Алисън Ричман
Изгубената съпруга (32)

Йозеф

Безброй пъти години наред се кълнях, че съм видял Ленка. Пътувайки в метрото, зървах жена, която би могла да е тя. Бях на почивка с Амалия и децата и мислех, че съм видял Ленка да се отдалечава от басейна. Друг път пътувах в автобуса и се заклевах, че съм видял тил със същата форма като нейния, коса със същия цвят. Затаявах дъха си, докато жената обръщаше глава и се убеждавах, че не е тя.

Амалия наричаше това „ден на призрака“. Когато виждате тези, които търсите, в сянката на друг. Исак веднъж го нарече „проекция на твоя копнеж“, но аз предпочитах простотата на термина на Амалия. Тя го беше въвела в началото на брака ни. Когато се прибирах вкъщи уморен от работа, тя само трябваше да каже, че има един от онези дни, и нямаше нужда от повече думи.

Когато това й се случваше, аз просто й кимвах, очите ми изразяваха искрено разбиране. Опитвах се да се усмихна и стисках ръката й.

След като тя почина, понякога си позволявах да се чудя какви ли са били призрачните й дни в сравнение с моите. Аз търсех жената, любовницата, която бях оставил там. Тя търсеше майка, баща и сестра, която трябвало да пътува с нея. За мен това беше изгубената ми любов, за нея — загубата на семейството й. Но загубата си е загуба, нали? Студена и бяла. Синя и тъмна. Срежете вена и тя кърви.

Аз съм влюбен в сянка. Търся я в тъмнината на коридора. Търся я в очите на старите жени, пресичащи улицата. Моята втора съпруга, която прегръщах гърбом всяка сутрин, докато лежахме в леглото, не бе постеля за съня ми; Ленка бе тази, която идваше в моите сънища. Тя все още ме преследва като лъвица, котка с пронизващи очи. Минаха повече от шейсет години, а сянката й все още върви до мен. Нейната сянка се простира дълга и черна — чака да посегна към нея, чака да протегна ръката си.

На стари години започнах да вярвам, че любовта не е съществително, а глагол. Действие. Подобно на водата, тя тече в собственото си русло. Ако искате да я затворите с бент, истинската любов е толкова щедра, че ще прелее. Дори и в раздялата, дори и в смъртта тя се движи и се променя. Тя живее в паметта, в натрапчивия спомен за едно докосване, в преходността на аромат или в нюанса на въздишка. Тя се стреми да остави следа като вкаменелост в пясъка, като листо, запечатано в горещ асфалт. Никога не съм преставал да обичам Ленка — дори когато писмата ми се връщаха и вестниците съобщаваха за смъртта на милиони евреи, изпепелени в безкраен облак от черен дим.

Когато дъщеря ми се влюби за първи път, й казах да не го приема твърде сериозно. „Представи си, че си в топъл летен басейн, обкръжена от концентрични кръгове — говорех й аз. — Златни лъчи слънчева светлина заливат косата ти, падат по лицето ти. Поеми дъх. Дишай. Това няма да те напусне. Ако уловиш слънчевата светлина в дланите си, тя ще се превърне в сянка. Ако сложиш светулки в буркан, те ще умрат. Но ако обичаш с разперени крила, винаги ще усетиш опиянението да се рееш по време на полет.“

Тя се влюби в едно момче от колежа, което й направи предложение вечерта преди дипломирането. Беше висок и мургав като мен. Беше кротък и обичаше книгите. Бенджамин ми хареса. Наблюдавах го как седна на масата с мен и Амалия, гледайки ни почтително, малко объркан от това, което вижда.

Това объркване ме накара да мисля, че той е подходящият мъж за Ребека. Той видя тишината между Амалия и мен, внимателното, почти предпазливо съчувствие, и аз успях да прочета мислите му: Дано никога не ми се случи това.

Този факт ме привърза към него. Да, дано никога не бъдеш такъв. Целуни дъщеря ми и почувствай топлия бриз по лицето си, топлината на слънцето върху клепачите си. Приеми с радост пърхането на пеперуди в стомаха си. Ако ти дам благословията си, ожени се за нея и се любете, като че ли сте крал и кралица в собственото си царство. Почувствай биенето на сърцето й върху твоето. Запечатайте се един в друг.

Но ако я предадеш, ще изгоря очите ти. Обичай я истински и не я пускай да си иде. Нека бъдете възнаградени с ангелски хор в ушите.

Когато той свърши десерта си и посегна към ръката й, покривайки я със своята, видях потвърждението, от което имах нужда. Видях как клепачите му се затвориха, сякаш се плъзна в нея. Като течен мед. Силно, като морско течение.

И аз също затворих очи.