А. С. А. Харисън
Мълчаливата съпруга (12)

12. Той

Решен да не поглежда назад, той се хвърля стремително в новия живот. За начало си купува дрехи, за да заменят оставените в стария му гардероб. Наташа го придружава и той й позволява да влияе на покупките. В резултат е по-стилен и модерен. Коланът му е с по-обемиста катарама, обувките — със заострени върхове. Научава се да носи тениска със сако и джинси. Новите дрехи са с дизайнерски етикети и му стоят по-добре. Преображението му харесва и го увлича — пуска си по-дълга коса и отглежда небрежно набола брадичка. В крайна сметка изглежда по-млад и сексапилен — мъж, който все още е в играта. И най-важното — когато излизат с Наташа, хората вече не го вземат за неин баща.

Вечер готвят, разхождат се, пазаруват, правят любов. Ако Наташа учи, Тод поема миенето на чиниите и прането. Наташа го придружава в бара, но — понеже е бременна и не пие — обикновено го отмъква, преди да е започнал както си му е редът. Момчетата го задяват — особено Клиф, който нарича Наташа „шефката“. През уикенда опаковат нещо за обяд и отиват извън града или ядат пица, пускат си филми и гледат децата на хората от блока. Наташа настоява да се сприятелят с новите съседи.

През един съботен следобед си правят татуировки в тон — гривни над лакътя, изобразяващи преплетени лиани. Игличките го просълзяват — не е подготвен за болката — но му харесва ритуалът, възприема го като инициация, символизираща началото на съвместния им живот. Татуировките са идея на Наташа — твърди, че са постоянни и неотменими, за разлика от брачните халки. Не че иска да се откаже от сватбата. Напротив — премести датата в средата на декември. Било идеално, защото ще съвпадне с коледната ваканция, а и коремът почти няма да й личи и ще успее да облече мечтаната рокля.

През работните дни Тод се чувства зареден с енергия и целеустременост. Кандидат-купувачът за жилищния блок в Джеферсън Парк е сложил подписа си и сега остава просто да довършат строежа. Това означава и да разкопаят западните основи, да хидро изолират външната стена и да ремонтират циментовата алея, която междувременно ще се разруши. Печалбата, която е разчитал да вложи в новата офиссграда, ще е по-малка от предвиденото, ала сега той е яхнал вълната на оптимизма и изпитва благодарност към Наташа за споходилата го житейска благодат. Няма да забрави скоро изпитанията на депресията. Преди Наташа не си струваше да живее. Сега възроденият му дух клокочи буйно, изпълнен с оптимизъм за бъдещето. Тод отстоява твърдо взетото решение и не смята да се отклонява от избрания път. Готов е да посъветва всекиго — не позволявайте на никого и нищо да ви спре да изживеете живота си.

Разбира, че в крайна сметка ще се наложи да се споразумее с Джоди — момент, който не очаква с нетърпение. Видял е доста приятели да се разделят със съпругите си и подозира какъв удар ще понесат приходите и имуществото му. Длъжен е да се обади на адвоката си. Отлагането не му помага. Джоди продължава да харчи неговите пари. Разписките от кредитните й карти идват в офиса му — Стефани ги плаща заедно с таксите за апартамента и прочее домакински разноски.

Макар да е загрижен, само натякването на Наташа успява да го подтикне към действие. Тя настоява да си уреди сметките с Джоди. Изтръгва всяка подробност за финансите им и е вбесена, че Тод позволява всичко да тече по установения ред, сякаш с Джоди все още са заедно.

Адвокатът на Тод, който му съдейства при имотните сделки, практикува и семейно право. Мъж на около шейсет Хари Легрут се е развеждал три пъти и знае какво значи да допускаш грешки и да плащаш за тях. Оженил се за първата си жена още в колежа по право и макар да не я е виждал от трийсет години, е принуден да й изпраща ежемесечен чек. Втората и третата му съпруга, освен пари, са получили и разкошните къщи, които той глупаво е купил и изплатил, докато е бил женен за тях. Хари, от друга страна, живее в апартамент под наем и всеки ден се моли бившите му жени да умрат. Господи, прибери Шошана; прибери Беки; прибери Кейт. Шошана, Беки и Кейт обаче не бързат да напускат белия свят.

