А. С. А. Харисън
Мълчаливата съпруга (21)

21. Тя

Не е излизала от апартамента от осем дни. Струваше й се невъзможно, но се оказа, че лесно може да задоволи всичките си потребности. Ежедневните покупки — хранителни продукти, тоалетни артикули, дискове с музика и филми — поръчва онлайн. Портиерът й носи пощата, а жената, която разхожда кучета, идва три пъти дневно — сутрин, обед и вечер. Има и достатъчно запаси, защото обича да купува по-големи количества, та да е заредено. Все пак престоят у дома си казва думата. Понеже се е лишила от дейностите навън, на които обикновено разчита за стимули, животът й наподобява сън. Осъзнаването на реалността избледнява. А липсата на кой знае какво за вършене скъсява още повече и без друго кратките есенни дни. Демаркационните линии отсъстват, няма го и усетът за време, затвърждаван от местата и събитията, и дневните часове сякаш изчезват мигом. Слънцето изгрява, слънцето залязва и между двете не се случва това, което би й било достатъчно. Нощите й, от друга страна, са безкрайно дълги въпреки абсолютната им празнота.

В самотата тя разиграва мислено възможни бъдещи събития и все по-плашещи я сценарии. Представя си нападение както във военните филми — униформени главорези разбиват вратата и я измъкват навън в нощта. Представя си как я предава някой от хората, на които обикновено отваря вратата — портиерът, клиент, разносвачът на продукти. В моменти на прояснение разбира колко ирационални са тревогите й. Тези хора ще дойдат през деня, а Тод ще им отключи. Ала именно нощем се страхува най-много. Между залеза и изгрева няма промеждутък, когато се чувства в безопасност.

Трябва да се снабди със сънотворни. Лекарствата без рецепта не действат, а няма как да получи рецепта, без да я прегледа лекар. Обмисли дали да не пробва чрез интернет, но да купуваш приспивателни онлайн е все едно да ги купуваш от улицата. Досега никога не я е измъчвало безсъние, но напоследък положението е толкова тежко, че й причернява и вижда двойно. Приисква й се да е запазила хапчетата на Наташа. Нищо не постигна като ги даде на Тод.

Понякога задрямва, ала тогава сънува смутни и объркани сънища. Събужда се по-зле отпреди. Без ефективни приспивателни е по-добре изобщо да не заспива. Все по-често сяда пред компютъра в малките часове и играе пасианси или пренася завивките на дивана и гледа филми. В предишния си живот се приспиваше с книга, но сега не успява да се съсредоточи да чете. Помага й да държи наблизо чаша с водка и да отпива от нея, докато минутите пълзят. Харесва горчивия й, суров вкус, и как я кара да се чувства — парцалена кукла без пълнеж.

На сутринта обаче е изтощена и неизтрезняла. За да се подготви за клиентите, се застоява дълго под душа и изпива цяла кана кафе, последвана от жабуркане с „Листерин“. Понеже сигурността й виси на косъм, е жизненоважно да запази клиентите си и тя се старае да се владее, ала проблемите й са изписани ясно по лицето й — подутите очи, тъмните кръгове, изпитите скули са универсални признаци за злополучие. Тя се усъвършенства с грима, но ружът и фон дьо тенът не са всесилни. Клиентите й не казват нищо, но явно се чудят. Способността й да се съсредоточава е разклатена и изпуска нишката на разговора, а на всичкото отгоре е посърнала и раздразнителна. Често с повечето клиенти е на ръба да изгуби самообладание посред сеанса.

