Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (137)

137

Докато неговите колеги се бяха посветили на провеждането на разпити, Бекстрьом имаше по-важни неща за вършене. В конкретния случай това беше една извънредна среща с Йегура в неговия офис в Стария град, където обсъдиха значението на провенанса за цената на продукта.

— С какво мога да помогна на скъпия ми брат? — попита Йегура, също толкова учтив и внимателен, както винаги.

— Има нещо, което ме озадачава. Колко голямо е значението на прованса в този случай? Говоря за онази музикална кутия, значи.

— Какво значение има провенансът точно в този случай — започна Йегура, като положи усилия само да изговори на глас всичките четири срички в думата, вместо да ги изпише на носа на Бекстрьом.

— Да, провенансът — повтори Бекстрьом. „Не го ли обясних това? Защо гейовете са винаги толкова непоносимо надменни — помисли си Бекстрьом. — Най-вече гейовете, разбиращи от изкуство.“

— Какво искаш да кажеш? — попита Йегура, като сключи пръстите си във формата на свод и опря лакти на много скъпото си бюро в стил рококо.

Бекстрьом искаше да поразсъждават заедно с Йегура. Наистина въпросът бил чисто хипотетичен, но в същото време, до известна степен се основавал на неговите безплодни до момента издирвания. Да предположим, че кралят или някой негов близък член на династията Бернадот никога не е притежавал въпросната музикална кутия. Че в най-лошия случай положението е такова, че Грималди е бил този, който е притежавал въпросната колекция от произведения на изкуството, и че той освен това е стигнал до такова предположение, което не допускало по-подробно разследване. Ако Бекстрьом правилно е разбрал нещата, това би означавало истинска катастрофа за стойността на музикалната кутия с Пинокио и неговия нос.

— Мислех си за онова, което ми разказа, за онзи режисьор и неговите пантофи — каза Бекстрьом. — Ако правилно съм разбрал нещата, това означава истински срив на цената.

За Йегура нямало проблеми да вземе под внимание както въпроса му, така и общите разсъждения.

— Разбира се, че има голямо значение, ако се заменят три поколения от една кралска династия с Марио Грималди и неговите предци. Особено ако са се сдобили с предмета по престъпен начин.

— Катастрофа може би е силна думата — поясни Йегура, с добре премерено вдигане на раменете. — В най-лошия случай може би намаление наполовина. Разбира се, че може да е по-трудно да се намери купувач. Много институции и музеи, естествено, биха станали предпазливи.

— Толкова ли е лошо положението? — каза Бекстрьом с вид на човек, на когото току-що са откраднали половината състояние.

— Да, не е катастрофа, но, разбира се, не е и хубаво.

— А сега нещо съвсем различно — каза Бекстрьом. — Онази картина с дебелия монах. Дали не бих могъл да я взема назаем у дома?

„Става въпрос да се спаси това, което може да бъде спасено“, помисли си той.

— Разбира се — каза Йегура. — Ще се засегнеш ли, ако те попитам защо?

— Всъщност мисля да я купя от теб. Исках просто първо да проверя дали ще стои добре над дивана ми.

— Разбира се, разбира се — съгласи се Йегура, който не можеше да скрие изненадата си. — Ще кажа на секретаря си да я донесе. Тя не е тук в момента.

Бекстрьом и свети Теодор отпътуваха направо за дома на Бекстрьом, където той обядва, докато гледаше втренчено дебелия гръцки прелат, който стоеше на мивката на няколко метра от него. Кафяв боб с печено месо и две допълнителни подкрепителни питиета, от които той така силно се нуждаеше поради принудителното си общуване с крадливи свещеници и италиански готвачи на макарони, които насираха диваните на хората и не се колебаеха да оберат един усърдно работещ полицай като него.

След крайно необходимата му следобедна почивка той се събуди от позвъняване на вратата и когато облече халата си и се приготви да отвори, разбра, че му беше нанесен тежък удар, и домашният уют, който той ценеше по-високо от всичко останало, в този миг беше загубен.