Джой Филдинг
Смъртно наказание (12)

Глава дванайсета

Спеше, когато чу шума.

Имаше някой пред входната врата. Но звънецът не бе звънял; сигурна беше, че никой не е чукал. Шумът бе по-различен и й трябваха няколко минути да осъзнае, че шумът бе от счупени стъкла. Седна в леглото и веднага разбра, че Джек не е до нея, че е сутрин и изглежда е сама вкъщи. Бързо погледна към часовника на нощното шкафче. Десет часа.

Напрегна се. Автобусът на Каръл трябваше да потегли за Ню Йорк в осем и четирийсет и пет. Джек трябваше да я закара до автогарата. Дженифър започваше работа при баща си точно в девет. Това означаваше, че бе проспала всичко.

Наистина ли бе заспала толкова дълбоко?

Дали се бяха опитали да я събудят? Бе много уморена, наистина, главата й бе натежала от всичката информация от снощното й проучване, а Дженифър не се бе прибрала до два сутринта. Трябваше да поговори с нея по този въпрос. Два часът бе късно за прибиране, дори по време на лятната ваканция.

Гейл стана и отиде до прозореца, дръпна синьото перде и надникна в задния двор. Чувствата й бяха притъпени. Движеше се като на забавен кадър, всяко движение бе изопачено и тежко. Сестра й бе заминала без да се сбогува. Зачуди се, когато отново чу шум от чупене на стъкла.

Застина. Някой се опитваше да проникне в къщата.

Остана абсолютно неподвижна за няколко безкрайни секунди, без да знае какво да прави. Който и да беше, очевидно смяташе, че в къщата няма никой. Какво щяха да направят, ако я намереха вътре? В статия наскоро бе прочела за възрастна жена, убита, когато изненадала крадеца в дома си. Убиецът крадец бе получил присъда от пет години затвор.

Гейл погледна към телефона и се зачуди дали да не се обади на полицията. После очите й се спряха на сребристия бутон над телефона, който звънеше директно в полицията, съобщавайки за нарушение. Бе протестирала срещу намерението на Джек да го инсталират заедно с охранителната система след обира.

— Няма да се върнат — бе спорила тя тогава. Но очевидно го бяха направили.

Чу някой да разбива ключалката и разбра, че който и да е ще нахълта всеки момент, а след секунди ще се изкачи нагоре по стълбите. Дойде й наум, че има време да стигне до бутона и звукът му несъмнено щеше да стресне крадеца. Пристъпи, после спря, сдържайки дъха си, внезапно проумяла, че не иска да изплаши мъжа. Можеше да е убиецът на Синди.

Лейтенант Коул вероятно грешеше като смяташе за малко вероятно убиецът и крадецът да са един и същи човек. Психологическият му облик, създаден в полицията предполагаше наличието на досие за дребни престъпления. „Бе възможно“ — помисли си тя задъхана. Боже, всичко бе възможно. Във всеки случай щеше да остане тук и да го чака. Нямаше да помръдне.

Изведнъж чу глас откъм антрето.

— Мамо — питаше Дженифър, — какъв е този шум?

Гейл се втренчи в дъщеря си.

— Какво правиш у дома? — попита Гейл.

— Успах се. Вчера се прибрах доста късно — призна срамежливо дъщеря й. — Обадих се на татко. Каза ми, че няма нищо важно и мога да отида следобед. — На лицето й се изписа страх. — Какъв е този шум, мамо?

Значи не бе сама в къщата. Дженифър бе тук. Не можеше просто да стои и да чака мъжът да влезе. Трябваше да защити детето си.

Миг по-късно чу входната врата да се отваря.

— Мили боже! — прошепна тя и сграбчи Дженифър за ръката, като чу стъпки да обикалят долу из стаите. — Бързо — викна на Дженифър и я повлече със себе си по коридора. Зави наляво, после бързо се върна и хукна надясно. Дженифър объркано я следваше, ръката й се изплъзна от майка й, тялото й отказваше да й се подчинява, падна, останала без дъх.

Гейл се върна, повдигна Дженифър и отново я повлече по коридора. Дъщеря й извика уплашено.

— Тихо — напомни й майка й с нарастваща паника, когато мъжете — бяха двама, бързо забеляза тя, единият млад със светлокестенява коса — стигнаха до горната площадка. Гейл блъсна дъщеря си обратно в спалнята и затръшна вратата след себе си.

— Помогни ми — викна тя на Дженифър и двете издърпаха първо стол, после масичка до вратата.

— Натисни бутона на полицията — изкомандва Гейл и Дженифър се втурна към него, докато Гейл буташе тежкия скрин от срещу леглото й към вратата на спалнята.

Дженифър натисна бутона в мига, когато мъжете заблъскаха срещу барикадата. Зави незабавно, но звукът на алармата не ги възпря. Гейл сграбчи Дженифър и силно я прегърна, сетне се втурна с нея през преходната врата към другата спалня. Уплашена, с хлипащата Дженифър до нея, Гейл заизважда съдържанието от шкафа под мивката и изхвърли всичко на пода.