Тод се среща с Хари на обяд в „Блекис“ в Принтърс Роу. Поръчват си сандвичи с печено месо и наливна бира. Посребрената коса на Хари, причесана назад, подчертава острите му черти и високото чело. Носи светлосив камгарен костюм и черна риза без вратовръзка. Хари и Тод се познават повече от двайсет години, почти от прощъпалника на предприемаческата кариера на Тод. Отношенията им са делови, но предпочитат да се срещат в ресторанти и барове, където се чувстват добре и по-освободени да общуват. За Тод Хари е бащинска фигура, както и експертен навигатор в тайнствената сфера на местните закони и градската политика. А Хари, чиито провалени бракове са изчерпали склонността му да рискува, се възхищава от дързостта и издръжливостта, подклаждащи успеха на Тод.

Настаняват се с храната и питиетата си и Тод съобщава новината:

— Няма да ти хареса. Напуснах Джоди.

Хари захапва сандвича, дъвче, преглъща, прокарва език по долните и горните си зъби, отпива от халбата и се оригва, учтиво закрил уста с длан. После проговаря с дълбокия си кадифен баритон.

— Имаш великолепен дом, красива жена, която те обича, и разтуха извън семейното ложе, за каквато всеки мъж мечтае. О, и живот, свободен от финансово обезкървяване, наложено от бивши съпруги, които те мразят в червата. Искаш обаче да захвърлиш всичко и да се включиш в редиците на лапнишараните на средна възраст като мен, чиито мозъци са в гащите им. Разочарован съм от теб, Тод. Смятах те за по-разумен. — Поклаща тъжно глава. Воднистите му сини очи обхождат ресторанта. — На колко е? — пита.

— Джоди ли?

— Не. На колко е разрушителката на семейства? И не ми казвай, ако обичаш, че възнамеряваш да се ожениш за нея.

— Престани, Хари. Дори не я познаваш.

— Не е необходимо. Която и да е, не си заслужава. А ако е по-млада от теб, ще превърне живота ти в ад.

— Знам защо си такова цинично копеле, Хари — твърди Тод. — Съжалявам те. Наистина. Защото въпреки всичките ти бракове, не си открил истинската жена. Никога няма да разбереш връзката между мен и Наташа. Бях мъртъв, сега съм жив. Да, по-млада е от мен, но това значи, че ще имаме деца. Ще ставам баща, Хари. Поздрави ме. Ти поне имаш деца. Представи си какъв щеше да си без тях.

— Надценяват силно бащинството — възразява Хари. — Не гледаш ли телевизия? Съдът отрежда попечителство на майката. Бившата съпруга настройва децата ти срещу теб. Виждаш хора, които те презират, дебелеят и лентяйстват, защото ти изсмукват приходите, докато ти си скъсваш жалкия задник от работа и не стигаш доникъде.

— Разбиваш ми сърцето — простенва Тод.

— Мислиш се за имунизиран? — гледа го въпросително Хари. — Каквото и да се случи, Джоди получава половината.

— Добре — кимва Тод. — Това искам да разбера. Получава половината от какво по-точно?

— Половината от всичко, което притежаваш, глупчо. Половината от инвестициите ти. Половината от всяка твоя собственост. Заедно сте практически от деца. Отпреди да купиш първото си жилище. Тоест, тя има дял от всеки твой цент, включително в касичката ти прасенце.

Долната устна на Тод увисва. Опитва се да осмисли чутото. Невъзможно е Хари да е прав. Хвърля поглед назад, напряга паметта си.

— Когато се запознахме, вече бях купил първата си къща — напомня той. — Заведох я да й покажа. Беше в руини. Така че не съм я познавал, когато купих първата си къща. И заживяхме заедно едва след като я продадох.

— Да живееш с някого е едно, да си женен е друго — уточнява Хари. — Кога се оженихте?

— Не сме — отвръща Тод. — Така де, нямаше церемония.

— Не сте женени?

— Не официално.

— Шегуваш се — не вярва Хари.

— Загазил ли съм? — пита Тод.

— Горката Джоди. Почти ми дожаля за нея.

— Тя не искаше да се женим. Не виждаше смисъл.

Хари е ококорен и по-ухилен от маймуна. Тод взема гримасата за присмех.

— Какво значи това?

— Значи, че ще си поръчаме по още една бира — обявява Хари. — Да го полеем!