Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silent Wife, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Ничева-Карастойчева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: А. А. Харисън
Заглавие: Мълчаливата съпруга
Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: бул. Владимир Вазов 16
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Печатна база Сиела
Излязла от печат: юли 2014
Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мария Найденова
Редактор: Ана Веселинова
Художник: Дамян Дамянов
ISBN: 978-954-28-1549-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5493
История
- — Добавяне
27. Тя
По всяко време поне десет конференции за психолози се провеждат в градовете по света. Това се сети, щом Алисън й предложи да напусне Чикаго. Досега е посещавала само една такава конференция — в Женева преди години. Помни колко й хареса, колко лесно завързваше разговор, усещането за принадлежност, интересните оратори от целия свят, как се забавляваше да вечеря с нови хора в непознат град. Върна се с възобновена енергия и внесе промени в начина, по който общуваше с клиентите си; обръщаше повече внимание на езика на жестовете, на избора на думи — отразяваше огледално мимиките и начина им на изразяване, за да създаде по-силна връзка помежду им.
Възнамеряваше да замине пак, но някак си все не успяваше. Отчасти от преданост към Тод — кой ще се грижи за него, докато я няма? Под повърхността на загрижеността обаче се криеха по-мрачни води — собственическо чувство, параноя, неохота да му даде повече свобода, отколкото вече има. Познати чувства, които в ежедневието се таяха смътно в съзнанието й, ала несъмнено я задържаха у дома.
Наложи се да избира между „Овладяване на гнева“ в историческия град Уинчестър в Южна Англия и „Емоции, стрес и остаряване“ в слънчевия Джаксънвил, Флорида. Интересуваха я повече начините за овладяване на гнева — досега не бе имала възможност да ги изучава. Конференцията, съчетана с малко четене, щеше да й позволи да работи с клиенти, нуждаещи се от помощ в това отношение. След като направи справка с метеорологичния канал и след като обсъди цените с туристическия си агент обаче, избра „Емоции, стрес и остаряване“, утешавайки се с представата за палмови дървета и тропически бриз.
Така се озовава в хотелската стая в Джаксънвил, където я събужда упоритото звънене на телефона върху нощната масичка. Стаята е черна, отникъде не прозира светлина — нито иззад завесите, нито под вратата. Тя се обръща настрани да погледне дигиталния часовник с отровнозелени цифри. Няма шест. Слънцето ще изгрее поне след час.
Откакто пристигна преди два дни, не се е замисляла защо е тук и какво ли става у дома. Лесно й е да се забрави в света на конференцията — неусложнен и непретенциозен свят, където реалният свят отстъпва пред низ от отвличащи вниманието занимания. Аудиториите са облени в топла естествена светлина, вътрешните дворове са пълни с цъфнали храсти и излезе ли навън, може да вдигне лице към слънцето и да долови уханието на океана. От нея се изисква само да седи удобно в мек стол и да слуша интересни презентации, да обядва в ресторанта на хотела и да вечеря в града в официално облекло. Не познава никого тук. Никой не се интересува от семейното й положение и от личния й живот. Все едно е паднала от космоса или се е материализирала от въздуха.
Звънът на телефона не се вписва в тази картина. Тя затваря очи и го чака да спре. Стаята стихва отново, тя издишва бавно и съсредоточено и с усилие на волята заспива отново. Невъзможно е обаче да потъне в дълбок сън; претовареното й съзнание сънува странни и тревожни сцени — навалици, ярки светлини, някой, който бяга. След няколко минути телефонът пак зазвънява. Глухото му, упорито жужене се превръща в съня й в хлипане и най-сетне я събужда. Примигва ненужно в мрака, става от леглото и пипнешком поема към банята.
По-късно, докато закусва в ресторанта на хотела с група колеги, някой застава зад нея и я докосва по рамото — една от ръководителките на конференцията, сърдечна жена, представяща се съвестно на всички, понякога по два-три пъти.
— Търсят ви по телефона — казва тя. — Говорете във фоайето, ако желаете.