Патрик Удроу
Координати на смъртта (48)

48.

Корпусът на „Еспри Блу“ беше точно над Ед. Коланът с тежестите би трябвало да е наблизо. Стракан заплува и се заоглежда. Кей Ти се беше гмурнала, за да му донесе фенерчето.

Това обаче нямаше значение. Долу в пещерата му трябваха бавно горящи сигнални ракети, а не фенерчета с батерии. Ед отново спря, за да направи следващата почивка — десет минути на всеки десет метра. Секундите се влачеха като години. След седем минути чу приглушен удар от лодката горе. Звукът се разпространява бързо във водата и затова морските бозайници го използват, за да общуват. Дълбочинна бомба, взривена в Австралия, може да се чуе със сонар чак на Бермудите. Този глух удар не беше от дълбочинна бомба, но въпреки това прозвуча обезпокоително. Сумо беше строг и взискателен капитан и не допускаше разни неща да падат и да повреждат хубавите му палуби. Стракан прекрати почивката и забърза към дълбочина пет метра.

Тук беше по-топло. Измина минута, после още една. След още две-три минути Ед можеше да излезе от водата и да види какво става. Вероятно нямаше нищо, но липсата на колана с тежестите и ударът на палубата бяха обезпокоителна комбинация. Над него поне имаше само един корпус, следователно не бяха дошли неканени гости.

Ед изброи наум видовете акули, които знаеше, за да провери дали не страда от кесонна болест или азотна наркоза. Имаше триста и петдесет вида акули и той назова седемдесет от тях. Беше снимал поне четиридесет и пет. Започна с най-примитивната от древните акули, плащеносната акула, единствената останала от вида си, и продължи с подразред Heterodontoidei — рогати акули, а след това със семейство Lamnidae, към което спадат селдовата и исполинската акула, и морската лисица. Бързо се сещаше за имената. Семейство Orectolobidae, планктоноядна акула. Семейство Carcharinidae, хищните сини и бели акули. И дългокрилата, разбира се. Семейство Sphyrnidae, риба чук. Squalidae, бодливи акули. Scymnidae, полярни акули. Pristiophoridae, триононос. Squatinidae, морски ангели.

Почувства се по-добре. Съзнанието му работеше отлично. Опита се да си спомни още видове акули. Тигрова акула, акула платноход, бикова акула, акула мако, акула чук и старата му приятелка от Кюрасао — карибската рифова акула. Внезапно клапанът на наустника му изщрака. Ед всмукна. Нищо. Независимо дали беше готов, или не, време беше да излиза. Нямаше въздух. Изплю наустника, издиша и се издигна последните няколко метра до мястото, където морето се срещаше с небето.

Главата му се подаде на повърхността. Стракан присви очи на слънчевата светлина, свали маската, избърса солта от очите си с опакото на ръката си… и в следващия миг съжали, че е изплувал.

Първото, което видя, беше револверът на Сумо, насочен към лицето му. Само че не го държеше Сумо, а Пили Паранг. И изглеждаше страшно доволен.

Ед за пръв път виждаше насочено към него огнестрелно оръжие и това никак не му хареса. Не разбираше много от оръжия, но знаеше някои неща. Ясно му беше, че револверът в ръката на малайзиеца ще му пръсне черепа. Дулото беше черно като пещерата, от която току-що беше излязъл.

Какво ставаше, по дяволите? Нямаше начин да е свързано с наследството му. Също като останалите шест милиарда души на планетата, и Пили нямаше представа, че Ед е открил потъналия кораб. Не се връзваше. Пили му беше приятел. Вероятно се будалкаше и се перчеше, за да му покаже кой е шефът. Стракан обаче знаеше, че това едва ли е вярно. Изведнъж всичко му се изясни. Формите, звуците и цветовете станаха по-контрастни. Водата, плискаща се по раменете му, слънцето, танцуващо по вълните, лекото вълнение на океана, подръпващо плавниците му.

Докато се издигаше, въздухът беше издул водолазния елек и сега Ед бе лесна мишена. Не можеше да избяга. Уроците по крав мага го бяха научили как да обезоръжава човек на сушата, но не и как да го направи от разстояние пет метра, докато плува в морето. Носеше колан с пет килограма тежести. Ако можеше да хвърли елека, щеше да потъне като камък, но трябваше да разкопчае три пластмасови закопчалки и две каишки и Пили щеше да разбере какво е намислил, преди да успее да го направи. Така че Ед остана във водата и остави на малайзиеца да стреля.

И изстрелът не се забави.

Пили не каза нищо. Нямаше театралничене, нямаше драматични речи. Пили искаше да приключи възможно по-бързо. Затвори едното си око, докато се прицелваше, и Стракан видя как мускулите на ръката му се напрягат.

