Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silent Wife, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
papi (2015)
Корекция и форматиране
NMereva (2020)

Издание:

Автор: А. А. Харисън

Заглавие: Мълчаливата съпруга

Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: бул. Владимир Вазов 16

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Печатна база Сиела

Излязла от печат: юли 2014

Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мария Найденова

Редактор: Ана Веселинова

Художник: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1549-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5493

История

  1. — Добавяне

16. Той

Наташа е заета с плановете за близката сватба. Всеки ден на вечеря изнася монолози за цветя, менюта, разполагане на гостите по масите, музика, обети, розетки и торти, докато на него му се иска да я удуши. Заведе го да му купят костюм и това поне му достави удоволствие. Пробва го в магазина и се удиви от елегантната кройка и младежкия вид, който му придава. Не погледна цената и чака отвън, докато тя го плати с кредитната му карта. Сватбата ще му струва цяло състояние, а на всичкото отгоре тя настоява за меден месец в Рио. Моментът не е подходящ да хвърля пари на вятъра.

Одобрява обаче решението да се венчаят в църква. Тя се колебаеше и той я побутна в правилната посока. Не е набожен, ала не е и неверник. Ритуалите и традициите са важни в някои случаи — в брака например, защото преди всичко той е проява на вяра.

Списъкът с гости включва десетки лели, чичовци и братовчеди на Наташа, а Тод се е ограничил до шепа приятели — Хари, Клиф, неколцина работници и, разбира се, съпругите им. Облакът, помрачаващ подготовката, е Дийн, който твърдо отказва да присъства. Още не говори с Тод и почти не продумва на Наташа. Последно й каза, че предпочита да умре, отколкото да я види омъжена за някой от сорта на Тод Гилбърт. Разплака я. Дийн трябва да се вземе в ръце. Ако му е останала капчица здрав разум, ще се радва за дъщеря си. Тя ще бъде добре осигурена, ще живее охолно и спокойно. За млад никаквец ли иска да се омъжи, който не може да я издържа? Би отворил очите на Дийн, ако му даде възможност.

Започва да се чуди кога животът му с Наташа ще улегне, ще стане по-стабилен и подреден, както когато бяха с Джоди. Наташа е непредвидима. Определено не сияе от задоволство, както описват бременните. Напротив — превърнала се е в усойница и той е неспособен да предскаже какво ще я раздразни и кога ще нападне. Старае се все пак да проявява разбиране и да й помага. Краят на зимния семестър, наближаването на сватбата и проблемите с баща й я подлагат на сериозен стрес — сигурно пълнее заради него, макар бебето още да не личи. Той вероятно е причината и за обрива по челото й. Поне не е изгубила интерес към секса, както го предупреждаваха приятели. Някои — които никога не са изневерявали — били принудени да се спасяват с масажни салони и издания само за пълнолетни. Той се смята за късметлия, защото Наташа го желае както преди, но е странно как са се наклонили везните. Сега Наташа е стандартна кухня, а сексът с Джоди през нощта, когато го покани на вечеря, притежаваше приятния привкус на забранен плод. Почти бе забравил особената застиналост на Джоди, как очите й губят фокус и се замъгляват, докато прониква в нея. Преди го дразнеше, но онази нощ, незнайно защо, го възбуждаше. Животът понякога те финтира най-ненадейно.

Джоди ще започне да му липсва, ако си го позволи. Бракът е изтъкан от ежедневни ритуали, от навиците, изградени от двойката. Те отмерват ритъма на живота ти. С Наташа още не са установили определен такт, за да го синхронизира. Не бива обаче да се поддава на сантименти. Законът повелява, че не дължи нищо на Джоди; тя не е нищо повече от бивша приятелка, чието безплатно пътуване е приключило. Трябва да му благодари за щедростта през годините, прекарани заедно. Така твърди Хари. Хари иска да й изпрати официално предупреждение за напускане. С Хари се надяват Джоди да постъпи разумно и да се изнесе доброволно, но ако се заинати, предупреждението ще послужи като легално основание шерифът да я изведе със сила от апартамента. Тод се надява да не се стига дотам, ала всичко зависи от нея.

За капак на всичките му тревоги изниква и здравословен проблем. Отива на зъболекар за рутинно почистване и си тръгва с мисълта, че е пред прага на смъртта. Явно не учат денталните хигиенисти на тактичност и дипломация.

— Имате лезия — констатира жената. — Прилича на млечница. — Натиска мястото с показалеца си в ръкавица. — Изследван ли сте скоро за СПИН?

От изненада той се засмива гръмко, но понеже пръстът й е в устата му, смехът прозвучава по-скоро като негодувание.

— Не бойте се — добавя прибързано тя. — Възможно е да няма никакъв повод за безпокойство. Афтите се развиват по множество причини. Често обаче — и съм длъжна да ви уведомя — се свързват с имунна недостатъчност. Най-добре си направете изследване, за да сте сигурен.

Млечница. Като бебешка болест. Безобидна дума, която не го плаши. Лезия обаче е друго нещо. Умът му я асоциира ясно със СПИН, защото миналата година с Джоди гледаха повторение на „Филаделфия“. Във филма появата на една-единствена лезия върху челото на Андрю Бекет — роля, изпълнявана от Том Ханкс — го довежда скоротечно до края.

Синдромът никога не го е засягал лично. Когато новината гръмна за пръв път в началото на 80-те, той бе сексуално ненаситен юноша, отдаден на безразборен и опасен секс, защото съешаването на задната седалка в превозно средство не предразполага към предпазни мерки, които и без друго помрачават преживяването. Единствената му грижа тогава бе рискът от забременяване. Застрашени от СПИН бяха гейовете — поне така говореха. И някак си той въобще не преодоля този възглед.

Денталните хигиенисти не са лекари, но преглеждат доста усти и вероятно се научават да различават определени анормални състояния, дори да нямат нищо общо със зъбите. Върна се в офиса, заключи се в тоалетната и обърна бузата си да види дребното белезникаво петно с вид на пръска хоросан, полепнало върху лигавицата му.

Сега езикът му не се отлепя оттам. Все пак сигурно ще се окаже фалшива тревога. Жените от най-рисковата група, с които се вижда, са професионалистки, и не биха припарили до него, ако не е с презерватив. Вярно, презервативите понякога се късат, но нищо и никаквите гъбички не са повод за сериозна паника. Открива, че успява да ги пропъди от ума си за цели часове, особено през деня, когато е зает, ала събуди ли се нощем мисли само за смърт. За своята смърт, разбира се, но и за смъртта на хората около него, за това как някой ден в не толкова далечното бъдеще всеки негов познат, до последния, ще са мъртви, ще си отидат завинаги заедно с всички непознати, а заменилата ги нова армия с напълно неизвестни никому хора ще завземе наследството — сградите, професиите им. Неговите сгради и неговата професия. Яхне ли тази лудост, единственото му успокоение е мисълта за нероденото му дете.