, чува странен шум в тъмнцата, където е затворил дъщеря си. Царят иска да я види. Накарва ги да се качат, разпитва прислужничката и научава, че долу има едно момченце. Обзема го едновременно ужас и ярост при спомена за предсказанието от Делфи. Предположението му е, че прислужничката тайно е пуснала някого при Даная. Той разпитва дъщеря си: „Кой е бащата на това дете? — Зевс.“ Акризий изобщо не хваща вяра. Като начало той убива слугинята, която е станала дойка, принася я в жертва тъкмо на своя домашен олтар на Зевс. Но какво да стори с Даная и детето? Бащата не може да омърси ръцете си с кръвта на дъщеря си и внука си. И царят отново решава да ги затвори.

Той повиква един много сръчен и умел дърводелец, който изработва дървен сандък; в него поставят и двамата, Даная и Персей. Той поверява на боговете грижата да уредят случая, отървава се от тях, като вече не ги затваря в тъмница под земята, а като отваря целия морски простор за блуждаенето на дъщеря си и внука си, затворени в сандъка. И действително, сандъкът се носи по вълните, докато стига до един остров, малък и не особено богат, Серифос. Един рибар, но рибар от царско потекло, Диктис, го измъква на брега. Отваря го и вижда Даная и детето й. Той също е привлечен от красотата на Даная; завежда младата жена и сина й в дома си; приема ги така, сякаш са членове на семейството му. Той задържа Даная при себе си, като се държи почтително с нея, и възпитава Персей като собствен син. Диктис има брат на име Полидект, който е цар на Серифос. Малкият Персей пораства под покровителството на Диктис. Красотата на Даная жъне успехи; цар Полидект я вижда и на свой ред се влюбва в нея. Той желае на всяка цена да се ожени за нея или поне да я покори. Това не е лесна работа, защото Персей е вече почти мъж и бди над майка си. Диктис също я защищава и Полидект се чуди какво да предприеме. Намира следното средство: ще вдигне голям пир, на който ще покани всички младежи от областта. Всеки ще трябва да донесе дар или вноска за гощавката.