Майкъл Туджиъс, Кейси Шърман
Часът на героите (24) (Историята на най-героичната спасителна операция на бреговата охрана на САЩ)

Епилог
И те са били млади

Много време е нужно да създадеш стар приятел.

Джон Ленард

В годините след спасяването на „Пендълтън“ Бърни и Ричард Ливси се виждат случайно в Кейп Код и обикновено разговарят за семействата си. Единствената тема, за която никога не отварят дума, са онези бурни часове, които са прекарали сгушени един до друг в малката дървена лодка, в опит да измамят смъртта при Чатъм Бар. Когато се появява идеята да съберат Златния екипаж след петдесет години, Бърни е против. Той не иска да събужда миналото. Освен това ще е в центъра на вниманието и ще стане обект на ласкателства, а се чувства малко виновен и вероятно донякъде изплашен. Докато приятели и непознати го хвалят за героизма му, той ще се измъчва от мрачните спомени за смъртта на Джордж Майърс Дребния. Дали е готов за това? Притеснява го още нещо — дали такова събитие ще е от полза за Бреговата охрана. Макар че се е чувствал използван от Бреговата охрана по време на безбройните му обществени появи в месеците след спасителната операция, той съзнава и че службата е била справедлива към него и не иска да взима участие в нещо, което може да се превърне в подигравка с делото на живота му. Организаторите го убеждават, че срещата ще бъде проведена с мярка и няма да има нелепи възстановки на спасяването, нито нещо подобно.

Бърни иска да се увери и че тримата членове на екипажа му също ще присъстват. Все пак няма да има никакво събиране на Златния екипаж, ако и четиримата не са там. Той се бори екипажът му да получи нужното признание от деня, в който почти отказва Златния медал за спасяване на живот през 1952 г. Дори след толкова години споменът за тази церемония още го смущава. Съпругата му Мириам не е поканена, нито близките на останалите от екипажа. Уебър казва на организаторите, че този път трябва да бъдат поканени и членове на семействата им. Те се съгласяват с изискванията му и обещават, че ще поемат пътните разходи.

Ървин Маска също има някои резерви. Той е претърпял операция за смяна на коленната става преди година и дългото стоене е изключително натоварващо за него, а на тази среща ще се случи точно това. Подобно на Бърни, той знае, че вероятно ще е принуден да преживее отново спасителната операция, след като от десетилетия полага усилия да държи тези спомени далеч. Дъщеря му Анита Джевни казва, че баща й не е мислил за това от години и вече е почти безразличен към тази история. Но явно това е само маска, която Ървин носи. Що се отнася до Анди Фицджералд и Ричард Ливси, и двамата са въодушевени от перспективата за подобна среща. Капитан У. Ръсел Уебстър, началник на първи район на Бреговата охрана в Бостън оглавява организацията и успява да открие всички членове на екипажа, дори един оцелял от „Пендълтън“. Чарлс Бриджис е само на 18 години, когато е спасен в онази мразовита нощ преди толкова много години. Сега има съпруга, дъщеря и 20-акрова ферма в родния си Норт Палм Бийч във Флорида.

Тържеството се провежда на 2 май 2002 г. в „Маринърс Хаус“ в бостънския Норт Енд. Тереза Барбо, една от организаторите, която описва срещата в книгата си от 2007 г. „Бедствието с «Пендълтън» до Кейп Код“, твърди, че в началото членовете на екипажа са се чувствали малко неловко. През годините те са се чували понякога по телефона, но не са се виждали лице в лице от десетилетия. Навремето са били млади, готови да рискуват живота си, за да изпълнят дълга си, и да спасят другарите си просто защото са били убедени, че така трябва да се постъпи. Сега са в залеза на живота си, по-възрастни и без съмнение по-мъдри. Всички са се опитали да оставят спасителната операция зад гърба си, да я видят само като глава от живота си, но не и като момент, който го определя. Все пак оттогава е имало сватби, раждали са се деца и дори един от тях е преживял загубата на дете. Но когато започват да разговарят, става все по-ясно, че връзката между тях е все така силна.

За Бърни Уебър най-емоционалният момент е, когато вижда Ървин, който едва си стои на краката и прави усилия да се усмихва въпреки болката. Маска винаги е имал специално място в сърцето на Бърни, защото той е единственият член на екипажа, който спокойно е можел да не се включи в мисията. Ървин не е имал никакви задължения към Уебър и хората му; той просто е чакал в станцията на Чатъм транспорт до своя плаващ фар. Всеки обикновен човек би стоял там кротко, без да се замесва, но Ървин Маска доказва, че не е обикновен. Сега, след половин век, е време Бърни да му изкаже своята благодарност. Той се приближава до него, заговаря го с пресекващ глас и го прегръща разплакан. Анита Джевни усеща как и нейните очи се изпълват със сълзи, когато вижда обичта на Уебър към баща й. Тази среща отваря очите на Анита, която никога не е чувала подробности за онази драматична нощ. „Татко винаги казваше, че не било кой знае какво — спомня си тя. — Просто си вършел работата и направил каквото трябва да се направи. Когато чух цялата история на срещата, аз изпитах благоговение към него и останалите трима мъже.“

* * *

Срещата се проточва няколко дни. Сърдечното посрещане в „Маринърс Хаус“ на следващия ден е последвано от обяд в базата на Бреговата охрана в Бостън, а накрая и от пътуване до Чатъм. Всяко събитие е внимателно планирано почти до минутата. Кулминацията на празника е кратко пътуване с CG36500. Мъжете от екипажа се качват с усмивка на борда й, макар че един от тях изразява съмненията си: „Защо трябва да се качваме пак на тази лодка?“ — пита Ървин дъщеря си. След края на службата си в Бреговата охрана той прави всичко възможно да стои далеч от водата, а сега искат от него да се качи на лодката, която дори и да му е спасила живота, е причината за десетилетните му кошмари. Маска не споделя чувствата си с никой друг, когато се настанява в лодката и се подготвя за онова, което ще последва. Въпреки че е вече пролет, въздухът е студен, ветровете са силни, а морето — неспокойно. Все пак те са можели само да мечтаят за такова време при последното си пътуване с тази лодка. Сега напускат рибарския пристан на Чатъм за една кратка обиколка на пристанището. Оцелелият от „Пендълтън“ Чарлс Бриджис гледа малкия парад от лодки, които обикалят пристанището от рибарския пристан. CG36500 е придружавана от двама офицери от Бреговата охрана от новото поколение, които са готови да помогнат, ако нещо се обърка.

Но този ден нищо не се обърква. Бърни Уебър отново заема мястото си зад руля. CG36500 е съпровождана от две 44-футови моторни спасителни лодки и още една 27-футова. Младите офицери от Бреговата охрана, които ги управляват, не се съмняват, че някой ден и тяхната издръжливост и кураж може да бъдат подложени на изпитание, затова гледат Златния екипаж с огромна гордост.