Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (139)

139

В десет часа в сряда сутринта проведоха последната среща във връзка с полицейското разследване във Вестерурт на убийството на адвокат Тумас Ериксон. Водещата досъдебното производство, главният прокурор Лиса Лам, почерпи с кафе и торта и благодари на своята следствена група за добре свършената работа. Това, което на пръв поглед без съмнение изглеждаше като необичайно брутално убийство, след по-внимателно проучване се оказа, че е ненаказуемо използване на сила в много по-малка степен от допустимото, съгласно наказателноправните разпоредби за действие в критична ситуация и при самозащита.

Ако имаше някой, който можеше да бъде обвиняван във връзка с инцидента, това беше самият убит, адвокатът Тумас Ериксон. В случай че той беше преживял инцидента, Лиса Лам не би се поколебала да го обвини в опит за убийство, или като алтернатива в непредумишлено убийство, но тъй като Ериксон е починал, въпросът вече не бил актуален.

След консултации както с прекия си началник, главния прокурор на Стокхолм, така и с началника на полицията във Вестерурт, Анна Холт, Лиса Лам реши още на следващата сутрин да закрие разследването със заключението „Не е престъпление“, което беше най-силното основание за закриване, с което тя разполагаше. С оглед на големия интерес от медиите за масова информация, тя също така реши да даде пресконференция и да направи решението публично достояние.

Това, което оставаше в чисто юридически смисъл, бяха по-скоро подробности на фона на по-обширния контекст. Подаденият от Исабела Нурен сигнал срещу Афсан Ибрахим, Али Ибрахим и Али Исса за неправомерна заплаха, алтернативно правна злоупотреба, тя също избра да отпише като „Непотвърдено престъпление“.

Подозренията, повдигнати за различните финансови нередности, извършени от бившия адвокат Тумас Ериксон и барон Ханс Улрик фон Комер, бяха прехвърлени на Националното бюро за икономически престъпления. Що се отнася до разследването на тройното убийство на Фредрик Окерстрьом, Анхел Гарсия Гомес и Ара Дости, то бе поето от полицията и прокуратурата в Сьодерманланд. Оставаха подозренията срещу Ханс Улрик фон Комер за посегателство срещу служител, чието разследване сега се водеше от по-млад неин колега.

Самата тя възнамеряваше да продължи напред в живота, обогатила се с интересна опитност, а това, което мислеше да направи най-напред, беше да си вземе отпуск. От радостните изражения по лицата на седящите около масата тя също така разбра, че не е единствената, която ще започне лятото по този начин. На последно място, но определено не и по значение, тя също така искаше да отправи специални и големи благодарности към най-близкия си служител за образцовия начин, по който беше провел тяхното разследване.

— Криминалният комисар Еверт Бекстрьом, Мъжът, Митът, Човекът — каза Лиса Лам и се усмихна широко на този, към когото се беше обърнала.

Бекстрьом, от своя страна, не приличаше на себе си. Той сякаш почти отсъстваше духом, което не изглеждаше неучтиво, но беше повече от необичайно. Той благодари на прокурора, на всички свои колеги, каза, че това е било напрегнато разследване включително и за него, и поради причини от личен характер, в които не искаше да се впуска, той установил, че съществуват значително по-лоши неща, от които човек може да бъде сполетян, и когато след това той се извини, че има важна среща и бърза, неколцина от колегите му не на шега се обезпокоиха за него.

Исак, от друга страна, си беше точно както винаги и когато положението стана от лошо по-лошо, Бекстрьом сериозно обмисли възможността да изостави собственото си жилище, да се премести в някой удобен хотел с добро разположение, а изчадието чисто и просто да бъде оставено бавно да умре от глад. Когато той достигна до този момент в мислите си, Исак внезапно замлъкна. Напълно безмълвен, той просто седеше на своята пръчка и втренчено гледаше Бекстрьом. И независимо от всичко, което беше вършил допреди това, тази пълна тишина беше почти непоносима.

На всичко отгоре неговият личен репортер позвъни и започна да дрънка. Той вече беше чул слуховете, че разследването на убийството на адвокат Ериксон изведнъж щяло да бъде прекратено. В кралския двор също бяха станали толкова наперени, че човек би си помислил, че става въпрос за спечелването на втората битка при Полтава. На главния редактор определено му парело под краката. Той крачел напред-назад по коридорите като неспокоен дух, като непрекъснато искал да знае какво всъщност се случва.

— Така че какво ще правим, Бекстрьом? — попита личният му репортер.

— Този въпрос не го задавай на мен, по дяволите — отговори Бекстрьом. — Да не би аз да издавам твоето вестниче?

Трябваше да му се признае, че той си нямаше понятие, че точно такова беше положението и в най-големия вестник в страната от седмица насам.

— Все пак можеш да ми дадеш някой добър съвет поне — умоляваше го личният му репортер.

— Добре — каза Бекстрьом, който най-накрая взе решение. — Ще се видим в бара на „Гранд Хотел“ в шест часа. Носи си листове и писалка.

След това той опакова една чанта с най-необходимото, остави Исак на съдбата му и напусна това място, за да започне друг, по-добър живот.