Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (13)

13

— Ищцата ни е вън от играта — въздъхна Аника Карлсон и вдигна обезсърчено рамене. — Макар че преди да си вдигне чукалата, го посочи. Чак след това каза, че се отказва.

— И кой е той? — попита Бекстрьом.

— Анхел Гарсия Гомес.

„Опа — рече си Бекстрьом, — онзи глупак. Не беше за вярване, че е свързан по някакъв начин със старата госпожа Линдерот, Елисабет, както той я наричаше.“

— Сигурна ли е?

— Без съмнение, трябваше да видиш как реагира, когато видя снимката му. Щеше да й повярваш без колебание.

„Анхел Гарсия Гомес — помисли си Бекстрьом. — Определено не бихте го поканили на чай в къщи.“

— А сега иска да си ходи ли?

— Отряза ни най-безцеремонно и за по-сигурно след малко звънна на адвоката си и поиска досъдебното производство незабавно да бъде прекратено.

— Аха — каза Бекстрьом. — Всъщност не той го решава.

— Какво ще правим?

— Ще разберем каква връзка може да има между нашето бабе и тип като Гарсия Гомес.

— Ами аз поне не намерих такава — въздъхна Аника Карлсон. — Няма никаква логика.

— Е да, но тъкмо в това е чарът на работата ни — заключи Бекстрьом философски.

— Най-лесно би било да попитаме нея, госпожа Линдерот.

— За нищо на света — отсече Бекстрьом и тръсна глава. — Първо ще го разберем ние, все пак. После можем, евентуално, да говорим с нея. Говори ли с колегата Акселсон? Неговата ли майка познаваше старицата?

— Да, тъкмо говорих с него. Нямаше ни най-малка представа. Също като теб и мен.

— Чудно — каза Бекстрьом. „Да ме вземат мътните, ако разбирам нещо.“

— Добре. Как върви работата с онези сигнали, между другото? — попита Аника Карлсон и кимна към найлоновия джоб на бюрото на Бекстрьом.

— Разпечатани и оправени — отвърна Бекстрьом. — Просто обикновено недоразумение. Случва се. Ти какво очакваше?

— Невинаги си зъл, Бекстрьом — забеляза Аника Карлсон, подсмихна се и стана.

„Луди са по теб — помисли си Бекстрьом, когато тя излезе. — Крайно време за обяд“ — заключи той. Само да ги нямаше всички тези идиоти, които чукаха на вратата му.

— Влез — изрева Бекстрьом.