Сега стои пред прозореца и съзерцава гледката. Петнистото небе е надвиснало ниско над езерото и пръска дъжд като огромно животно, което се облекчава. Водата — надиплена и с цвят на киша — й прилича на вряща канавка. Не е виновна тя. За нищо не е виновна. Стараеше се животът им с Тод да тече гладко — търпеше, разбираше и прощаваше. Не се държеше обсебващо или собственически. За разлика от жените в шоуто на доктор Фил, които се разпадат, когато похотливият им съпруг кривне от правия път. Леле-мале. Векове наред жените по целия свят са се примирявали с далеч по-лошо. Идеята за сродна душа е чудесна, но рядко се среща на практика. Брачните консултанти от рода на доктор Фил вдигат летвата прекалено високо, учат жените да очакват твърде много и в крайна сметка сеят разочарования. Всеки живее сам в обърканата си психика, обладан от дълбоко вкоренени възгледи, желания и безкрайни противоречия — независимо дали ни харесва, или не, сме длъжни да търпим това у другия. Мъж ли искате да имате, или безгръбначен поплювко? Няма начин да имате и двете. Тя не допусна такава грешка с Тод. Предоставяше му много свобода. Той нямаше повод да се оплаква. Не е виновна.

Днес е сряда — денят, когато Клара идва да чисти. Клара е омъжена, децата й са тийнейджъри. Работи на непълен работен ден, за да допълва семейния бюджет. Идва в един след обяд и четири часа бърше, полира, пуска прахосмукачката, сменя чаршафите и пере. Чисти едновременно във всички стаи — тоест, да я отбягва, е почти невъзможно и Джоди винаги гледа да излезе, преди Клара да пристигне. Така беше, разбира се, преди да стане отшелник. Днес Клара влиза в апартамента и едва не изскача от кожата си, когато се натъква на Джоди в кухнята. Не я е виждала от месеци.

— Защо сте тук, госпожо Гилбърт? — пита тя. — Болна ли сте?

Произнася внимателно думите. Английският й е добър, но говори със силен унгарски акцент.

— Добре съм. Върши си работата, все едно ме няма. Ще гледам да не ти се пречкам.

В момента Клара временно я няма, защото Джоди й възложи задачи — даде й да депозира куп чекове в банкомата и я помоли да изтегли малко пари в брой и да купи бутилка „Столичная“. Би могла да помоли някоя от приятелките си за услуга, но ще се наложи да обяснява, а засега приятелките й не са научили последните новини. Не им и трябва да знаят. Не е необходимо да разбират, например че тя не е жената, за каквато се смяташе — жилав клон, който се привежда под напора на вятъра, ала не се чупи, човек с чувство за хумор, превърнал в професия желанието да помага на другите да са по-устойчиви, като нея. В миналото не спестяваше истината пред приятелките си, но тогава беше на висота. Не е нужно да я виждат колко е безпомощна. А и дори пред себе си не смее да признае в пълна степен какво необятно злощастие я е сполетяло. През повечето време не поглежда по-далеч от следващото препятствие, пред което я изправя денят — клиент, списък за пазаруване, изпитателното изражение на портиера, когато й подава пощата, компромисът между възможността да се нахрани пълноценно или изобщо да не яде.

Не е трудно да държи приятелките си на разстояние. Само Алисън й създава неудобство — обажда й се буквално всеки ден. Алисън е добра приятелка — напоследък сякаш най-добрата. Несъмнено единствената, опитваща се да й протегне ръка. Загрижеността й е трогателна и никой не я оценява по-дълбоко от Джоди, ала сега иска да се съсредоточи, да съхрани енергията си, да се посвети на опазването на дома си.

Клара се връща с водката, парите и банковото извлечение. Джоди се затваря в кабинета и забелязва примигващата светлина върху телефона. Чува, че й се обаждат, но тези дни звънтенето на телефона й се струва подозрително като кучешки лай. През ден-два преглежда списъка с пропуснати обаждания и изслушва съобщенията. Има няколко от Тод. Не от Тод, когото познава и обича обаче. Този Тод е различен и днес различният Тод й се е обаждал веднъж от мобилния си телефон — рано сутринта. Пуска съобщението, но не долавя ясно думите, защото Клара се е развихрила току пред крепостта й — прахосмукачката бучи и блъска по вратата на кабинета, обирайки праха по прага и по рамката. Притиснала с длан свободното си ухо, Джоди се опитва да разбере какво казва Тод — нещо за кошмар, гласът му е тревожен, но шумът й пречи да схване смисъла, а и търпението й се изчерпва. Замисля се за по-малко от секунда, отказва се и натиска бутона за изтриване.