Марина Фиорато
Беатриче и Бенедикт (56)

Благодарности

Произхождам от Северна Италия, поради което бях значително притеснена от мисълта, че трябва да отида в „Юга“ и Сицилия, и за нищо на света не можех да си представя, че на този неповторим остров ще получа такъв прекрасен прием и безценна подкрепа. Там си спечелих приятели за цял живот и точно както Беатриче, винаги ще се връщам в Сицилия.

Благодаря на Катарина Дикс от изящния хотел „Вила Анджела“ в Таормина, която неуморно организираше пътуванията ми до Сиракуза и Месина.

Благодаря също така на Анджело Греко от „Магията на Сицилия“, който ме заведе до връх Етна, както и на фермата на братовчед му (където децата ми браха портокали), и на пресата за маслини на приятеля му (и за бара на другия му приятел!).

В Палермо трябва да благодаря на фамилията Ардженто, чиито членове са изнасяли невероятни куклени представления в сенките на катедралата в продължение на стотици години. Те бяха така любезни да ми позволят да надникна зад кулисите и да управлявам една от куклите — войник, който беше висок почти колкото мен!

Също в Палермо дължа благодарности на Франческа Соматино от университета, която посвети цял следобед, за да ме разведе из Палацо Киарамонте, където се намират килиите, които жертвите на Инквизицията са украсили с великолепни рисунки по време на престоя си там.

В по-близък план съм задължена както винаги на прекрасната си редакторка Кейт Паркин от „Ходър“, която е винаги до мен, за да ме сръгва в гърба и да ме връща в пътя, когато покажа признаци на отклонение. Дължа вечни благодарности и на агентката си Тереза Крис, която ме води така уверено напред като звездата на Беатриче.

Също в „Ходър“ благодарностите ми отиват към Свати Гамбъл, задето приведе в приличен вид окончателния ми ръкопис, както и към Емили Фъргюсън, която разпространи новината за този роман.

От всички книги, които изчетох в процеса на подготовката на тази книга, най-голямо внимание заслужава една — „Шекспировият пътеводител из Италия — по стъпките на неизвестните пътешествия на Барда“ на Ричард Пол Роу (2011 г.). Тя представлява изумителен анализ на географските и културни детайли в италианските пиеси на Шекспир.

През годините съм гледала много прекрасни постановки на „Много шум за нищо“, но онази, която ползвах най-често по време на процеса на писането на този роман, беше филмът на Кенет Брана от 1993 година, който (поне за мен) си остава най-добрата филмирана версия.

Огромни благодарности на зет ми Ричард Браун, който знае за мореплаването повече от всяка книга.

Благодаря и на децата ми — Конрад („Аз съм благородник, господине, и името ми е Конрад“ — „Много шум за нищо“ IV, 2) и Руби, която никога не се уморява да бъде влачена по църкви и палати, стига в другия им край да има джелато — сладолед.

И накрая ще завърша тази книга така, както я започнах — с посвещение на Саша.

Разделям моето сетебело с теб.