Стив Мосби
50/50 убиец (3)

3 декември

Осем минути след изгрева

07:26 часът

Беше достатъчно.

Тялото на Симпсън се гърчеше във водата, но той бе престанал да се съпротивлява. През дима в стаята дяволът видя, че Кевин вече няма почти никаква коса, а кожата по сляпото му лице е изгоряла и обелена. Май не можеше и да диша. Дори все още да не беше издъхнал, скоро и това щеше да стане. Тези неща бяха чисто и просто въпрос на степенуване.

Дяволът изключи дигиталния касетофон и погледна дисплея.

Осем минути и петнайсет секунди запис. Съвсем малка част щеше да му свърши работа.

Банята вонеше и той с облекчение излезе в коридора и затвори вратата, за да скрие мръсотията вътре. Над него висяха жиците на обезвредения преди края на играта детектор за дим, за да не се включи при подпалването на Симпсън.

На дявола му предстоеше да свърши още няколко неща, преди да си тръгне. В малкото случаи, когато оставяше Кевин сам, бе заличил всички следи от наблюдателна техника в къщата. Не че на този етап имаше някакво значение, но поне се записваше с нещо, докато чакаше жертвата да дойде в съзнание. Освен това провери дали няма нови имейли. Питаше се какво ли прави в момента момичето, което бе идвало вчера.

Сигурно спеше — без дори да подозира какво е извършила.

Тази работа нямаше да продължи дълго.

Трябваше да прибере още няколко неща. Тръгна към долния етаж и пътьом пъхна дигиталния касетофон в джоба на гащеризона си.

Записът щеше да му потрябва, когато дойдеше време за телефонното обаждане.