Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (76) (Два гроба)

72.

— Estão prontos! — отново извика полковникът, когато шлепът приближи дока. Хората му се бяха наредили на левия борд с оръжия в ръце. Катерът се плъзгаше отзад, двата двигателя работеха на заден, водата около витлата кипеше.

Съдовете докоснаха предпазните гуми на кея едновременно.

— Скачайте!

Хората се втурнаха напред, скачайки почти като един на дъските, втората редица се приготви…

… и в следващия момент, веднага щом се изпълниха с хора, доковете се разтресоха от огромна експлозия под тях. Огнени пръсти изригнаха между дъските, които полетяха нагоре и се изпариха моментално.

Полковникът беше изхвърлен назад във водата. Шлепът подскочи от ударната вълна и облеченият в метал борд пое взрива.

Шокът от падането във водата върна полковника в съзнание. Ушите му пищяха, униформата му бе на парцали. Отначало всичко изглеждаше толкова странно, сякаш се връщаше от някакво дълго пътуване — и в следващия миг се озова в кипналата вода сред мъчещи се да се задържат на повърхността мъже. Шлепът се бе наклонил силно на една страна, на дока бушуваше пожар, носеха се писъци, навсякъде имаше части от тела и кръв.

Суза се окопити, огледа се и видя, че пътническият катер също е ударен и се е килнал настрани, а около него има трупове и ранени.

Доковете бяха минирани. И те бяха влезли право в капана.

Полковникът се мъчеше да се задържи на повърхността, но още докато се опитваше да дойде на себе си и да измисли план за действие, чу автоматична стрелба от брега и видя как навсякъде около него изригват фонтанчета от забилите се във водата куршуми. Разнесе се оглушителен гръм, който превърна водата в пяна, последван от втори, като стрелбата не преставаше нито за миг. Втората фаза на унищожителната засада.

Малко след доковете, покрай брега вдясно, забеляза няколко огромни канари — потенциално укритие. Само да можеха да стигнат до тях…

— Всички! — изрева той, докато се мъчеше да се задържи на повърхността. — Дръж здраво оръжието и се гмуркай! Гмуркай се! Плувайте на изток към скалите! Под вода!

Повтори заповедта, гмурна се и заплува с всички сили. Тренировките му в специалните части включваха и това — да плува под вода на големи разстояния с оръжието.

Наложи се да се подаде веднъж, за да си поеме дъх, после още веднъж — и двата пъти под унищожителен огън. Плуваше с отворени очи и виждаше как куршумите пронизват водата и оставят дири от мехурчета — но знаеше, че куршумите губят почти цялата си унищожителна сила само след двайсет и пет — трийсет сантиметра под водата.

Продължи да плува с пламнали дробове, като се взираше напред в зелената вода. Можеше да различи смътните очертания на канарите — подводната част на укритието, към което се беше насочил. Излезе на повърхността на подходящото място, под скалите, скрит от огъня от крепостта. Колкото и да изглеждаше невероятно, някои от хората му — сред които и Тиаго, gracas a deus, също изплуваха около него. Куршумите се сипеха върху горната част на канарите и ги обсипваха с отчупени парченца скала, но те се намираха в безопасност — засега.

Силна експлозия във водата недалеч от брега напомни на полковника, че врагът разполага с миномети и гранати и скоро ще ги насочи към тях.

Пропъди мислите за пълната катастрофа, която бяха претърпели. Разполагаше с хора, които още можеха да се бият. Не всичко беше изгубено.

Приклекнал в плиткото зад една скала, полковникът извика на хората си да се прегрупират. Виждаше още войници във водата да плуват към тях. Някои бяха ранени и едва се държаха на повърхността. Неколцина потънаха и не се показаха повече; други викаха за помощ. Полковникът можеше само да гледа безпомощно как загиват от куршумите и мините на противника.

Бе зашеметен от внезапния обрат. Шестима мъже освен него клечаха жалко зад скалите — ужасени, парализирани. Трябваше да направи нещо, да поеме нещата в свои ръце, да действа като лидер. Надникна през една тясна цепнатина между камъните и прецени положението. Противникът стреляше иззад вулканичния хребет над пристанището. Отдясно имаше разлом от черни скали; ако успееха да преодолеят откритото пространство и да се доберат до тях, можеха да продължат странично нагоре по склона към описващия дъга хребет.

Огледа се.

— Слушайте! — Замълча, после извика: — Filhos da puta^[1], слушайте!

Ругатнята привлече вниманието им.

— Тръгваме нагоре, после зад онова прикритие там. След мен!

— Ами прикриващ огън? — попита Тиаго.

— Противникът е твърде многоброен, пък и това само ще привлече вниманието им. Затова просто ще тичаме като луди. На три… Едно, две, три!

Втурнаха се диагонално по склона. Моментално затрещя автоматична стрелба, но противникът явно не очакваше толкова бърза реакция и всичките седмина се добраха до убежището преди да започне стрелбата с РПГ. Ясно се чуваха излаяните на немски команди.

— Продължавайте! — извика полковникът.

Продължиха снишени напред, като изкачваха диагонално склона по леката извивка на острова. Стената на крепостта се извисяваше зловещо над тях.

Когато излязоха на открито, противникът отново откри огън и куршумите започнаха да се забиват в земята навсякъде около тях. Човекът отляво на полковника изпъшка, от гърдите му изригна фонтан от кръв и плът и той рухна тежко върху камъните.

Останалите продължиха да тичат напред под дъжд от куршуми. Чуха се още заповеди на немски: „Ihnen nach! Verfolgt sie!“. Полковникът разбра думите — противникът беше по петите им.

— Залегни! — извика той. — Залегнете и открийте огън!

Великолепно обучените му хора се обърнаха, залегнаха като един в меката пепел и откриха унищожителен огън с автоматите си. С огромно задоволство полковникът видя как неколцина от преследвачите падат, а другите побързаха да се метнат зад най-близкото укритие.

— Стани! — нареди той. — Бегом!

В следващия миг всички тичаха. И когато заобиколиха дъгата, Суза видя — горе, на около четиристотин метра от тях — зейналата дупка във външната стена. Щяха да имат много по-добри шансове за успех в крепостта, отколкото на открито.

— Към отвора! — извика полковникът и посочи.

Хората му се втурнаха напред, но отново бяха открити за вражеския огън. Ако можеха само да се доберат до дупката, може би…