Патрик Удроу
Координати на смъртта (41)

41.

Това изобщо не му хареса. Моретата в региона бяха опасни. Беше чел за пирати в местната преса. Съвременните пирати нямаха инкрустирани скъпоценни камъни в зъбите и папагал на рамото и не превземаха на абордаж корабите, а бяха въоръжени с картечни пистолети „Узи“ и те застрелваха между очите. Обираха кораба и го запалваха.

Пиратите обаче не бяха единствените злосторници, които обитаваха тези морета. Те бяха светци в сравнение с Абу Саяф, ислямската терористична групировка от Филипините. През април 2000 година Абу Саяф се бяха промъкнали в малайзийския водолазен курорт Сипидан. Стракан беше там предишната седмица. Терористите бяха отвлекли двадесет и един туристи и двама служители. Поискаха откуп. Парите се забавиха и те обезглавиха малайзийците от персонала, за да покажат на света, че намеренията им са сериозни.

Ед взе бинокъла от каютата и повика Сумо и Пили на мостика. Искаше да чуе мнението им, преди да изрази безпокойството си пред Кей Ти и Дребсън. Нагласи фокуса и образът на другата лодка придоби ясни очертания. Лодките и състезателните коне често са собственост на хора с извратен вкус към имената и тази не правеше изключение. Наричаше се „Пинг-понг Табу“. Стракан направи гримаса и подаде бинокъла на Сумо.

— Погледни. От няколко часа обикалят около нас. Какво мислиш?

— По-бавни са от нас.

Отначало Ед реши, че Сумо се хвали, но после осъзна, че му вдъхва увереност. Ако „Табу“ беше на пирати, „Еспри Блу“ можеше да избяга.

— Нещо друго?

— Тегли шамандура със сонар.

— Какво?! — Стракан грабна бинокъла от ръцете му. Сумо имаше право. Зад кърмата се точеше кабел и в браздите между вълните подскачаше оранжева топка.

Хората на „Пинг-понг Табу“ не бяха пирати, нито терористи, а нещо много по-лошо. Претърсваха морското дъно и бяха екипирани със сериозна техника.

— Сумо, да отидем да се представим на нашите нови приятели.

— Добра идея. Може би вече са намерили рибата химера.

„Еспри Блу“ полетя с максималната си скорост от тридесет и два възела.

Китовата акула ги беше привлякла към открито море и се намираха доста далече от островите. Между двете яхти имаше около миля и половина. Докато се приближаваха, Стракан видя как вторият човек отива на кърмата на „Пинг-понг Табу“ и започва да издърпва шамандурата със сонара. Бял мъж. Висок и с тъмен слънчев загар, с бейзболна шапка и черни очила. Беше невъзможно да се каже нещо друго за него, освен че, разбира се, беше видял „Еспри Блу“ да се приближава и се махаше. Двамата със спътника му вероятно ги бяха помислили за полицаи, пирати или терористи от Абу Саяф.

„Пинг-понг Табу“ увеличи скоростта и Стракан викна на Сумо да кара по-бързо. От изпускателната тръба на „Пинг-понг Табу“ излезе облак дизелов пушек и тя се понесе по вълните, оставяйки разпенена диря. С такава преднина Сумо нямаше шанс да я настигне. Не можеше да мине напряко през канала. Нямаше избор, освен да плава по дългия път, около успоредните рифове. За по-малко от две минути другата яхта се скри зад най-близкия остров и вероятно се отправи към Тиоман.

Отказаха се от преследването. Щяха да загубят много гориво, за да покажат предимството си в скоростта. Доброто настроение на Стракан се развали. Беше зърнал бегло мъжа на руля… и отчаяно искаше да го види отблизо.

Беше три.

Сега, след като „Пинг-понг Табу“ се беше измъкнала, Ед искаше да поднови издирването, но Сумо беше непреклонен — скоро щяло да се свечери и не бивало да се приближават до рифа по това време на деня. Нямал намерение да излага на опасност от сблъсък „Еспри Блу“ на помръкващата светлина.

Стракан го умоляваше, но Сумо не искаше и да чуе. Кей Ти взе страната на малайзиеца и не остави на Ед друг избор, освен да се откаже. От друга страна, денят не беше лош. Стракан беше направил тридесет снимки на огромната китова акула. След това бе оцелял от грациозната и бърза атака на един от най-свирепите и красиви хищници в океана. Искаше му се да беше заснел и бялата акула, но беше прекалено зает с безопасността на Кей Ти.

Вечерта ядоха сурова риба тон. Дребсън я улови и я изкорми над перилата, а после я одра, изми я, наряза я и я сложи в чиниите. Беше чудесна. Насладата на Ед беше помрачена единствено от измъчващия го спомен за човека зад руля на „Пинг-понг Табу“.

Ако не знаеше, че Ейдриън Хамилтън почти не напуска галерията си на Слоун стрийт, би се заклел, че този човек е кръстникът му.