Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Double Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020)

Издание:

Автор: Патрик Удроу

Заглавие: Координати на смъртта

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ — Хасково

Излязла от печат: 23.11.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-741-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4681

История

  1. — Добавяне

70.

Не оказа съпротива, когато пазачът му заповяда да сложи ръце на тила си, а после го блъсна с дулото към една врата. Слязоха по стъпалата и тръгнаха по долната палуба. Спряха пред врата от тъмно стъкло. Пазачът го сръга с дулото на автомата, сякаш Ед беше бик, който водеше в кланица.

Стракан отвори плъзгащата се врата и влезе в меко осветения бар. Изненадата на хората вътре беше неописуема. Ако се измъкнеше жив, Ед щеше да я помни до края на живота си.

Блъснаха го на единствения свободен стол, претърсиха го и му взеха ножа. Не му сложиха белезници, но главорезът, който го беше заловил, не го изпускаше от прицел.

Стракан се вторачи изпитателно в Хамилтън. Имаха да си казват много неща. На лицето на кръстника му се изписа вина. Ейдриън изглеждаше разбит във всеки смисъл на думата. Може би вече го бяха накарали да налапа палката.

Ферховен изглеждаше ужасно. Вонеше на повръщано и лицето му беше посиняло. Но въпреки мъченията си беше същият.

— Банбъри! Каква приятна изненада! Познаваш ли Уакахама сан? Интерпол го издирва за…

Не успя да довърши — разкриването на името беше огромна грешка и пазачът затвори устата му с приклада на автомата.

— Господин Стракан. — Уакахама въздъхна и запали пура. — На „Кагура“ е имало дванадесет сейфа, когато е потънал. Ние извадихме осем. Утре ще измъкнем още три. Осем плюс три прави единадесет. Дванадесетият сейф… — Направи пауза за по-голям ефект. — Да речем, че не е у тези двама господа.

— Не е — отвърна Стракан. — У мен е и… — Този път беше негов ред да млъкне. — Да речем, че съм го скрил на сигурно място.

Уакахама протегна ръка и възрастният мъж му подаде електрошоковата палка. Японците не си губеха времето.

— На колко болка можете да издържите, господин Стракан?

Ферховен погледна Ед в очакване. Ед му изпрати въздушна целувка.

— Достатъчно, за да дочакам Интерпол. — Всъщност се съмняваше дали ще издържи и няколко секунди. Беше видял какво може да направи палката и не бързаше да я опита. Все още обаче бяха в първия кръг на залаганията. Ед държеше силни козове и не се огъна. — Ако ме убиеш, няма да намериш сейфа. Нито ако ме ядосаш. Затова предлагам да се държим възпитано.

Телохранителят, който беше проверил факса, се върна. Беше по-добре облечен от останалите пазачи и Стракан предположи, че е шефът на охраната. Мъжът го погледна разтревожено — все пак Ед се беше качил на борда на яхтата, която той трябваше да пази. Може би щяха да го накажат с операция на сливиците с палката на Уакахама.

Охранителят подаде на шефа си един лист, на който бе написан със синя химикалка телефонен номер. Ферховен се ухили. Все още се държеше. И да блъфираше, правеше го много добре. Дори повдигна мизата.

— Ще сключа сделка с теб, Уакахама.

— Не си в положение да сключваш сделки, инспекторе.

— Не си съвсем прав. Ти си загазил, не аз. Дай ми дванадесетия сейф и ще ти позволя да задържиш останалите единадесет. Знам, че японците са хора на честта. Ако се съгласиш, ще кажа на Интерпол, че няма нужда да идват.

Уакахама обсъди въпроса с хората си. Отговорникът на охраната кимаше — потвърждаваше, че номерът на факса е онзи, който е казал Ферховен.

— Кога ще можеш да им се обадиш? — попита Уакахама. Изглежда, се върза на блъфа на Ферховен.

— Какви гаранции ще ми дадеш, че ще ми позволиш да задържа златото?

— Имаш думата ми. Ще ти дам двама души да ти помогнат да натовариш сейфа на твоята яхта.

По изражението на холандеца личеше, че иска нещо по-конкретно от обещанието на хероинов шогун, но въпреки това той кимна.

— Добре. Договорихме се.

— Имаш думата ми — повтори Уакахама, а после обаче зададе въпроса, който най-много интересуваше Ед. — Как обаче ще убедиш Стракан да ти каже къде е сейфът?

— Виж, това може да се окаже сложно. С Банбъри не се спогаждаме. Мисля, че няма да ми каже. Би предпочел да умре.

