Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Silent Wife, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
papi (2015)
Корекция и форматиране
NMereva (2020)

Издание:

Автор: А. А. Харисън

Заглавие: Мълчаливата съпруга

Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: бул. Владимир Вазов 16

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Печатна база Сиела

Излязла от печат: юли 2014

Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мария Найденова

Редактор: Ана Веселинова

Художник: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1549-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5493

История

  1. — Добавяне

15. Тя

Звънят й от офиса на Хари Легрут и прекъсват лежерната й закуска. Гласът е на секретарката на Хари — Дафни, сериозно момиче; виждала го е веднъж-дваж.

— Господин Легрут ме помоли да ви се обадя — обяснява Дафни. — Иска да се свърже с адвоката ви. Господин Легрут ще се обърне към него, стига да ни дадете името и телефонния му номер.

Джоди възприема думите, но те просвистяват край нея като случаен порив на вятъра. Ако възнамерява да обсъждат юридически въпроси, Тод ще говори направо с нея.

— Госпожо Гилбърт? Чувате ли ме?

— Да. Повторете, моля. Какво искате да направя?

— Не е необходимо да правите нищо, госпожо Гилбърт. — Тонът на Дафни е дружелюбен, но и делови. — Господин Легрут предпочита да започне процедурата възможно най-скоро и затова му е нужен телефонният номер на адвоката ви.

Мотивите, намеренията и местонахождението на Тод се въртят в ума й от нощта, когато вечеряха заедно и поставиха ново начало. Не би могла да мечтае за по-идилично сдобряване, за по-сладостно възобновяване на връзката им. Не сгреши, че го покани и предприе първата стъпка. Не й стана приятно, че той стана и си тръгна, но и не се разтревожи, защото нищо хубаво не се случва бързо, а по свой начин и в най-подходящия момент. Навярно ще излизат на срещи известно време, преди той да се върне у дома — така си мислеше и го приемаше. Чудно обаче защо той не се обади повече.

Стиснала телефона, тя влиза в дневната, където слънчевите лъчи струят върху мебелите и цветовете на килими изглеждат по-ярки.

— Съжалявам, Дафни. Не те разбирам. Защо не кажеш на Хари да се свърже със съпруга ми и да обсъди въпроса с него. Така определено ще е най-добре.

Дафни възкликва, сякаш са я ударили.

— О, госпожо Гилбърт! Много съжалявам. Мислех, че знаете.

Очевидно допуска сериозна грешка, но вместо да се разколебае и евентуално да се консултира с работодателя си, Дафни не отстъпва. Впуска се в неловко обяснение, ала Джоди отказва да го чуе, и предлага неуместни съвети.

— На ваше място, госпожо Гилбърт — заключава тя, — щях да си наема много добър адвокат по бракоразводни дела.

При тези думи Джоди натиска бутона и прекъсва връзката.

Разчиства масата от закуската, изважда папките на двамата си петъчни клиенти и прочита бележките си. Първа е Пепеляшка — неугледно момиче, страдаща от липса на самоувереност. Нощен редактор на местен ежедневник, тя непрекъснато се оплаква, че животът я подминава. Джоди й посочва различни варианти, насърчава я да предприема дребни стъпки с дълбоко въздействие. Да се запише на курсове, да речем, да започне да тренира, да вземе мерки да подобри външния си вид — да си купи контактни лещи, например, или да си смени прическата. За да се измъкнеш от умствения застой, често е най-лесно да промениш нещо външно и да изчакаш вътрешната промяна да последва. Положиш ли усилие, обстоятелствата нерядко проработват в твоя полза. Джоди го вярва. Виждала е как се случва. Именно затова пое инициативата и покани Тод на вечеря.

Вторият й клиент — Блудния син — е младеж с попечителски фонд, чиито родители непрекъснато плащат дълговете му. Понеже е млад и още не си е стъпил на краката и не е открил потенциала и ограниченията си, а родителите подкопават увереността му, Джоди му предлага безусловна подкрепа. Той сам трябва да намери пътя. А вземе ли страната на родителите му, той ще се затвори.

Тод й се обажда едва късно следобед. Не се изненадва особено — разговорът с Дафни малко или повече я е подготвил. Чувства се обаче несигурна и не знае какво да мисли. Не е изгубила надежда за някакво обещание за бъдещето, ала той попарва тутакси илюзиите й.

— Знаеш в какво положение съм — подхваща той. — В момента се боря да не затъна.

— Не разбирам. Обясни ми защо ми е необходим адвокат.

— Как защо? Да защити интересите ти. Слушай, Джоди. Не го приемай лично. Това не бива да застава между нас. Нека адвокатите уредят въпроса, та да останем приятели.

Мозъкът й е по-задръстен от претоварен калкулатор. Не е успяла да обработи правилно данните и сега е объркана.

— Приятели? Това ли сме? Обясни ми, защото не разбирам.

— Джоди, Джоди, успокой се. Ние се обичаме. Миналото ни свързва. Но нещата се променят. Здравословно е хората да се развиват и да продължават напред. Ти ми го казваше!

— Добре. Хората се развиват. Ако е така, какво те доведе тук онази вечер? Защо дойде?

— Предпочиташ да не се виждаме ли? Питаш защо съм дошъл? Защото ми липсваш. Искам да те виждам от време на време.

— Искаш да ме виждаш от време на време.

— Разбира се. Ти не искаш ли?