Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (65)

65

Тъй като беше петък, Бекстрьом реши да премести съвещанието на следствената група в десет часа сутринта, но въпреки че дойде на работа половин час преди срещата, за да събере мислите си преди началото, още неуспял да седне зад бюрото си и на вратата му се почука. Йени Рогерсон, с повдигащи се гърди, червени рози на бузите и горно боди в същия цвят, дори още по-развълнувана от първата им среща четири дни по-рано.

— Разполагай се, Йени — каза Бекстрьом. — С какво мога да ти помогна? — „Ако започне да диша малко по-дълбоко или просто се наведе още мъничко, най-вероятно ще изскочат“, помисли си той.

— Сигурна съм, че имаме пробив в разследването, шефе — заяви Йени, наклони се напред и оправи линията на бодито си, като същевременно постави тънък пластмасов джоб с документи на бюрото му. — Събрах материалите тази сутрин, да имате подложка, в случай че решите да го разгледате на срещата с останалите. Много е хубаво, за да е истина — добави тя.

— По-добре ти ми разкажи, Йени — каза Бекстрьом, удостои я с полуусмивка а ла Клинт Истууд, облегна се и качи краката си на масата. За по-сигурно ги кръстоса.

— Нашата свидетелка се обади отново.

— Коя от всички? — попита Бекстрьом. „Трябва да са станали към сто досега, от които, да се надяваме, ще има двама-трима, които няма да се окажат чисти митомани.“

— Нашата анонимна свидетелка. Онази от „Дротнингхолм“, която видяла как удрят барона с тръжния каталог. Тя е изпратила ново писмо, което пристигна тук тази сутрин. Разпознала извършителя, когато видяла снимките му във вестника. И е сто процента сигурна.

— Кой е той? — попита Бекстрьом, макар вече да се досещаше за отговора.

— Адвокат Тумас Ериксон. Нашата жертва на убийството — отвърна Йени Рогерсон. — Освен това, проверих автомобилите, които той притежава. Тя спомена за някакви деветки в края. Вярно е, така че и това е сто процента — каза Йени и почука с показалеца си по пластмасовия джоб с документите, които му беше донесла.

— Деветките в края? — „За какво, по дяволите, говори тя“, недоумяваше той.

— Регистрационната табела на колата на извършителя — поясни Йени. — Както най-вероятно си спомняте, когато нашата анонимна свидетелка се обади за първи път, тя не си спомняше регистрационния номер на автомобила, но беше в голяма степен сигурна, че имало една или две деветки в края.

— Значи си проверила притежаваните от Ериксон автомобили? — попита Бекстрьом.

— Точно така, шефе — каза Йени Рогерсон, усмихна се и взе листовете, които му беше донесла. — Тези данни ги получихме още в миналия понеделник. Неговите автомобили стояха в гаража в къщата, където той беше убит. Ериксон изглежда е разполагал с две превозни средства. Един зелен английски джип, „Рейндж Роувър“, чийто собственик е самият той, и едно черно „Ауди“ А8, което се води на адвокатската му фирма, а неговият регистрационен номер е XPW 299. Признавате ли, че бях права, или да?

— Мисля, че си права — каза Бекстрьом. — Въпреки че ми е много трудно да повярвам, че онзи гей антиквар е убил Ериксон. — „Възможно е той да е бил този, който е седял на дивана и се е насрал“, помисли си той.

— Да — съгласи се Йени и кимна ентусиазирано. — Този момент смущава и мен. Наистина не сме се срещали, говорихме само по телефона, но не ми изглежда читав. Звучеше ми по-скоро като самонадеян тип, от онези с вирнатите носове. Затова си помислих, че може да сме разсъждавали грешно в тази връзка. Ако искате, мога да разкажа как разсъждавах, когато открих връзката между Ериксон и този Фон Комер.

— Да, щом искаш — каза Бекстрьом. „Кои ние и каква връзка?“, запита се наум той.

— Първо, естествено, си помислих, че онази старица със зайците, Астрид Елисабет Линдерот, стои зад всичко. Това беше, когато ми стана ясно за връзката между убийството на Ериксон и че той е бил този, който очевидно се е нахвърлил на нашия барон на паркинга, но после се сетих, че тя също така е и жертва, нали й взеха заека, искам да кажа…

— Чакай малко — прекъсна я Бекстрьом. — Що се отнася до заека, нали онази откачалка Фриденсдал се беше погрижила да й го вземат. Да не искаш да кажеш, че Фриденсдал стои зад всичко? — „Става все по-добре и по-добре.“

— Не — каза Йени и поклати нетърпеливо глава. — И Фриденсдал не би могла да бъде. Освен това тя беше заплашена от онзи ужасен тип, срещу когото не посмя да свидетелства. Трябва да има някой друг, някой неизвестен извършител, когото не сме надушили и който стои зад убийството на Ериксон, нападението на паркинга, който е направил така, че да вземат заека от бедната възрастна жена и освен това е заплашил приятелката на животните Фриденсдал, която подаде сигнал срещу нея. Намерим ли това лице, убедена съм, че всички парченца ще си дойдат на място.

Бекстрьом само кимна. „Първо имаме две меки китки, които се бият на паркинга, после една смахната бабичка, чийто заек е поставен под грижи заради една обикновена откачалка, която на свой ред получава заплаха от истински бандит, накрая един адвокат, който първо е убит, а после получава още една порция бой, след като вече е мъртъв. Зад всичко това очевидно стои един и същ извършител, а с тази своя глава малката Йени трябва да е единствената в света с единайсет точки по десетобалната скала за чукане“, разсъждаваше той.

— Какво мислите, шефе? Какво да правим от тук нататък, искам да кажа? — попита Йени.

— Мисля да направим следното — отговори Бекстрьом и свали крака от бюрото си, преди големият салам да започне да се протяга не на шега. — За момента, това, което ми разказа, да си остане само между нас. Нито думичка на никого от останалите.

— Звучи добре — съгласи се Йени.

— Отлично, значи се договорихме — каза Бекстрьом. „Така няма да ми се наложи да гледам как Патицата те влачи за ухото“, помисли си той.

— Само още един въпрос, шефе — каза Йени.

— Слушам — отвърна Бекстрьом.

— Как стои въпросът със Службата за сигурност? Нали трябва да бъдат уведомени за това? Според онази инструкция ние сме задължени да го направим, искам да кажа.

— Разбира се — каза Бекстрьом и кимна отсечено. — Разбира се, че трябва да уведомим Службата за сигурност. Само това липсва. Най-лесно би било ако им изпратиш събраното от теб незабавно. — „Тогава на плюшените пантофки ще им дойде голям залъкът за през уикенда. Те могат без съмнение да въздигнат в благороднически ранг този гей антиквар до един нов Хайби^[1]“, добави си наум той.

— Моят меморандум е, разбира се, вече готов, така че не е никакъв проблем — заяви Йени, кимна и размаха листовете, които държеше в ръка. — Веднага ще го направя.

— Добре, така да бъде — съгласи се Бекстрьом. — Но сега те моля да ме извиниш. Трябва да подготвя някои неща преди заседанието. — „Единайсет точки са малко — помисли си Бекстрьом, след като тя затвори вратата след себе си. — Йени определено заслужава дванайсетица, с тази своя глава трябва да е единствена и неповторима.“