Патрик Удроу
Координати на смъртта (9)

9.

Поведоха го по коридора, минаха през двойни стоманени врати и стигнаха до килиите. В едната тъкмо вкарваха някакъв пияница. Раздърпаните му дрехи и сплъстените коси го определяха като скитник от кариерата. Ед усети парливата смрад на урината му от петнадесет метра.

Рюсдаал, полицаят, който беше направил списък на личните му вещи, го заведе до килията и тресна вратата. Ед се отпусна на желязното легло с тънък бежов дюшек. Поне не му бяха сложили белезници. И не му бяха предявили обвинение, и не го бяха върнали на Кюрасао. Крайният срок наближаваше неумолимо и Стракан имаше по-важни задачи, отколкото да се сприятелява с колумбийски търговци на кокаин в затвора „Бон Футуро“.

Стаята беше малка, но чиста, четири на пет метра, по-скоро килия за временно задържане, отколкото постоянен затвор. На тавана имаше неонова лампа. Нямаше прозорци. До пластмасовия леген до стената бяха сложени дървена маса и стол. В ъгъла зад вратата имаше издраскан с графити зелен параван и тоалетна чиния. Скрити от чужди погледи, някои задържани явно го бяха използвали, за да изразят презрението си към холандските закони. Почеркът им беше разкривен и детински.

При нормални обстоятелства Ед нямаше да може да заспи на подобно място. Светлината беше ослепително ярка, а и отвън постоянно се тряскаха врати, прелитаха ревящи самолети и се чуваше кучешки лай. Обстоятелствата обаче не бяха нормални. През последното денонощие беше пътувал девет часа, бяха го арестували, бяха го разпитвали, бяха конфискували единствения му източник на доходи и бе видял човек да умира от смъртоносна свръхдоза. Така че след няколко минути заспа.

Отначало беше прекалено уморен, за да сънува, но по-късно разпозна големия корал, отбелязващ началото на рифа край Пойнт Найф. Видимостта беше добра. Двадесетина метра. Над обраслите с водорасли скали заедно с течението се въртеше ято морски дяволи. Вдясно морска костенурка захапа клонка мъртъв корал с праисторическата си уста. Вляво рифът рязко се спускаше надолу и изчезваше в синьо-сивата бездна на откритото море. Мехурчетата изразходван въздух бълбукаха в ушите му.

Далечен трясък извести, че Петер го следва с гребна лодка и изпраща съобщение по стоманения й корпус. Посланието по Морзовата азбука казваше на Стракан да се маха. Петер беше видял Ферховен да влиза с харпун във водата… и полицаят се приближаваше бързо. Ед зарита усилено. Плавниците го изтласкваха към прикритието на големите скали. Морските дяволи се пръснаха като искри от оксижен, докато минаваше през тях. Не беше подготвен за онова, което видя, и наустникът падна от устата му.

По течението се носеше Кристин Молино. Отначало Стракан помисли, че е мъртва, защото не помръдваше и голото й тяло изглеждаше вкочанено, но после видя мехурчетата, излизащи от устата й. Заплува към нея, за да й помогне, и протегна ръка към резервния наустник. Готвеше се да го пъхне в устата й, но когато го провери, установи, че въздухът се е свършил. Почука по уреда за измерване на налягането. Стрелката остана на червено. Той всмукна силно и после още веднъж, но не стана нищо. Гумата опря в гума и клапата тихо изтрака. Бутилката със сгъстен въздух беше празна.

Не можеше да се устреми към повърхността, без да рискува последиците от кесонната болест. Кристин беше единственият му шанс за оцеляване. Стракан стисна главата й и долепи уста до нейната, за да напълни белите си дробове с издишвания от нея въздух. Дъхът й беше горчив и сипкав като тебеширен прах. Догади му се и той я блъсна. Очите й се изцъклиха.

Лицето й бе с маслиненозеления оттенък на съживен с магия мъртвец. Раменете й бяха хлъзгави и слузести — водораслите вече бяха предявили претенции към трупа й. Косите й се диплеха зад нея, развяваха се на течението като черно знаме. Риби гризяха пръстите на краката й. Малка зеленушка подръпваше кожата й и кръвта й се процеждаше като зелено мастило.

Мозъкът му неистово искаше кислород. Стракан се вгледа в мехурчетата, излизащи от устата на Кристин, и видя, че не са мехурчета, а капки прозрачна безцветна течност. Отрова. И в същия миг тя оживя. Сграбчи главата му точно както той бе направил преди минута. Движението й го изненада и Ед опита да се отскубне, но пръстите й притискаха слепоочията му като менгеме. Кристин шепнеше нещо. Той се помъчи да се освободи, но хватката й беше прекалено силна. Ухото му беше до устните й и Стракан ясно чу думите й. „Да танцуваме!“

Събуди се, скочи от леглото и разтърка очи. Усещаше как хищните нокти на главоболието се впиват в мозъка му. Някой беше влизал в килията, докато бе спал, и бе оставил на масата закуска — хляб, конфитюр и вода. Ед я изяде бързо и макар че беше оскъдна, храната зареди организма му със захарта, от която толкова много се нуждаеше.

Отново беше изгубил представа за времето, но сигурно беше някъде рано преди обяд, когато агент Гроот дойде в килията: отвори вратата, застана на прага и сложи ръце на кръста си.

— Изненадан съм, Банбъри. Здравата сте загазили, а седите толкова спокойно. — Гласът му прозвуча весело. Гърлената му интонация беше станала по-напевна. Вероятно най-после беше пийнал бира и бе хапнал сирене.

Ед издържа погледа му. Нямаше намерение да се плаши.

— Хайде — каза Гроот. — Елате.

Заведе го отново в стаята с видеоконферентна връзка — беше затрупана с отпадъци от полицейската работа през нощта. Навсякъде бяха разхвърляни смачкани като пепелници полиестерни чаши. Във въздуха беше натежал застоял пушек, гъст и противен като индустриален смог. Белите дробове на Ед жадуваха за цигарен дим. Не си спомняше да е издържал по-дълго без цигара. Погледна Гроот, който на свой ред погледна Ферховен. Инспекторът обаче поклати глава.

— Хайде, Рутгер. Смилете се. Дайте ми цигара.

— Млъкнете и седнете.

Едва сега Стракан забеляза, че видеото вече е включено. Главен инспектор Купманс ги чакаше да млъкнат. Имаше такъв вид, сякаш беше работил цяла нощ. Ед видя синьо небе през прозореца на кабинета му и копнежът му да се върне на Кюрасао го накара да забрави, че му се пуши.

На пет хиляди мили от тях Купманс каза на камерата:

— Добро утро, господин Стракан. Имам интересна новина за вас.

Ед кимна.

— След малко инспектор Ферховен ще ви предяви обвинение.