— За пръв път те чувам да кажеш нещо смислено — отбеляза Ед.

— Моля ви, не говорете, господин Стракан. Предполагам, че мога да ви помогна, инспекторе. — Уакахама дръпна от пурата си и издиша дима към вентилатора на тавана. — Вчера ходих на разходка. Направих филм. Много е интересен. Утре сутринта господин Стракан ще има възможността да стане кинозвезда. Ще заснемем още един филм, където той ще ти каже къде е златото и какво се е случило с Пили Паранг.

Стомахът на Ед се сви от страх. Той започна трескаво да обмисля възможностите за избор. Палката щеше да е нищо в сравнение с онова, което го очакваше на другия ден. Вероятно беше по-добре да им каже къде е сейфът, но това не беше в стила му. Замисли се за дядо си. Артър се беше сражавал срещу японците. Бе поел невероятен риск и беше успял да избяга от пленничество. Беше изчакал удобна възможност. Ако бъдеше търпелив, Стракан може би щеше да получи своя шанс. Не познаваше дядо си, но знаеше, че той би се обърнал в гроба, ако разбереше, че внук му се е предал.

— Пили тълкуваше погрешно фактите, а после стана алчен. А що се отнася до филма ти, с мен се работи трудно. Питай Стивън Спилбърг. Не му приех офертата.

Уакахама не му обърна внимание и продължи да говори на Ферховен през облака дим от кубинската пура.

— А приятелят ти? — Японецът кимна към Хамилтън.

— Той не ми е приятел. Не е човек на честта. Остави Стракан да се оправя с него.

Ед се извъртя на стола, за да вижда по-добре холандеца, и пазачът сложи ръка на рамото му да го спре.

— Какво имаш предвид?

— Кръстникът ти направи интересна изповед, преди да дойдеш.

— Какво имаш предвид? — повтори Стракан и се взря в потното лице на Хамилтън. Не се съмняваше, че Ейдриън би се признал за виновен и за убийството на Кенеди, ако палката е била в гърлото му.

— Господин Уакахама попита как сме открили златото. Дълга история. Той смята, че богатството принадлежи на Япония — каза Ферховен. Босът на хероина с нищо не показа, че иска да го прекъсне. — Отначало господин Хамилтън не беше много отзивчив, но след малко убеждаване ни разказа всичко.

— И по-точно? — попита Стракан.

— Например за значението на копчетата за ръкавели. Трябва да призная, че на летище „Шхипол“ не ти повярвах, Банбъри. Наистина мислех, че си искал да изнасилиш онова момиче.

— А сега?

— Сега съм убеден, че тя се е опитала да те упои, а може би дори да те убие.

— А той къде се вмества в тази история? — попита Стракан и погледна кръстника си.

— Казал й е къде да те намери. Сключил е сделка с Нокрис.

— Сделка?

— Млъкни, Ферховен! — за пръв път се обади Хамилтън. В гласа му прозвуча паника.

— Точно така. Проследил е двете жени и ги е убедил да му кажат другите координати, а в замяна им е предложил да ги информира къде да намерят второто копче.

— Млъкни, Ферховен! Млъкни! Млъкни! Млъкни! — изкрещя Хамилтън. Изражението му показваше, че инспекторът говори истината.

— Моли има син. Знаеше ли това, Ейдриън? — Стракан се втренчи неумолимо в него. Очите на Хамилтън се напълниха със сълзи. — Сега тя е мъртва. Детето е загубило майка си. Нищо ли не изпитваш?

Хамилтън се извърна, за да избегне гневния му поглед.

Уакахама се облегна назад и отново скръсти ръце на гърдите си. Беше заинтригуван и повече от доволен, че наблюдава драмата, развиваща се пред очите му.

— Той се опита да открадне наследството ти, Банбъри. Измами те. — Ферховен също се забавляваше.

Думите му бяха същински искри и запалиха фитила на подозренията и изводите, които през последните три седмици се промъкваха в мислите на Стракан. В края на фитила стоеше човек с окървавени ръце. Всичко това можеше да бъде избегнато. Хамилтън беше не по-малко виновен от Стракан за смъртта на Моли.

— Той ни каза, Банбъри. Предаде те — добави Ферховен.

Пред очите на Ед се спусна червеникава мъгла. Той избухна като буре с барут и се хвърли върху Хамилтън. Беше заслепен от гняв. Последното, което усети, преди да изпадне в безсъзнание, бяха пръстите му, вкопчващи се в гърлото на кръстника му.