Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (126)

126

Най-напред в тапас ресторанта на улица „Флеминггатан“. Заключителния коняк на слънце, на външните маси.

Следваше госпожица Петък, на която Бекстрьом предложи една малка изненада, като започна с избръсване на катеричката, после й предложи „небесната вкусотия“ и завърши с традиционната езда на салама.

Накрая една разходка със спокоен ход до дома, до уютната му бърлога и широкото легло от „Хестенс“. В момента, в който влезе вкъщи, телефонът му иззвъня.

— Слушам — изръмжа Бекстрьом.

— С комисар Бекстрьом ли говоря — попита гласът от другата страна на линията.

— Зависи — отговори Бекстрьом. — Кой сте вие?

— Рони — каза Рони Филма, — известен още като Рони Ролката. Оставил сте съобщение на телефонния ми секретар. Имали сте нужда от помощ по някакъв въпрос?

— Добре — отвърна Бекстрьом. — Предлагам това да си остане между нас.

— Разбира се — каза Рони. — Дискретността е въпрос на чест — добави той.

— Ако ти кажа Йенко, за какво се сещаш?

— За най-добрата лента във филмовата история — отвърна Рони. — Шведска премиера на 28 юли 1975 година. В един и същи ден в „Риголето“, „Дракен“ и „Спегелн“ в Стокхолм. Премиерата в САЩ се състоя на 12 декември предната година в Ню Йорк.

— Има ли нещо друго? — попита Бекстрьом. „Какви, по дяволите, ги бръщолеви този“, помисли си той.

— „Йенко Олив Ойл, Импорт енд Експорт“. Това е първото предприятие на Вито Корлеоне, след като той емигрира в САЩ. Рожденото му име е Вито Андолини от село Корлеоне в Сицилия, а най-добрият филм в света е за неговия живот.

— „Кръстникът“ — каза Бекстрьом, който почти чу как жетонът падна със звън в глава му.

— „Кръстникът 2“ — поправи го Рони.

— Благодаря — каза Бекстрьом. „Момчето трябва да е било отговорник, когато е ходело на училище“, си каза той.

— Може ли да попитам защо питате за това?

— Няма никакъв проблем — отвърна Бекстрьом. — На отговор обаче не може да разчитате. Има ли нещо, което бих могъл да направя за вас?

— Ако може онази хавайска риза, която носехте, когато участвахте в летните епизоди на „Търси се“ — каза Рони.

— Разбира се — каза Бекстрьом. — Къде да я изпратя?

— Изпратете я в редакцията, на мое име — каза Рони.

— Ще пристигне с пощата — излъга Бекстрьом, тъй като дори един такъв като Рони Филма би трябвало да знае, че пощальоните в днешно време крадат като свраки и че такава скъпа вещ ще се загуби в мига, в който я пъхне в пощенската кутия.

— Благодаря, много благодаря — каза Рони с глас, който звучеше сякаш наистина беше много благодарен.

— Няма защо — каза Бекстрьом. „Явно не го схваща“, помисли си той, когато разговорът приключи.

Вечерята в дома на Йегура беше чудесен завършек на деня. Като начало имаше леки освежителни напитки с различни топли и студени мезета. След това се насладиха на традиционна буржоазна вечеря от три блюда в трапезарията на Йегура, а за завършек седнаха в библиотеката на кафе с коняк, за да обсъдят последния си общ делови проект.

— Как върви издирването на Пинокио и неговия нос? — попита Йегура с любопитно изражение на лицето.

— Върви лека-полека — каза Бекстрьом и кимна подчертано. — Макар все още да е твърде рано, за да се говори за някакъв пробив в разследването.

— Но от вестниците разбирам, че следите водят към двореца и Негово Величество краля — продължи Йегура. — Макар самият аз да не мога да допусна мисълта, че Негово Величество би имал нещо общо с такъв като Ериксон.

— Разбира се, това е ясно — потвърди Бекстрьом. — За съжаление, така се стичат обстоятелствата, че точно при такива като Ериксон се озовава човек веднага щом стане въпрос за малко по-деликатни неща. Така че няма нужда да се притесняваш за самия Прованс. Проблемът е, за съжаление, че губим следата в дома на онова недоразумение Ериксон.

— Нека горещо се надаваме, че положението не е толкова лошо — каза Йегура с вид на човек, който наистина се надяваше. — Това ще бъде тежък удар за цялата западна история на изкуството.

— Едва ли ще е чак толкова лошо — каза Бекстрьом и поглади кръглия си нос. — Има обаче нещо, с което би могъл да ми помогнеш.

— Целият съм в слух.

— Името на твоя познат. Онзи, който се е интересувал от картината с дебелия монах.

— Картината на Александър Верешчагин на свети Теодор ли?

— Точно така — каза Бекстрьом.

— Срещу обещание за мълчание, само между нас?

— Разбира се — отвърна Бекстрьом и кимна окуражително.

— В такъв случай — въздъхна Йегура и леко повдигна рамене. — В такъв случай май ще трябва да отстъпя от своите принципи. Освен това предполагам, че вече знаеш кой е и ще се сетиш, щом чуеш името. Говори се, че той е нещо като легенда в Сулна, където работиш.

— Е, как се казва той? — попита Бекстрьом.

— Марио Грималди, Кръстника, знаеш го.