Джой Филдинг
Смъртно наказание (31)

Глава трийсет и първа

Разрешението бе да заминат за Флорида. Чу го как поръчва по телефона самолетни билети за след три дни. Свърза се с няколко други ветеринари, готови да поемат евентуални спешни случаи. Обади се на лейтенант Коул и му обясни, че заминават за две седмици, като даде телефонния номер, където могат да бъдат намерени. Обади се и на доктор Маноф и уреди среща с него веднага, щом Гейл се върне. Информира родителите й кога ще пристигнат. Те бяха планирали да отлетят за Ню Йорк, за да се срещнат с Каръл и нейния приятел, но преди това щяха да останат няколко дни във Флорида с Гейл и Джек и сетне да оставят апартамента си на тяхно разположение. Може би това е последният им шанс да видят Идън Рок, предупреди майка й зетя си. Имаха намерение да се преместят в друг апартамент малко по-надолу по брега.

— Ще кацнем в Маями — каза той на Гейл.

— Маями ли? Защо?

— Защото намерих места единствено за този полет. Ще трябва да наемем кола и да отидем с нея до Палм Бийч. Правили сме го и преди — напомни й той. — Само около час път, може би малко повече.

— Да, пътуването е приятно — съгласи се Гейл.

— От доста време не си се виждала с родителите си — продължи той. — Ще ти се отрази добре да се видите отново.

Гейл кимна.

— Наистина. Смятам, че и за двамата е добре да се махнем оттук.

Настъпи пауза, която Гейл се постара моментално да запълни, за да поддържа потока на безобидното бъбрене.

— Несъмнено зимата във Флорида е чудесна. Във вестниците пише, че не е валяло от ноември. Местните жители се оплакват заради реколтата — знаеш как реагират на сушата — но туристите са на седмото небе.

— Звучи възхитително — каза Джек, но в гласа му се долавяше не възхищение, а тревога.

Гейл осъзна, че това ще е първото им пътуване до Палм Бийч без Синди. Видя се как се разхождат по брега, как й забранява да стъпва на каквото и да е, приличащо на синьо мехурче („Наричат ги «военни кораби» и парят“, бе предупредила тя.), как стиска ръката й, когато доближават океана. Върна се назад, когато Синди бе на годинка и я бе завела на разходка да събират миди. Сутринта беше ветровито и тя взе Синди на ръце, носеше я до гърдите си, въпреки че й бе трудно да ходи в пясъка. Накрая вятърът и тежестта на бебето се съюзиха срещу нея. Наложи се да се обърне и да се изправи с лице срещу вятъра и тогава откри, че Джек ги снима от близките дюни. Майка и дъщеря бяха притиснали лица едно до друго, а косите им се развяваха. Гейл си помисли, че само хабят филма, но когато го промиха, снимката се оказа толкова хубава, че я увеличиха и сложиха в рамка. Висеше на стената в дневната на майка й. Щеше да бъде там, когато пристигнеха в Идън Рок.

— Нуждаем се от слънце — рече Джек и Гейл схвана, че той се опитва да убеди и нея, и себе си.

Погледна към сивото небе от прозореца в спалнята. Изглежда, нямаше значение колко е мека зимата — каквото и да носеха хората между ноември и април, винаги преобладаваше сивото.

В деня преди заминаването новата секретарка на Джек напусна. Цял месец я бе обучавал и въвеждал в работата, след което тя заяви, че напуска. Когато настоя да разбере причината, тя призна непреодолимия си страх от змии. Той й обясни, че болната боа е първата змия, която му се е наложило да лекува през последните десет години и че пациентите му са предимно кучета и котки. Момичето спомена за възможността от заразяване от тези животни. Каза, че се страхува да не би да се зарази със СПИН, а Джек я наблюдаваше с безпомощна ярост. Дори не пожела да се съгласи да остане за двете седмици, през които Джек щеше да отсъства. За да може да замине на следващата сутрин, той бе принуден да наеме буквално в последната минута временна секретарка и да й плати допълнително, за да дойде същата вечер и да й обясни какво се изисква от нея в кабинета.

— Можем да отложим пътуването — бе предложила Гейл, когато той се прибра след полунощ и започна да събира багажа. Самолетът им отлиташе в осем сутринта.

— Никога няма да успея да намеря други места — каза й той. — Проверих. Още повече, прекарах последните четири часа в обучение на новото момиче. Смятам, че ще се справи. — Просна се на леглото. — Защо винаги се случват такива неща, когато се опитваш да заминеш?

— Смятах, че спинът е болест на хомосексуалистите — каза Гейл с искрено любопитство.

— Какво говориш? — сепна се Джек. Вгледа се в нея, сякаш напълно си бе загубила ума.

— Ти каза, че Манди напуска, защото не иска да се зарази от спин. Мисля, че това е хомосексуална болест.

— Никой не знае какво точно представлява. Със сигурност се пренася по кръвен път. Като хепатита. Манди вероятно се страхува, че някой болен с порязан пръст ще й подаде болното си животно и по този начин имунната й система ще се разруши и тя ще умре. — Той се усмихна при тази мисъл. — Смятам, че току-що ти описах накратко същността на секретарката си.

— Струва ми се, че с удоволствие се отърваваш от нея.

— Щеше да е много по-добре, ако бе станало след две седмици.

— След две седмици е седмият рожден ден на Синди — напомни му Гейл. Забеляза как той трепна.

— Зная.

— Щеше да навърши седем години — повтори Гейл сама на себе си и приседна в края на леглото.