А. С. А. Харисън
Мълчаливата съпруга (23)

23. Тя

Хвърляйки поглед назад, й се иска да каже, че Алисън е отговорна, но знае, че ако не бе изиграла ролята си, това нямаше да се случи. А и тя не се задоволи да приеме предложението на Алисън, ами започна и да й се умилква. Мрази се повече заради раболепието, както в осми клас се мразеше, че е любимка на учителката си. Все пак признава, че е действала, притисната от обстоятелствата. Изолирана, уязвима, изтощена, пиеше много и не ядеше, опитваше се да се съвземе, но в действителност се разпадаше.

Алисън говореше твърде нехайно, затова сигналните лампички на Джоди така и не светнаха. Все едно обсъждат належащ ремонт в жилището — на протекла тръба например, или дребна операция — отстраняване на възпален апендикс. Извикай водопроводчик, намери хирург, осигури парите и проблемът е разрешен. Лесно е. Алисън го представи да изглежда лесно. Когато най-сетне разбра какво й предлага, Джоди изпита благодарност и облекчение, едва не изгуби самообладание и не се разплака. Моментът бе подходящ небето да се разтвори и да излее цялата мъка и скръб. В личната биосфера на Джоди обаче рядко валят сълзи. Познава ползата от тях — освобождаване на стаените емоции, прочистване на статичното електричество от системата — но с течение на годините е все по-неспособна да плаче, свиква все повече с крехкостта, която придружава издръжливостта. Представя си как идва ден, когато кожата й ще се пропука, цепнатините ще се проточат като паяжина и ще заприлича на порцелановата ваза върху полицата над камината.

Радва се, че Алисън проникна през херметическия й щит. След дългия унес без храна се чувства добре да влезе в кухнята и да сготви вечеря за двете, да се заеме с рутинни задачи — кълцане и рязане например, превръщайки неугледни корени в опитомени форми — къдрави панделки и кубчета. Кухнята й доставя изконното задоволство на точната мяра и предсказуемия изход, ала точността е примесена и с алхимия — нещо, научено в аптеката на баща й. Преведена на кулинарен език, алхимията означава сгорещяване, разбъркване или счукване. Твърдото и непроницаемото стават податливи и промокаеми. Лепкавата течност се превръща в пяна. Щипка сухи семена освобождава неочакван, екзотичен аромат.

Алисън пристига, гримирана безупречно, и с обувки с високи токчета, въпреки че ще вечерят в домашна обстановка. Ухае божествено, а сребърните й гривни звънтят празнично, щом вдигне ръце да приглади косата си. Джоди никога не е виждала Алисън да изглежда другояче. Все едно винаги отива на парти или на любовна среща. Алисън е способна да придаде блясък дори на най-непретенциозния момент.

Приема чаша вино и обяснява колко се е притеснила.

— Не бива да ми го причиняваш! В случай че си забравила, миналия път, когато те видях, едва стоеше на краката си. Толкова ли е трудно да вземеш телефона и да се обадиш?

Укорът е добронамерен и Джоди се усмихва. Занасят чашите си в дневната, където панорамата на небето — пепелявосиво и злокобно през целия ден — е притъмняла и преляла в изкусително синьо-черно. Джоди обикаля стаята, включвайки лампите. Усилва пламъка в камината и се настанява до Алисън на дивана. По-рано е сложила върху ниската масичка пред тях поднос с канапета — резенчета препечена батета с подправки и зехтин.

Алисън не знае нищо за настоящата дилема на Джоди. Последно обсъждаха бременността на Наташа и вероятността Тод и Наташа да се оженят. Алисън не подозира, че — според Дийн — е определена дата за сватбата. Няма представа за предупредителното писмо и как Джоди се е скрила в дупката си като хобит. Не знае какво й е казала Барбара Фелпс и още по-малко за консултацията на Джоди с адвокат. Джоди не е споделила нищо, убедена, че даже Алисън — най-снизходителната й приятелка — едва ли ще подкрепи решението й да защити дома си, като не го напуска.

Оказва се обаче, че греши. На работното си място Алисън е виждала много несправедливости — от ежедневна дребнава тирания (момичета, танцуващи под силната въздушна струя на климатика; момичета, принудени да свалят дори бикините си на сцената) до истинска злоупотреба с власт (момичета да забавляват приятелите на управителя на заведението; момичета, предоставящи специални услуги на служители на реда) и не гледа философски на подобни случаи, не се задоволява да играе играта или да се носи по течението и да следва пътя на най-малкото съпротивление. Алисън съчувства на потиснатите и взема присърце чуждите проблеми. Не е фанатик; не вдига врява и не привлича внимание към себе си на работното си място. В неин стил е по-скоро да направи късо съединение с крушка, да сипе повече алкохол в коктейла или да се обади анонимно на съпругата или майката на мъжа. Веднъж дори се бе възползвала от неприличното поведение на полицай и му бе конфискувала оръжието. Джоди е чувала, че Алисън прибягва и до по-крупни мерки, но едва тази нощ проумява смисъла на слуховете.

Преместват се от дивана на масата и начеват ризотото с морски дарове. Алисън разказва за лошите обноски на бившия приятел на Кристъл и за ограничителната заповед, която Кристъл се опитва да вземе. После описва кръвната вражда между две момичета — Бранди и Суки — ескалирала дотам, че си разкъсали сценичните костюми. Джоди слуша учтиво, но неволно се разсейва. Тя е виновна, разбира се, че Алисън се съсредоточава върху живота на другите, докато Джоди е в ужасна безизходица. Копнее да се довери на приятелката си, да й разкаже всичко, но се колебае. Алисън ще й се присмее, задето се е окопала така и усложнява още повече положението, макар така или иначе да е безпомощна да го промени.

