Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (94)

94

— Заповядай, Йени, седни — каза Бекстрьом и посочи стола си за посетители.

Синьо горно боди, но ако оставим настрана цвета, то беше също толкова тясно, колкото останалите и макар да беше синьо, ни най-малко не приличаше на елемент от униформата, забеляза Бекстрьом. И тъй като освен това тя изглеждаше също толкова развълнувана, колкото при първото си посещение, той извади черното си бележниче и го постави пред себе си на бюрото.

— Слушам — каза Бекстрьом и за да бъде по-убедителен, почука с химикалката по черния си тефтер.

— Признавате ли, че бях права, или да? Относно Фон Комер, имам предвид — попита Йени, като в същото време се наведе над масата и както обикновено, издърпа горния край на бодито си с около половин сантиметър по-нагоре.

— Беше права — съгласи се Бекстрьом и се облегна на стола си, за да има по-добър ъгъл за наблюдение.

Йени тъкмо беше разговаряла с Националната лаборатория по криминалистика и се оказа, че, за щастие, още не са изхвърлили ДНК пробата, която бяха снели от тръжния каталог, въпреки че случаят беше приключен. След известно убеждаване, тя също така ги накара да обещаят, че ще се заловят за работа незабавно и полицията в Сулна, в най-добрия случай, може да получи отговор веднага щом им дадат някаква проба за сравнение.

— Веднага щом тампонираме Фон Комер — поясни Йени. — Обясних им, че той трябва да бъде арестуван и затова случаят е извънредно спешен.

„Тя звучи като истински малък кодекс“, помисли си Бекстрьом и кимна насърчително.

— Освен това размишлявах върху цялото дело, след като вече знам, че Фон Комер е замесен.

— И до какъв извод стигна? — попита Бекстрьом и отново кимна. „Нещата вървят от добре към по-добре“, реши той.

Според твърдото убеждение на Йени Рогерсон именно Фон Комер стоял зад убийството на Ериксон. Както и зад всичко останало впрочем.

— Всичко останало?

— Онази възрастна жена и нейния заек, а и нейния хамстер също така, онзи, когото й взели още миналата зима. В добавка и заплахите срещу онази Фриденсдал. Изглежда, че, общо взето, извършителят е един и същ, този, който е убил Ериксоновото куче. Онзи ужасен чилиец, който се казва като актьора. Разговарях с Патицата за това, ако се чудиш…

— Като актьора? — прекъсна я Бекстрьом. — Кой актьор?

— Ами онзи Анди Гарсия, който играеше в третия филм на „Кръстникът“.

— Аха, да, сега разбирам — каза Бекстрьом.

— Чудесно. И така, убедена съм, че Фон Комер е този, който стои зад всичко. Зад абсолютно всичко — завърши Йени и подчертано.

— Ако това, което казваш, е вярно, мога само да благодаря и да те послушам — каза Бекстрьом. — Имаме си наш, собствен Лекс Лутър тук, в Сулна, искам да кажа. По-хубаво от това, здраве му кажи, ако си полицай. Зад всичко да стои един и същи човек.

— Лекс Лутър?

— Ами да, онзи, злодеят от „Супермен“.

— В действителност говоря съвсем сериозно — каза Йени, оправи линията на бодито си и се намести по-удобно на стола.

— А какво мислиш за мотива, в такъв случай? Мотивът на Фон Комер да извърши всичко това, имам предвид?

— Според мен той е имал няколко мотива — каза Йени. — Един от тях са парите, значи, икономическа печалба, когато става дума за онези картини. Освен това съществува елемент на отмъщение. Нали е бил набит от Ериксон.

— Добре, а онази, дъртата с нейните домашни животни? Или онази, откачалката, Фриденсдал. Тя звучи много убедително, ако питаш мен.

— Там мисля, че може да има сексуален мотив.

— Да има какво?

— Смятам, че има сексуален мотив, що се отнася до тях. Нещо подсъзнателно.

— Пари, секс, отмъщение — каза Бекстрьом. „Един и същ извършител, по едно и също време и по-хубаво от това, здраве му кажи — помисли си Бекстрьом. — Чудно е, че не отеква ехо, когато тя говори.“

— Впрочем имам едно предложение — продължи Йени.

— Предложение. С радост ще го изслушам — каза Бекстрьом, който също мислеше в тази посока от известно време.

— Бих предложила аз да водя разпита с Фон Комер, когато го доведем утре. Мисля, че съм му хванала цаката. И съм наясно кой всъщност е той.

— Не — отвърна Бекстрьом и поклати глава. — Мисля аз лично да го проведа. Но ако обещаеш само да седиш и да слушаш, може да присъстваш в нашата контролна стая.

— Значи не ти трябва помощ? Като седя до теб, имам предвид? С цялото си уважение, смятам, че аз съм тази, която знае най-много за него, и аз…

— Не — прекъсна я Бекстрьом. — Но ти благодаря за предложението.