Майкъл Туджиъс, Кейси Шърман
Часът на героите (1) (Историята на най-героичната спасителна операция на бреговата охрана на САЩ)

Пролог

Орлиънс, Масачузетс

Тя стои кротко в края на дългия дървен пристан на Рок Харбър. Богаташи насочват луксозните си, заредени с шампанско яхти покрай нея на път към залива Кейп Код, без дори да я погледнат. Ако приближавате откъм паркинга, ще видите голяма табела от Националния регистър на историческите забележителности, закована на дървен пилон над пристана. Табелата разказва накратко историята й и любезно ви моли да оставите някакво парично дарение. Вие пъхате долар-два в кутията и продължавате към края на пристана и по металния мост. Спускате се и мислите за онова, което ви е довело тук: една история за героизъм. Очакването нараства, докато внимателно пристъпвате по стръмния мост към плаващата платформа долу. Внезапно я зървате вляво. За непосветените тя не е особено впечатляваща. Дълга е само 36 фута^[1] и изглежда почти като играчка в сравнение с по-големите съдове в пристанището.

Тя е искрящо бяла, защото наскоро е реставрирана с обич от екип компетентни доброволци. Близо до носа с големи черни букви е изписано името й. То не е така запомнящо се като „Кен Ду“ или „Андреа Гейл“^[2] и всъщност не е никакво име, а само класификационен номер: CG 36500. CG означава, че това е съд на Бреговата охрана, 36 е дължината й във футове, а 500 е идентификационният номер на тази конкретна спасителна моторна лодка.

Стъпвате на борда и внезапно тя ви изглежда още по-малка. Тръгвате по тясното пространство покрай десния борд, като местите крак пред крак и се държите здраво за дървените перила за равновесие. Стигате до кабината на кормчията, слагате ръце на руля и се взирате през предното стъкло — мислите си какво ли е било в онази съдбовна нощ. Но колкото и да се опитвате, не можете да си представите ужасяващите условия, които са направили тази лодка легенда. Сега вятърът е съвсем слаб, не е яростен ураган, който зашлевява лицето ви и захапва кожата. Морето сега е спокойно, не каквото е било в онази нощ преди толкова много години, когато водата се е издигала като стена с височината на седеметажна сграда.

Размислите ви са прекъснати от строгия глас на новия капитан на лодката. Кормчията Литър Кенеди ви вика в кабината за оцелели близо до носа. Той отваря малък люк и ви дава знак да влезете. Спускате се по къса стълба към тъмните катакомби на лодката. Опитвате се да свикнете с тясното пространство. Литър Кенеди, висок почти два метра, атлетичен мъж, ви следва по стълбата към кабината. Тя е предназначена за дванайсет души, но дори когато сте само двама, ви се струва тясна и клаустрофобична. Сядате там, вдигате поглед към закачените по стените спасителни пояси и си казвате: „Как тази малка лодка е успяла да спаси толкова много хора?“. Отговорът не се крие единствено в нейния дизайн, а в четиримата смели млади мъже, които са я управлявали.

Частите на танкерите и техните спасители

„ПЕНДЪЛТЪН“ — КЪРМА

36-ФУТОВА МОТОРНА СПАСИТЕЛНА ЛОДКА „36500“, капитан Бърни Уебър

„ПЕНДЪЛТЪН“ — НОС

КАТЕР „МАКЪЛОУ“

36-ФУТОВА МОТОРНА СПАСИТЕЛНА ЛОДКА „36383“, капитан Доналд Бангс

„ФОРТ МЪРСЪР“ — НОС

КАТЕР „ЯКУТАТ“

КАТЕР „УНИМАК“

36-ФУТОВА МОТОРНА СПАСИТЕЛНА ЛОДКА (от Нантъкет), капитан Ралф Ормсби

„ФОРТ МЪРСЪР“ — КЪРМА

КАТЕР „АКУШНЕТ“

КАТЕР „ИСТУИНД“

ТЪРГОВСКИ КОРАБ „ШОРТ СПЛАЙС“

Пътят на CG36500

Движението на „Форт Мърсър“ и „Пендълтън“ от местата на разкъсването им до местата на спасителните операции.