Марина Фиорато
Беатриче и Бенедикт (54)

Приложение

Сонетът на Беатриче^[1]

 

Макар отсъствал дълго, друже мил,

повярвай ми, неверности не крия —

по-трудно бих на теб изневерил,

отколкото на себе си самия.

Душата ми е в теб, със теб едно.

Загубих се, но върнах се веднага,

и ей ме, мия своето петно

със рукнала по бузите ми влага.

Недей мисли, че колкото и, знам,

в мен плътската ни слабост да злорадства,

могъл бих тъй, за нищо да отдам

сандъчето със твоите богатства.

Защото този свят, от теб лишен,

о, Розо моя, нищо е за мен!

Сонетът на Бенедикт^[2]

 

Гадател съм, но моята наука

планети и комети не следи

и не предсказва на едни сполука,

на други — неуспехи и беди.

Не мога да предричам ясно време

или, обратно — дъжд и вихър зъл,

ни от князете кой превес ще вземе,

по свода да предвидя бих могъл.

Но в тоя взор за мен по-ясно свети,

Отколкото в небесния чертеж,

че истина и хубост ще са слети

във тоз, когото ти ще създадеш.

А иначе със твоя край вещая

на хубостта и истината края.