Патрик Удроу
Координати на смъртта (53)

53.

До пристанището взеха такси. Кей Ти свиваше устни от болка при всяко раздрусване. На яхтата Стракан веднага я сложи да легне. Лекарят й беше дал пакетче болкоуспокояващи хапчета, големи колкото боровинки, но следващите няколко часа щяха да подложат издръжливостта й на крайно изпитание.

Преди да тръгнат, Ед се обади на Гилкрист. Във Вашингтон бяха дванадесет часа по-назад от Малайзия, затова позвъни на мобилния телефон на редактора. Знаеше, че Гилкрист отдавна е напуснал служебния си кабинет.

— Здравей, Маколи. Обажда се Ед.

— О, Ед, как си?

— Идеално — излъга Стракан. — Реших да ти съобщя как върви работата ми.

— Ами казвай.

Гилкрист не добави нищо повече и Ед разбра, че трябва да продължи.

— Получи ли филмите ми?

— Разбира се.

— Харесаха ли ти?

— Да, Ед. Много си способен. Имаш набито око.

— Благодаря. Ще ти изпратя още. Вчера видях китова акула. Огромна. Мисля, че ще ти хареса.

— Чудесно, Ед. — Нещо обаче в гласа на редактора загатваше, че не всичко е наред. Едно от златните правила на подводната фотография беше, че снимките на китови акули никога не са прекалено много. Закоравял стар циник като Гилкрист не можеше да не е наясно с това и нервността в гласа му обезпокои Стракан.

— Какво има, Маколи? Казвай направо.

— Чувал ли си за някой си Рутгер Ферховен?

— Да — сухо отвърна Ед. — Виждали сме се.

— Обади ми се и каза, че си загазил. Вярно ли е? — Думите бяха дружелюбни, но не и тонът. Гилкрист вече знаеше отговора.

— Това е дълга история.

— Разбрах го, по дяволите. Два часа след като той се обади, на вратата ми потропаха двама федерални агенти. Искаха да знаят къде си. Много неприятно, Ед. Колегите ще клюкарстват.

— Какво им каза?

— Казах им, че си в Малайзия. Изпращаш ми десет филмчета на месец и останалото не ме интересува…

— Малайзия? Уточни ли къде?

— Отначало не.

— А после? — Стракан пусна още монети в телефона и зачака отговора на Маколи.

— После им казах, че според мен си на Куантан, нали там изпратих първата сума.

— По дяволите! — Ед инстинктивно се огледа. Ферховен можеше да е някъде тук и да го следи.

— Ферховен каза, че те издирват за убийство.

— Не — отчаяно възрази Стракан. — Не е вярно. На Кюрасао има едно ченге, с което трябва да говориш. Той ще потвърди, че срещу мен никога не са били повдигани обвинения в убийство. Беше нещастен случай.

— Ед?

— Да?

— Не ме интересува. Не искам да знам… Ед?

— Да?

— Ще ти пратя малко пари, момче.

Стракан реши, че трябва да почерпи Гилкрист една много, ама много голяма бира.

Потеглиха на юг. Брегът беше от дясната им страна. Сумо караше бързо и навлезе в пролива Джохор малко преди обяд. Остави ги на северния бряг и даде на Стракан листче с адреса на пристанището, където щеше да ги чака на другия ден. Най-важната задача на Сумо през следващите двадесет и четири часа беше да измисли правдоподобна история за изчезването на Пили Паранг. Стракан не попита, но Сумо му каза да не се тревожи. Имал братовчеди на подходящите места и гарантирал, че няма да има разследване.

Най-близкото шосе беше на километър и половина и когато стигнаха до него, Кей Ти беше плувнала в пот. Ед я пипна по челото. Тя имаше висока температура. Не беше от слънцето. Белите й дробове хриптяха и свиреха, когато си поемеше въздух. Нямаше начин обаче Стракан да я изпрати сама в Сингапур. Властите щяха да искат да разберат как е получила нараняванията си и това можеше да доведе до неудобни въпроси. По-безопасно беше да минат през задната врата. Бяха в края на предградието Пасир Рис и лесно намериха такси, което ги закара до болницата, където я приеха учудващо бързо.

Братовчедът на Сумо се беше обадил и хирургът ги чакаше. Беше с памучен панталон и фланелка под престилката. Китайците по принцип изглеждат младолики в сравнение с европейците, но въпреки това Стракан прецени, че хирургът е най-много на тридесет и пет. Предпочиташе да е с двайсетина години по-възрастен. Да изглежда измъчен от работа и уморен. Изтощен и зле платен. И най-вече опитен. Но лекарят, който щеше да изпомпи водата от белите дробове на Кей Ти, беше като току-що излязъл от реклама на паста за зъби. Представи се като Фрейзър Чан. Ръката му беше отпусната и влажна. Доктор Чан погледна китките на Кей Ти и попита:

— Какво се е случило?

