Стив Мосби
50/50 убиец (42)

4 декември

27 минути до изгрева

06:51 часът

Марк

Седях в офиса и преглеждах файловете. Пропусках нещо. В това нямаше съмнение, защото бях сигурен, че съм прав. Убиецът бе започнал трета игра с Джеймс Риърдън. Него бе накарал да чака в гората и да държи Джоуди в плен до изгрева. Това не беше мъчение, а жертва, която бе направил срещу живота на детето си. 50/50 убиецът може и да не успееше да извлече любов от тях, но Риърдън също щеше да има полза от играта.

Онова, което Мърсър каза, също бе истина — трима свидетели, без каквато и да е връзка помежду си, бяха разпознали Риърдън. Приятелят на Аманда Тейлър, Колин Барне, бе идентифицирал Риърдън като човека, отвлякъл собственото си дете. Меган Кук го бе видяла да влиза в къщата, наета от Карл Фармър. Скот бе сигурен, че това е мъжът, дошъл да отчита водомери преди месец. Не беше възможно и тримата да лъжат. Заедно бяха изплели своя мрежа, а Риърдън се бе хванал в средата. Значи имаше нещо, което пропусках.

Отворих записа на разговора с Меган. Ако убиецът е следил Риърдън отдавна, лесно би могъл да използва негова снимка, когато е вадел разрешително за вана и е наел гнездото на Карл Фармър. Сигурно е накарал Риърдън рано сутринта да остави маската и по този начин да се разкрие.

Прегледах файла.

Ето.

Видя ли го, когато пристигна? — бях попитал аз.

Да, говорех по телефона и бях на прозореца.

Така и не ми каза с кого е разговаряла. След това я попитах колко време е прекарал Риърдън в къщата.

Малко. Аз говорих по телефона не повече от минута и го видях, когато излезе, не се застоя.

Не се е застоял. Възможно ли е да е видяла истинския убиец? Заблудил я е поради някаква причина, независимо каква. Цялата работа е била така замислена, че тя да бъде на прозореца, когато Джеймс Риърдън се появи пред къщата. Единствената съседка, видяла 50/50 убиеца, е била подведена, за да насочи и нас към грешна следа. Така той можеше да ни очаква, да ни предизвика, както вярваше Мърсър, без да има опасност да го заловим.

Оставаха свидетелските показания на Скот и Колин Барне. Първият не бе на себе си в момента, следователно не можех да му вярвам напълно, но вторият беше категоричен: Джеймс Риърдън го бе нападнал и бе отвлякъл собственото си дете. А в това нямаше смисъл, защото, ако исках теорията ми да се окаже вярна, 50/50 убиецът трябваше да е отвлякъл бебето, за да изнудва Риърдън.

Значи или Колин Барне грешеше, или лъжеше.

Включих файла с отвличането на Карли Риърдън. Сърцето ми започна да бие като полудяло.

Изявлението на Барне се зареждаше. Докато чаках, се замислих над възможно обяснение. Може той да не е видял нападателя, но като е знаел как е постъпвал Риърдън досега, да е направил предположение. Доста разумно предположение, но дали…

Файлът се отвори и аз престанах да мисля.

Ето го, беше на екрана. Загледах се за момент, неспособен да схвана какво привличаше очите ми като магнит.

— Нещо… просто не бе възможно. Това…

Светът се залюля.

Някъде в болницата гръмна аларма.