После обаче — след вечерята — отместват столовете назад, кръстосват крака, преминават от вино на кафе и Алисън я изненадва с думите:

— Тод ще се жени ли за онова момиче?

Сега Джоди разбира от какво тесто е замесена Алисън, защото, докато историята се излива до най-дребната унизителна подробност — особено момента, когато Джоди става домашен арестант — Алисън кима и се съгласява, одобрява и засвидетелства подкрепа.

— Постъпваш правилно — заключава тя. — Не бива да го оставиш да се измъкне безнаказано.

— Но той ще се измъкне — възразява Джоди. — Безсилна съм да го спра.

— Грешиш — поклаща глава Алисън. — Ще разрешим проблема.

— Възможно ли е?

— Несъмнено.

— Ха, ха! Звучи чудесно — възкликва Джоди.

— Шегувам се, така ли мислиш?

— Не че се шегуваш. Но как е възможно? Дори адвокатката не успя да ми помогне.

— Възможно е — уверява я Алисън, — но ще отнеме известно време да уредим въпроса.

— Добре — кимва Джоди.

— С колко време разполагаме? — интересува се Алисън.

— В какъв смисъл? — недоумява Джоди.

— Знаем ли кога е сватбата? Защото след нея шансовете ти сериозно намаляват.

— Искаш да разбереш датата?

— Не ти ли каза приятелят ти? Дийн?

— Втората седмица на декември.

— Кой ден е днес? Добре. Надявам се да успеем. Но трябва да сме сигурни за завещанието. Ако все още си му наследница…

— Наследявам го, доколкото знам. Нищо чудно обаче да го е променил.

Не е мислила за завещанието на Тод. Осъзнаването, че несъмнено ще го промени в полза на съпругата и на детето си — ако вече не го е направил — се стоварва като още един плесник върху лицето й.

— Възможно е да не го е променил — разсъждава Алисън. — По-скоро не е. Защо да си прави труда, след като ще се жени. Сигурно така мисли. Защото със сключването на брак завещанието му ще се смята за нищожно. — Алисън сгъва и разпъва салфетката си, приглажда я, обръща я, оформя правоъгълник, после квадрат. — На закона му е все едно — отбелязва. — Законът ще те накара да прескачаш десетки обръчи, докато не изгубиш всичко, включително самоуважението си. Виждала съм го стотици пъти. Забрави за закона. С едно обаждане ще си върнеш живота.

Побутва салфетката настрани, оглежда предметите върху масата — солница, свещ, чаша с вода, чаша с кафе — и ги подрежда като войници.

Джоди става и донася бутилка от шкафа.

— Много хубав арманяк — уверява я тя.

Внимателно, със съсредоточени, пестеливи движения отлива от кехлибарената течност и подава чашата на приятелката си.

В нея бушува революция, сякаш разговорът с Алисън е зачертал целия й досегашен живот. Като змия, сменяща кожата си, тя се отърсва от непотребното упорство, от жалката наивност, от усещането, че е безпомощна жертва на шегите на закона. Най-хубавото е, че не се налага да взема решение. Не се изисква да прецени, например, дали ще успее да преодолее вътрешната си съпротива, да натрупа достатъчно гняв, та да го извърши хладнокръвно и да преодолее последствията. Изгубена в пустинята, пиеш калната вода, която приятелката ти поднася. Смъртно ранена, се оставяш в ръцете на хирурга. Няма „за“ и „против“. Няма други възможности. Въпрос е на оцеляване.

— Рени е железен — оповестява Алисън. — Не става за съпруг, но има страхотен „Ролодекс“. И ми дължи услуга. Трябват му и пари, разбира се. Не бой се обаче, ще ти поиска справедлива сума.

Джоди е запленена от паралелния свят, където проблемите й просто изчезват — не само най-неотложният да запази дома си, но и бъдещите: да постави Наташа на мястото й, безкрайните дни, които ще се налага да отброява, докато Тод яде, спи и развратничи в друга част на града. Светът без Тод в него е не само нова идея, но и нов вид идея, прокарваща си път по невроните й като червей, прокопаващ тунел. Истинската изненада обаче е Алисън. Винаги е харесвала Алисън, но сега разбира колко я е недооценявала и я наблюдава с девствени очи.

— Трябва да платиш в брой — продължава Алисън. — Забрави обаче да изтеглиш парите от банката или с кредитна карта. Ще те проследят. Научат ли, че си теглила голяма сума, ще ти налетят като вълча глутница.

Джоди се досеща, че „те“ са полицаите, съдията, съдебните заседатели, прокурорът — цялото войнство пазители на реда.

— И без друго нямам много в банката — свива рамене тя.

— Ще имаш. Защо не продадеш нещо? Бижутата си. Няколко дрънкулки. — Двата им чифта очи обхождат предметите в стаята — златните перуански статуетки, литографията на Матис, раджпутската миниатюра в позлатената й рамка. — Но не чрез агент. Потърси купувачи онлайн. — Вдига ръката на Джоди и се втренчва в камъка на пръстена й. — Избирай дребни, леснопреносими неща. Настоявай да ти плащат в брой. Действай бързо. И предвиди допълнително за екскурзия. Трябва да си далеч, когато настъпи моментът.