— Злополука на риболов — отвърна Ед.

— Каква по-точно?

— Възможно най-неприятната. Оплете се във влакното и то я повлече.

Лекарят го погледна недоверчиво, измърмори нещо неразбираемо и заяви, че няма проблем да изчисти белите дробове на пострадалата. Стракан прогони опасенията от съзнанието си. Трябваше да има доверие на доктор Чан. Не беше в положение да търси лекар, чиято външност да му допада. Целуна Кей Ти по челото и каза:

— Ще се видим, когато се събудиш.

Имаше свободно време и искаше да изпрати колкото е възможно по-бързо последните снимки на Гилкрист — не само за да му се отплати за лоялността, но и за да му вдъхне увереност, че си заслужава да го задържи на работа.

Нямаше намерение да го отпишат от ведомостите за заплатите на „Нешънъл Джиографик“.

Доктор Чан му позволи да се обади от кабинета му. Стракан намери в указателя няколко фотолаборатории и след двадесетина минути трудни преговори убеди собственика на една в Китайския квартал да му разреши да използва техниката му на относително приемлива цена.

Взе такси и откри фотолабораторията в уличка близо до някакъв храм. Помещаваше се на първия етаж на стара къща с магазин над шивашко ателие и имаше внушителна гледка към небостъргачите във финансовия район на града. На сергиите на амбулантните търговци на отсрещната страна на улицата готвеха раци с черен пипер, самбал горенг^[1] и фасул с извара. Уханията се състезаваха за надмощие и се смесваха с мириса на тамян, разнасящ се от храма. Въздухът беше горещ и лепкав.

Стракан плати на собственика. Човекът беше фотожурналист на свободна практика, отразяваше текущи събития и ако се съдеше по модерната техника в лабораторията, беше добър професионалист. Отначало беше малко нервен, но щом видя фотоапарата на Ед, се поотпусна. Стракан се залови за работа и само след няколко минути го убеди, че знае какво прави. Изпушиха по цигара, а после сингапурецът излезе да купи нещо за ядене.

Фотолабораторията беше обзаведена добре и Ед работеше бързо. Прояви тридесет и шест негатива и ги окачи на лампата, за да ги разгледа по-внимателно. Снимките изглеждаха хубави. Китовата акула беше отзивчив обект — докато Кей Ти не я беше докоснала. Остана особено доволен от снимките на рибата лоцман, заснета до корема на гигантската акула. Беше направил още четири на гръбната й перка — как пори пълните с планктон води. Приличаше на алпийски връх в снежна буря, гранитна плоча, осеяна със зърна от градушка.

Беше направил тридесет снимки за шест минути, по една на всеки дванадесет секунди. Доста добро темпо. Имаше и три фотографии на ранената, но героична каменна риба спасител. Не бяха много хубави, но щяха да свършат работа. Последните три кадъра от филма се оказаха боклук. Почти целите бяха черни. Сигурно неволно беше затворил капачката на обектива, докато бе снимал. Не обичаше да прахосва филми. Той отряза първия негатив и го пусна в кошчето, като се проклинаше за небрежността си.

Тъкмо се готвеше да изхвърли и втория негатив, когато забеляза в горния ляв ъгъл три бели линии и се вторачи в тях. Приличаха на личинки или на къси нишки заплетени конци. Нямаше представа какво са. Взе фотоапарата, за да провери дали не е издраскал обектива, но нямаше поражения.

Изпълнен с любопитство, Ед запали още една лампа и насочи светлината към негатива, като го завъртя в пръстите си. Първия път не забеляза нищо, но когато го завъртя пак, изведнъж разбра какво гледа и грабна една лупа от лавицата.

Увеличеният образ разсея всички съмнения. Стракан си спомни за трите снимки, които беше направил в пещерата. Нямаше намерение да прави снимки. Беше използвал светкавицата само за да освети обстановката и уреда за измерване на въздуха в акваланга. Първия път фотоапаратът беше насочен към тавана на пещерата и не бе уловил нищо. Втория път обаче обективът беше насочен по корпуса на кораба към носа. Ед случайно беше заснел нещо изключително важно за издирването му.

Белезникавите завъртулки не бяха конци, нито драскотини по обектива, а японски букви. Името на кораба.