Патрик Удроу
Координати на смъртта (13)

13.

Фотолабораторията се намираше в един сутерен срещу сградата на Пийбоди Тръст.

Стракан плащаше по двеста лири на месец срещу ключове, неограничен достъп и използване на техниката. Материалите се заплащаха на пропорционална основа.

Собственикът беше латвиецът Димитри Спеловски — снимаше сватби. Беше дошъл в Англия през осемдесетте години за сватбата на сестра си за един британски адвокат, бе установил, че заплащането тук е шест пъти по-високо, отколкото в родината му, и беше решил да остане. Беше добродушен човек с лице на палячо. Обичаше водката и порнографията, често едновременно, и искаше да са по-добри приятели, отколкото моралът на Стракан позволяваше. Не че Ед имаше нещо против него, но двамата нямаха нищо общо.

Фотолабораторията беше безлюдна, но това бе нормално — все пак беше късно. Ед беше единият от тримата редовни клиенти, които идваха в сутерена през последните пет години. Спогаждаха се добре. Тоби Бачъп беше на неговите години. Стракан снимаше риби, а Бачъп — ястия с риби. И чинии с грах, полуготови храни за микровълнови фурни и замразени броколи за клиенти като „Птиче око“ и „Финдъс“. Работата му вероятно беше адски отегчителна, но поне обектите на снимките му стояха неподвижно. Третата беше Тами Съмърс. Гърдите й бяха фалшиви като името й. Доколкото Стракан знаеше, тя все още се бореше да публикуват снимката й на третата страница на „Сън“. Ед имаше слабост към хубави момичета и се бяха любили няколко пъти. На Спеловски обаче не му беше провървяло. Стракан на два пъти го беше хващал да рови в изрезките, след като Тами бе ходила да проявява голите си снимки.

Ед запали лампите, влезе в кабинета на латвиеца, включи радиото и намери пиратска станция, предаваща реге. Настроението му се повиши, когато диджеят представи „Прешър Дроп“ на „Тутс и Мейтолс“. Трябваше да се отпусне. Последните двадесет и четири часа бяха наистина напрегнати. Обичайната практика по проявяването на филми щеше да му се отрази добре. Стракан се залови за работа, убеден, че до зазоряване всичко ще е готово и ще го изпрати по експресната поща.

До полунощ вече беше проявил и увеличил седем от четиринадесетте филма, включително двата с баракудата. Беше очевидно коя снимка ще използва Гилкрист, но въпреки това Ед увеличи петнадесет варианта, за да даде възможност на редактора да избира. Натрупа фотографиите на бюрото до купчината на Тами и погледна най-горната. В тази серия тя беше някъде сред природата — гола върху бял жребец. Снимката му напомни за детското стихче, което баща му постоянно му повтаряше, когато беше малък.

„… бял кон язди…“

Думата „кон“ неизменно биваше последвана от тръскане на коляното на баща му и задните части на Ед вечно бяха насинени, докато не навърши шест години. Оттогава мразеше конете. Както обикновено, Тами не се беше справила много добре. Имаше тялото да стане манекен, но фотографът й беше некадърен — винаги избираше неподходящо осветление или филми. Снимките изглеждаха долнопробни, а не еротични. Стракан само поклати глава.

Зачака водата да заври и запали цигара. Докато си правеше кафе, мислите му се върнаха към Кристин Молино. Петер Зееман беше приятел на Купманс, така че можеше да разбере какво е истинското й име. Ед не беше сигурен какво ще прави с информацията, ако я получи, но фактът, че не го знае, възбуди любопитството му. Ако разбереше коя е тя, може би щеше да си обясни защо се беше опитала да го упои. Това можеше да му помогне да докаже невинността си пред Ферховен и после да му разрешат отново да отиде на Кюрасао. Определено си заслужаваше да опита.