В ушите му отекна оглушителен гръм и пред очите му падна мрак.

Пили Паранг изкрещя победоносно — пронизителен вик, който се зароди някъде дълбоко в гърдите му и раздра въздуха. Всичко вървеше по плана. Руни го гледаше от небето и беше доволен.

Главата на Стракан кънтеше от звука. Той не усещаше ръцете и краката си. Известно време се носи по вълните, без да е сигурен дали е жив, или мъртъв. А после в полезрението му заблестяха мънички светли звезди, които му подсказаха, че е време да разбере какво става. Отвори очи. Очакваше да види човек в бели одежди, застанал пред украсени с бисери порти. Човекът обаче не беше Свети Петър, а дяволът. И се смееше.

— Размина се на косъм, Ед. Да опитам отново, а? — За Пили това очевидно беше най-смешното нещо на света. Заклетият му враг беше в ръцете му. Ед Стракан, съвсем беззащитен.

Стракан опипа главата си, погледна пръстите си и видя, че са обагрени в червено. Куршумът беше пробил акваланга му и беше одраскал черепа му. Ед не знаеше какви са последиците от изстрелването на куршум в резервоар със сгъстен въздух, но се зарадва, че бутилката бе празна.

— Хайде, Ед. Идваш точно навреме за купона на Пили. Ти си почетният гост.

Револверът все още беше насочен към лицето му, но Стракан забеляза, че малайзиецът вече не го стиска толкова силно. Пили всъщност май не искаше да го убие, а беше намислил нещо друго.

Но каквото и да беше, щеше адски да боли.

— Какво става, по дяволите? — Ед беше зашеметен от експлозията и уморен от гмуркането. Доплува до стълбата на кърмата. Пили не го изпускаше от прицел. Стракан свали плавниците и ги запрати към него. Знаеше, че малайзиецът все още няма да го убие. Жестът беше проява на нервност, но го накара да се почувства по-добре. Какво ставаше, по дяволите?

Пили се дръпна от летящите към него плавници и се изсмя, а после стреля във водата до Стракан. Куршумът остави бяла диря като миниатюрно торпедо и се заби в рифа отдолу. Стракан усети вълната от изместената вода.

Качи се по стълбата и спря втрещен. Кей Ти лежеше по очи. Ръцете й бяха завързани с въже, свързано с края на риболовно влакно, виещо се по палубата към една от пейките, където беше навито на огромна макара. Беше най-якото от шкафчетата на Сумо. Пили беше запушил устата й с носна кърпа и тя разумно не се съпротивляваше. Пазеше силите си за онова, което предстоеше. Нямаше следа от Сумо и Дребсън. Това беше лошо, Ед реши, че са мъртви. Яхтата беше на разположение на Паранг и той можеше да прави каквото си ще.

— Пили, негодник такъв. — Стракан знаеше, че няма смисъл да му се умилква. — Какви ги вършиш, по дяволите? — Извади пластмасовата кутия от джоба на елека си и я сложи на сянка, където каменната риба нямаше да прегрее. В този момент Пили го блъсна, Ед се спъна в Кей Ти и падна на палубата. — За бога, какво правиш?

Малайзиецът стъпи на врата му, прикова го към пода и му каза да си затваря устата. Гласът му беше по-писклив от обикновено. А после започна да крещи:

— Дълго чаках този миг, Ед! Мислех, че никога няма да го дочакам. Но се заклех, че ако те видя отново, ще те убия.

— Защо? Какво съм ти направил?

— Какво си ми направил?! Не се преструвай! Дойде в моята страна и на моя остров и ме потърси, защото съм ти приятел. Усмихваш ми се и ме питаш къде е брат ми.

Стракан изпъшка. Руни. Всичко беше заради Руни. Да, нямаше друго обяснение.

— Съжалявам за Руни. Сумо ми разказа какво се е случило. Исках да изкажа съболезнованията си.

Ед вдигна глава. Пили сочеше стола за наблюдения с дулото на револвера. Стракан осъзна, че оръжието не е насочено към него, и се поколеба дали да не пристъпи към действие, но идеята отлетя толкова бързо, колкото се беше появила. Малайзиецът стоеше, а той все още лежеше на палубата. Пили беше бърз и пъргав, а Ед беше с тринадесеткилограмов акваланг на гърба.

— Ако опиташ нещо, Ед, ще стрелям в коленете на момичето. Сядай на стола.

Пили беше прочел мислите му. Стракан се подчини на заповедта му. Кей Ти бе извърнала глава към него и се мъчеше да му се усмихне окуражаващо. Той свали акваланга и го пусна на палубата… и изведнъж пред очите му падна мрак: малайзиецът го удари по главата с дръжката на револвера.