Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (72)

72

Най-после петък!

За начало един дълъг обяд в едно от неговите любими заведения. Тапас ресторанта на улица „Флеминггатан“, който беше много удобен, тъй като се намираше само на няколко преки от следващото място в програмата.

Бекстрьом си поръча богат избор от разнообразни деликатеси — шунка, колбаси, кюфтенца, морски дарове, сирена, малки омлети и различни пържени вкусотии, които после поля с испанска бира и няколко силни питиета, въпреки че собственикът на заведението, когото той познаваше добре от предишни посещения, се опита да му пробута чаша сухо шери.

— Не пия такова — каза Бекстрьом и поклати кръглата си глава. — Но с радост бих приел да ме почерпиш с още една водка.

— Господин комисарят непременно трябва да опита сухото шери — каза съдържателят и тъжно поклати глава. — Сред моите сънародници това е традиция, когато ядем нашите тапас.

— Значи, затова е толкова голяма разликата между лъжливите и истинските испанци — каза Бекстрьом и се усмихна любезно. „Клетникът изглежда като оклюмало андалуско куче след дъжд и защо, по дяволите, не прилага обичая си там, откъдето идва? В противен случай, няма да е зле да си отиде отново у дома.“

След като се нахрани, слънцето се показа отново и Бекстрьом излезе на въздух, изпи кафето си с испанско бренди, сложи черните си очила за разузнаване, за да изостри апетита си, преди предстоящото посещение при госпожица Петък.

До там той отиде пеша, а когато легна на широката, облицована с кожа масажна кушетка, промени обичайната си програма и я извърши в обратен ред. „Вероятно е от силно подправената храна и всички пикантни сосове“, реши Бекстрьом, когато той избра да започне с ездата на салама и да завърши с отпускащото въздействие на масажа й върху мускулите и ставите му. Към края на ездата малката Петък започна да мърмори несвързано със затворени очи, а когато настъпи моментът, тя показа бялото на очите си и просто изкрещя. Всичко това на полски, което за един истински швед като него си беше чисто бръщолевене.

„В действителност тя трябва да ми плаща, като се имат предвид всички звуци, които трябва да изтърпявам“, помисли си Бекстрьом, докато пъхаше обратно щипката с банкнотите в джоба си и излизаше на улицата, за да се върне у дома си и да изпълни третата точка от натоварената си програма.

След тричасова дрямка той се събуди. Свеж като репичка и с мисъл, ясна като кристал. След това той посвети цял час на вземането на душ, мазането с ароматни помади, а накрая много грижливо се облече.

После провери крайния резултат в огледалото в антрето си, кимна одобрително на това, което видя, повика такси по телефона, наля си едно за из път — този път не си взе таблетки за смучене — и се отправи към ресторанта, където щеше да вечеря със стария си познат Йегура. Щом часовникът удари осем, той влезе във фоайето на сутерена на Операта, без съмнение най-изисканият ресторант в Швеция. „Никакво разточителство — каза си Бекстрьом. — Ще бъде една обикновена вечеря от три блюда.“ А всичките му ограничени и банкрутирали колеги сега седяха пред телевизорите си, в компанията на намусените си вещици, слабоумните си деца, кутии от пица, царевични пръчици и изветряла бира.