Достъпът до кабинета на Спеловски беше забранен, но редовните клиенти го използваха. Стракан включи компютъра и изпрати съобщение до „Корал Краал“. Ако не бяха отишли на нощно гмуркане, Петер и Маги щяха да го прочетат веднага — винаги проверяваха електронната си поща, преди да си легнат. Ед пишеше бързо, без да си прави труда да поправя грешките.

Благодари на Петер, че е платил глобата му и го е представил в добра светлина пред Купманс, и отново се извини, че е взел джипа, без да помоли за разрешение. А след това поиска услуга — истинското име на Кристин Молино. Предложи Петер да разговаря с главния инспектор следващия път, когато играят карти. Изпрати поздрави на Маги и добави, че догодина ще намери начин да ги види, независимо от забраната.

До четири часа прояви останалите снимки, направени през седмицата, прекарана на Карибите, и отдели двадесет и пет от най-хубавите. Гилкрист щеше да избере две от тях. После направи две копия на баракудата за Роналд Гроот и намери една на акула за сина му. Ферховен имаше право, като каза, че ще се срещнат отново, и Стракан реши да поддържа добрите си отношения с Гроот. Можеше да му послужат. Добави и скат и риба чук.

След още един час и четири цигари приключи и отиде до бюрото, за да опакова снимките и негативите. Компютърът все още беше включен, така че Ед провери дали има отговор от Петер.

Провървя му. В понеделник вечерта във Вилемстад очевидно се играеше покер. Всъщност Купманс беше споменал това в края на втория им разговор. Петер беше написал съобщение. В Кюрасао беше полунощ и имейлът беше изпратен само преди няколко минути.

Копеле тъпо, не можеш ли поне една седмица да не се забъркваш в неприятности? Истинското име на момичето е Моли Нокрис. Не е много изискано. Маги ти изпраща поздрави. Не чакай до следващата година, а ела за Коледа. И донеси подарък, по дяволите!

Това беше всичко. Петер Зееман беше кратък и ясен. И той като Стракан не умееше да пише писма.

Ед се втренчи в думите на екрана. Колко ли пъти Моли беше използвала това име? Елементарно разместване на буквите. Не можеше да я обвини. Кристин Молино звучеше много по-шик от Моли Нокрис, макар че не отговаряше на определението за изисканост на Петер и не предизвикваше асоциации с Ийст Енд, а с покрайнините на Лондон.

Стракан взе телефонния указател, като събори на пода една саксия, и забързано прелисти страниците. Докато обръщаше листовете, пръстите му оставяха следи от мастило. Имаше няколко фамилии Нюкрос, но само една Нокрис и той благодари на Бога за рядкото име.

Беше живяла на Бърмондси стрийт. Ед записа адреса. Телефонният й номер беше вписан в указателя и този факт предполагаше, че не е била член на престъпна организация. А дори да беше, групировката очевидно не беше опасна и страшна. Колкото и смешно да изглеждаше, Стракан изпита облекчение. Оказваше се, че не е мишена на криминални типове или мафиоти от Ийст Енд. Техните телефонни номера не фигурираха в указателя — дори на онези, които нямат очевиден мотив да искат смъртта ти.

Изключи компютъра и сложи снимките и негативите в картонена кутия, но не я запечата, защото фотографиите от Шотландия и Галапагос бяха в шкафа му вкъщи и трябваше да добави и тях. Адресира пратката до Маколи Гилкрист и после се обади на Федералната експресна поща. Служителката му каза, че колетът ще бъде взет между осем и осем и половина. Спешната доставка в същия ден до Вашингтон щеше да струва четиридесет и девет английски лири. Стракан изруга, извини се и отвърна, че всичко е наред и ще плати. След това си тръгна към къщи.

Човекът от Федералната експресна поща взе пакета точно в осем и петнадесет сутринта. Ед му каза, че ще го държи лично отговорен за благополучното пристигане на колета във Вашингтон. Куриерът го погледна подозрително и се опита да възрази, но Стракан му се усмихна окуражително и го отпрати.

После се качи горе и потърси Бърмондси стрийт в справочника „От А до Я“.