— Влизай тук — изкомандва тя, учудена колко лесно дъщеря й се побра в шкафа. — Не мърдай и пази тишина. — Някой щеше да дойде и да им помогне скоро, опита да се окуражи сама. Бе сигурна, че Дженифър ще се крие, докато не разбере, че е в безопасност. Гейл бързо бутна нещата, които бе извадила от шкафа в друг. Върна се в спалнята си и по домофона, свързан с входната врата, започна да пищи за помощ. Хората сигурно щяха да чуят виковете й, докато минаваха покрай къщата и някой щеше да ги спаси. Погледът й спря върху бутона за полицията — къде бяха те? Гейл видя, че мебелите започнаха да поддават и се отместват от вратата. Разбра, че само след минути мъжете ще нахлуят. Поднови виковете си по домофона, но се отказа, когато видя как вратата се отваря.

Втурна се в банята. Сърцето й биеше до пръсване. Заключи вратата. Ключалката можеше лесно да бъде отворена с фиба. Нямаше да издържи дълго, а и един добър ритник би я разбил. Погледна през прозореца и се замисли дали да не скочи. Въпреки че бяха на втория етаж и падането можеше да я нарани сериозно, реши, че е за предпочитане, вместо да рискува да попаднат в ръцете на тези луди. Огледа се за нещо, с което да счупи стъклото. Нямаше нищо. Мъжете бяха пред вратата на банята. Смееха се. Спореха шумно и игриво кой ще има честта да я разбие; коя жена да нападнат първа. Гейл бързо отиде при аптечката и извади бръснача на Джек. Застана зад вратата, точно когато тя шумно се отвори.

— Излез, излез, който и да си — извратено запя детска песен единият от мъжете. Докато другият затършува из спалнята, първият — младият със светлокестенявата коса — отиде до шкафа под мивката, сякаш привлечен от магнит. Когато се наведе да отвори вратичката, Гейл се хвърли отгоре му, изви главата му рязко назад, бръсначът се плъзна по гърлото му като черта от червено мастило. Той падна назад гъргорейки, очите му бяха изпълнени с болка, докато вторият мъж — сега Гейл установи, че той също бе млад и със същия цвят на косата — се втурна да му помогне.

Гейл усети силни ръце на кръста си да я повдигат във въздуха. Зарита бясно, а единият й крак улучи нападателя право в слабините. Той изрева остро от връхлетялата го болка и отпусна хватката си. Гейл се извърна и успя да го среже с бръснача в момента, в който той падаше. Кръв бликна от гърлото му и се разплиска по стените, сънната му артерия бе срязана. Гейл приближи и го ритна още веднъж между краката. Тогава забеляза пистолета му, паднал при боричкането. Вдигна го и го насочи към главата на мъжа. Дръпна спусъка три пъти последователно. Когато от лицето му не остана нищо и светлокестенявата му коса потъна в кръв, тя спокойно отиде до втория мъж и също го застреля. Пусна пистолета и той се удари в пода.

— Мамо — чу тя тих глас да вика изпод мивката и се втурна натам. Отвори вратичката, готова да издърпа дъщеря си навън. Дженифър протегна ръце нагоре и ги обви около врата на майка си. Гейл затвори облекчено очи, залюля малкото тяло в скута си, притисна го към окървавената си нощница. Двете нежно се люлееха напред-назад.

— Спасих те — повтаряше Гейл отново и отново, гледайки надолу към лицето на Синди, не Дженифър. Притисна силно Синди към гърдите си. — Спасих красивото си момиченце.

Гейл рязко седна в леглото си и погледна към часовника. Седем без нещо. Джек спеше до нея. Протегна се предпазливо и изключи звънеца, за да не го събуди.

Всичко бе сън.

Но сън от различен вид. Осъзна го моментално. Досега сънищата й бяха неубедителни, изпълнени с разочарования. Това, което ги превръщаше в кошмари, бе неспособността да действа. Нощ след нощ се бе изправяла пред убиеца на дъщеря си и всеки път не бе успявала да помръдне, неспособна да направи дори малка крачка към отмъщението за смъртта на дъщеря си. Събуждаше се след тези сънища с писък, цялата обляна в студена пот; главата и сърцето й пулсираха силно.

Сега изпита само странно спокойствие и същия вид странно удовлетворение, както и след статията за притежателя на магазина във Флорида, застрелял двама крадци и за разгневените нюйоркчани, сами раздали правосъдие.

До нея Джек се обърна. Гейл наблюдаваше как балансира между съня и реалността. „Дали има подобни сънища?“ — запита се тя.

Огледа нощницата си. По бледорозовия корсаж нямаше червени следи от въображаемия двубой. Ръцете й бяха чисти и сухи.

След миг вече бе в банята, до мивката, оглеждаше стените, като усещаше студените плочки под босите си крака.

Обикновено вземаше душ. Но тази сутрин душът й се струваше много силен. Нуждаеше се от бавно, по-нежно събуждане.

Пусна крана на ваната. Няколко минути по-късно спокойно се натопи в топлата вода, представяйки си кръвта, разплискана по стените и потънала в съня, в който бе спасила малкото си момиченце.