Алисън Ричман
Изгубената съпруга (17)

Ленка

През януари 1939 година изглеждаше само въпрос на време кога германците ще нахлуят на чешка територия.

— Трябва да се оженим — умоляваше ме Йозеф. — Казах на родителите си, че съм влюбен в теб.

Издишах облачета пара в лицето му, докато стоях до него в студа.

— Как можем да се оженим? Целият свят се е обърнал с главата надолу.

Той ме привлече към себе си.

— Ако не се оженим, няма да ми остане нищо хубаво в този живот.

Целуна ме отново, ръцете му в топлите вълнени ръкави ме обгърнаха. Всеки път, когато бях близо до него, усещах сърцето ми да прелива от емоции. Но положението ни ставаше все по-отчаяно.

— Как мога първо да кажа на родителите си, че се срещаме, а в следващото изречение, че ще се омъжвам?

— Тези дни са особени… нещата не са такива, каквито бяха преди. Слушай — рече той и ме разтърси, държейки ръцете ми. — Родителите ми сега уреждат изходни визи за нас. Трябва да се оженя за теб, за да могат да осигурят виза и за теб.

— Какво? — попитах невярващо.

— Татко ги купува на черния пазар. Имаме братовчед в Ню Йорк, който ни спонсорира.

Той ме гледаше с такова диво напрежение, че се изплаших.

— Ленка, трябва да разбереш… ние трябва да се измъкнем от тук. Чехите ще продадат всеки евреин, ако това запази техния суверенитет.

Поклатих глава:

— Не мога да се оженя за теб, освен ако не осигуриш визи и за родителите ми… и за Марта.

— Това е невъзможно, Ленка, знаеш го. — Гласът му вече звучеше убедително и това ме изненада. — Ще заминем първо със семейството ми, а след това, когато се уредим, ще можеш да извикаш и тях.

— Не — отговорих аз. — Обещай ми, че ще осигурите паспорти на цялото ми семейство, или отговорът ми е не.