Патрик Удроу
Координати на смъртта (28)

28.

Минаха три дни, но въпреки твърдението на момчето, от Пили Паранг нямаше и следа.

Ед прекара последните две вечери в „Палми“. Търпението му се изчерпваше. Не се ядосваше на хлапето, което знаеше, че Стракан ще е лесна жертва, след като е чужденец в града, а на себе си, защото му беше повярвал. Трябваше да се довери на инстинктите си и да се досети, че Пили няма работа на яхтата на милионер. Ако обаче отново видеше момчето, щеше да му каже къде да си натика метлата.

Нямаше гаранция, че Пили ще се появи, нито че той ще си намери евтина яхта. Така че реши, че няма да навреди, ако потърси други варианти, и на четвъртия ден отиде на главната улица да разпита за пътуванията до островите Керкула. Беше в приповдигнато настроение и вървеше бодро. От местната полиция нямаше следа, още по-малко от дълги като върлина инспектори от Интерпол.

Беше изгубил представа за времето. Не знаеше дори кой ден от седмицата е. Наслаждаваше се на щастливия период на ян и се надяваше, че никога повече няма да страда в ин в склада на Хамилтън.

До една от водолазните школи имаше бюро за туристическа информация, където записваха за всякакви експедиции около Тиоман. Стракан беше минал покрай него предния ден и беше видял, че покрай стените са наредени черни дъски с обяви. Имаше реклами, вариращи от риболовни пътешествия с лодки с прозрачно дъно до изкачване на вулкан и сърфинг. Цената на пътуването с ферибот беше написана със зелен тебешир, а на прехода в джунглата — със син. Разходката и гмуркането на Керкула бяха написани с червено отдолу на най-голямото табло. Стиснал бирата си в дясната ръка, Стракан се усмихна унило. Груповите екскурзии в националния парк не го интересуваха. Той искаше да наеме яхта.

Неочаквано настъпи суматоха. Една млада жена и приятелят й се скараха — изглежда, се бяха спречкали за датите на резервациите, които беше направил мъжът. Ед — вече се бе наредил на опашката — се помъчи да запази спокойствие. Двамата явно бяха американци и според него щеше да е по-добре да запазят държането си за Щатите. Повишеният тон звучеше нелепо в тази екзотична обстановка.

Младата жена обаче беше изключителна. Не беше красива в класическия смисъл на думата, но бе поразителна. Гладките й като речни камъчета скули се извиваха изящно. Носът й беше направо изваян, а брадичката й беше съвсем малко по-дълга, за да е наистина съвършена. Кожата й имаше слънчев загар, но не тъмен, а с цвета на карамел, като чисто шотландско уиски. Беше облечена с дрехи от „Куиксилвър“ и „О’Нийл“ — жълти джапанки, розова тениска без ръкави и тесни къси джинси. Слънчевите й очила бяха „Найки“, а раницата — „Да Кайн“. Изглеждаше готова за туризъм из всяко кътче по земното кълбо. Правата й кестенява коса стигаше до раменете. Беше я прибрала зад ушите си, за да подчертае контурите на лицето си.

Приятелят й беше едър и як, с обръсната глава и козя брадичка. От устата му хвърчаха слюнки, докато се опитваше да я убеди, че е прав. А после внезапно замахна и й удари плесница.

Ед излезе от опашката и го потупа по рамото. Мъжът се обърна.

— Какво искаш ти бе?

— Извини се на дамата — отвърна Стракан и се вторачи в него.

— Я се разкарай!

— Или какво?

— Или ще те смачкам!

Ед отпи от бирата си.

— Ти това?!

Американецът замахна, но не го улучи. Стракан обаче го просна на земята с първия удар в челюстта. Туристите се развикаха развълнувано.

— Стой кротко — каза Ед.

— Или какво? — Противникът му се надигна, дишаше тежко.

— Или губиш.

Американецът обаче явно нямаше намерение нито да се извини на момичето, нито да се откаже от боя, особено пред публика. Приведе се и атакува.

Без да го изпуска от поглед, Ед отпи още една глътка бира. Американецът нападна като засилил се влак. Големите мускули и бръснатата глава обаче не са всичко в уличния бой и не могат да се сравнят с опита, бързината и три години тренировки по крав мага. Атаката беше тромава. Щом американецът се приближи, Стракан пристъпи напред и заби дясното си коляно в лицето му. Противникът му рухна и този път лежа на земята по-дълго. Челюстта му беше изместена. Ед беше спечелил първия и втория рунд. Нямаше да има трети.

Младата жена гледаше зяпнала приятеля си. От устата му течеше кръв. Той опипа зъбите си с език, за да провери дали всичките са на мястото си. Стракан дори малко се притесни: пулсът му не се бе учестил, дори не бе разлял бирата си. А беше разкривил физиономията на американеца като нещо, нарисувано от Пикасо.

Американецът се изправи. Олюляваше се. В същия миг приятелката му реши, че в края на краищата състезанието се състои от три рунда, стисна устни, гневно пристъпи към него и го удари в слепоочието. Той отново падна. Ударът беше силен и тя затръска пръсти, за да притъпи болката.

Стракан й се усмихна, за да покаже одобрението си. Постъпката му обаче беше глупава — момичето все още кипеше от ярост и без да спре да си поеме дъх, го цапардоса по ухото. Главата му изкънтя като камбана, той залитна и се ухили от изумление. В тънката й ръка имаше много сила. Ед понечи да каже нещо остроумно, но така и нямаше възможност: младата жена се обърна и тръгна по плажа, изпод петите й хвърчеше пясък.

След няколко минути Стракан влезе в туристическото бюро. Американецът вече се беше разкарал.

Служителката беше ниска мъжкарана. Лицето й сякаш беше изсечено от гранит. Приличаше на швейцарка — и размести книжата пред себе си, сякаш се намираше на бюрото си в Цюрих. Ед я попита за пътуване до островите Керкула и тя веднага извади формуляр за записване. Той й каза, че иска само да говори с капитана, и попита дали корабът ще се върне скоро. Отговорът беше поглед, който би изпепелил дори камък, и кратка рязка забележка, че корабът трябва да пристигне следобед на следващия ден.

— Благодаря — каза Стракан, излезе и отиде във водолазната школа „Морска мания“ — точно навреме за следобедния курс.

В сянката на палмата наблизо стоеше и го наблюдаваше стар познат.