Патрик Удроу
Координати на смъртта (55)

55.

Стракан се върна в болницата. Кей Ти изглеждаше по-добре. И беше ядосана. Седеше в леглото и се мръщеше. Ед се промъкна в стаята виновно като непослушно куче.

— Къде беше, по дяволите?

— Опитвах се да разбера какво има на моя кораб.

— Нима? Страхотно! Браво на теб! Нали каза, че ще си тук?! Аз удължих престоя си тук заради теб. Най-малкото, което можеше да направиш, беше да се държиш така, сякаш ти пука.

Думите й го опариха като киселина.

— Има си име. — И й показа снимката, за да смени темата.

Кей Ти се взира в нея, докато не видя носа на кораба.

— Как се казва?

— „Кагура“. Музиката на боговете.

— Музиката на боговете. Харесва ми.

— Прощаваш ли ми? — Стракан я погали по косата. Мислеше, че това ще даде резултат, но грешеше. Кей Ти може и да беше замаяна от упойката, но беше и обидена. Стракан не беше стоял до нея, когато най-много се бе нуждаела от него.

Доктор Чан дойде и каза, че процедурата била успешна. Използвал тръба, за да вкара нагрят кислород в белите й дробове, след това й дал малка доза антиконвулсант „Фенитоин“, за да предотврати риска от припадък. Стомахът й също бил прочистен с топли течности, за да се изкара солената вода. Подуванията на китките й спадали и при умерена физиотерапия имало голям шанс Кей Ти скоро да започне да си служи с ръцете. Щели да са превързани още няколко дни, но нямало причина тя да не се прибере у дома още утре.

У дома! За Стракан нямаше по-омразна дума. Прониза го като стрела. Не смееше да погледне Кей Ти. Не му беше минавало през ума, че тя може да се върне в Америка, но сега му се стори логично. Травмата й все пак беше сериозна. Охлузванията на китките й щяха да й оставят незаличими белези. До края на живота й хората щяха да шушукат нелюбезни забележки за опит за самоубийство.

Кей Ти твърдеше, че търсела приключения, но в действителност беше дошла в Азия само на почивка. Заминаването на Майк не беше променило факта, че рано или късно тя щеше да се прибере у дома. Трябваше да мисли за кариерата си като актриса. У дома. На Ед му беше неприятно да го признае, но във всичко това имаше логика. Той погледна Чан.

— Кога ще може отново да си служи с ръцете си?

— Още утре може да започне да прави леки упражнения.

— Утре! Фантастично! За нула време пак ще се гмуркаш.

— Няма да се гмурка поне един месец. Господин Стракан, приятелката ви е претърпяла много лоша злополука. Извадила е голям късмет, че е останала жива и не е получила трайни увреждания. Белите й дробове са възпалени и възстановяването й ще е бавно. Не може да се върне във водата. След месец трябва да отиде при специалист, за да се види как върви оздравителният процес. Тя има застраховка, покриваща връщането й в родината. Казах й къде да намери един мой колега в Индианаполис. Той ще се погрижи за нея.

Стракан се обърна към Кей Ти. Искаше му се да остане с него. Поне за малко. А след това щеше да й позволи да замине. Но нямаше намерение да се моли.

— Виж какво, може да седиш на палубата. Дребсън ще ти носи студен чай. Ще четеш книги.

— Докато ти се забавляваш? Забелязах, че не включи себе си в ролята на гледач.

Беше си останала същата. Системите и болкоуспокояващите не бяха притъпили бойния й дух. И както обикновено имаше право.

Пейджърът на Чан започна да звъни и той каза, че трябвало да тръгва. Стракан не се заблуди — лекарят беше усетил, че трябва да ги остави насаме, и сам беше включил пейджъра си. Преди да излезе, Чан му каза, че може да остане само десетина минути — Кей Ти трябвало да си почива.

— Ами ако „Кагура“ ни направи богати? — възкликна Ед, щом лекарят излезе.

— Слез на земята, Ед. Трябва да се прибера у дома.

Очите й бяха пълни със сълзи. За пръв път го нарече с истинското му име и това подсили жестоката откровеност на момента. Погледът й блуждаеше и Стракан разбра, че Кей Ти мисли за дома си. Преживяното заедно с него беше страхотно, но тя не вярваше в търсенето на съкровища. Раздялата с Майк и изтезанията, причинени й от Пили, й се отразяваха. Тя вече не беше непокорното, независимо мъжко момиче, което го беше ударило по ухото и в слабините, нито бързата като мълния красавица, победила кобрата на Пулау Тиоман. Беше обикновена млада жена със сълзи в очите. Нуждаеше се от дома си и Ед не можеше да се изправи на пътя й.

Той се наведе, целуна я по челото и й каза, че всичко е наред и я разбира. Докато излизаше от стаята, тя му изпрати въздушна целувка. Ед тръгна по коридора. Не беше сигурен какво изпитва.

Стигна до приемната и чу гласа на говорителката на канал „Новините от Азия“. Тя четеше списъка на жертвите за деня на фондовата борса. Икономиката се свиваше. Реалният свят беше някъде извън стените на болницата. Свят на съкращения на работна ръка и фалити. Свят на политика и войни. Свят, където нямаше място за фантазии за потънало в морето съкровище. Свят, в който Стракан нямаше място. И този свят щеше да прибере Кей Ти Лукър като една от своите.

Стракан седна в ъгъла, затвори очи и се опита да заспи. Нощта беше мъчителна. Той я прекара, мятайки се като уловена риба, хвърлена на палубата на „Еспри Блу“. Сънищата му бяха пълни с Ейдриън Хамилтън, застанал на кормилото на бърза моторница. Кръстникът му претърсваше Южнокитайско море. Зад него като зъби на акула се извисяваха заострените върхове на Тиоман. Хамилтън изваждаше картини и статуи. Всеки път, когато издърпаше картина, пробиваше платното с крак. Мишел и Моли Нокрис ръкопляскаха в далечината.