Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (19)

19

Безспорно това беше седмица, изпълнена с тежка работа, но вече бе дошла съботата, време за един обикновен воин като Бекстрьом да пъхне меча на правосъдието в ножницата и да се наслади на напълно заслужената си почивка. Беше също крайно време да разучи как стоят нещата с произхода на малката Йени, за да може по този начин да избегне нежелани изненади от кръвосмесителен характер. Ако й позволеше да възседне големия салам, възнамеряваше все пак навреме да си гарантира, че нейният така наречен баща, криминален инспектор Ян Рогерсон, няма да се появи в близкото му обкръжение, макар и представляван от дъщеря си.

Достатъчно беше само да си го помисли, за да започнат да се появяват ужасяващи картини в съзнанието му. Независимо че часът беше само единайсет сутринта, той беше принуден да ги прогони с помощта на един малък спешен оросител, преди да събере достатъчно сили, да позвъни на Рогерсон и да предложи среща със закуска.

— Аз черпя първата бира, а ти можеш да поемеш втората — добави Бекстрьом щедро, така че печално известният консуматор на безплатна храна, Рогерсон, да не таи други идеи в главичката си.

Рогерсон счете, че идеята е чудесна, и дори предложи да идат в неговия квартален ресторант в Сьодер. Държаха го двама сърби, Марко и Янко. Сервираха отлично месо на скара, поддържаха разумни цени на всичко и тъй като знаеха с какво се занимава Рогерсон, той и гостите му можеха да разчитат на някоя и друга бира, която не се появяваше в сметката.

— Добри момчета са — обясни Рогерсон. — Поръчаш ли шейсет грама, можеш да разчиташ на осемдесет. Да го кажем без увъртане, куп привлекателни жени, които обикновено висят на бара, а от онези обичайни култургейове да не ти пука. Ако се случи да се появи някой по погрешка, Янко обикновено го изхвърля директно.

И така, те седяха там от половин час. Бяха вече на втората безплатна бира и порядъчно силно питие за всеки от тях, понеже главният сервитьор бе направил наглед невъзможното; веднага щом разбра, че легендарният Еверт Бекстрьом беше този, който оказва чест нему и на малкото му заведение.

— Наздраве, Бекстрьом — каза Рогерсон. — Как се справя дъщеря ми, малката Йени?

— Добре — отвърна Бекстрьом. — Вярвам, че може да стане наистина добра, в дългосрочен план — добави той поклащайки се. „Но не както си го представяш“, помисли си той.

— Одрала е кожата на баща си — каза Рогерсон с гордост. — Одрала е кожата на баща си — повтори той, вдигна чашата си и отпи две големи глътки.

— Да, макар да не си приличате толкова много. — „Този грозник да вземе да се погледне в огледалото“, додаде наум Бекстрьом.

— Главата й е същата като моята. — Рогерсон почука дясното си слепоочие с показалец, за да онагледи думите си. — Това момиче е като теб и мен, Бекстрьом. Истинска полицайка е малката ми Йени. Нали знаеш, че тя прие моето име, когато кандидатстваше в Полицейската академия?

— Спомням си смътно, че беше казал нещо такова, да, — кимна Бекстрьом.

— На външен вид, ако се чудиш, прилича на майка си. Като две капки вода са. Гун се казва майката, добро момиче, работи като фризьорка в Йоншьопинг. Тя е оттам. Четирийсет и пет лазарника, но никой не й ги дава, като я види. Изглежда като на трийсет, най-много. Вярно, не е гений, но определено е едно от най-добрите чукания, които съм имал през целия си живот. Ами така стоят нещата с мадамите, които не са много силни в главата. Компенсират, когато се озоват в кревата, ако може така да се изразя. Още е страхотна, знаеш ли, случайно минавах през Йоншьопинг преди няколко месеца и тогава направихме едно малко повторение. — Рогерсон кимна със задоволство, изглежда по-скоро на себе си.

— Гледай ти — отвърна Бекстрьом. „Става все по-интересно. Това дори може да свърши с един хубав двоен сандвич“, помисли си той.

— А как се запозна с нея? За майката на Йени питам.

— Случайно минавах оттам — отвърна Рогерсон и се ухили. — Беше през осемдесетте, по същото време, когато все още неизвестният нам извършител свали табелата, на която пишеше „Палме“. Бях командирован от „Наркотиците“ в Стокхолм в „Убийства“ в Националната служба „Полиция“, на които страшно не им достигаха хора, както разбираш. И така, появи се убийство в Йоншьопинг. Управител на бензиностанция, който беше намушкан с нож. Този грабеж беше в задънена улица и тогава полицаите се заинтересували от едно старо гадже на Гун. Тя бе малко дива по онова време, тази хубавица. Май не е толкова чудно при нейния външен вид.

— Е, той ли беше? Гаджето? — „“Малко дива" звучи добре", помисли си той. „Разбира се, напълно възможно беше някой ползвател на социални помощи с бели зъби да е напомпил малката Гун и да е оставил Рогерсон да опере пешкира.“

— Не — отвърна Рогерсон и поклати глава. — Беше един друг талант от града. И не беше от познатите на Гун. Отне ни само седмица да изясним нещата. Така че трябваше бързо да се действа с Гун, както разбираш. Тъкмо навършила осемнайсет — каза Рогерсон и въздъхна. — Ех, че времена бяха, Бекстрьом. Макар че никога не е ставало дума да се бракуваме. Бях се уредил в Стокхолм. И с работа, и с годеничка. И едно дете, което тогава беше на две години, и още едно на път.

„Кой да предположи“, помисли си Бекстрьом и се задоволи само с кимване.

— Но поддържахме връзка през всичките тези години. И Йени и аз, а също и Гун. Никога нищо не им е липсвало. На Гун добре й се развиха нещата. Има два собствени салона за красота. Печели повече от теб и мен, взета заедно.

„Е, говори за себе си.“

— Наздраве за Йени — предложи Рогерсон и вдигна чашата си. — И за майка й.

— Наздраве — отвърна Бекстрьом. „Изглежда наистина обещаващо. Майка и дъщеря. Определено може да се получи славен двоен сандвич.“

След това те изоставиха темата и се насладиха на една наистина хубава вечеря, преди да се преместят на бара и да оставят вечерта да се развие по онзи приятен начин, както става между истински полицаи. Беше толкова приятно, че подробностите бяха обвити в мъгла, но когато Бекстрьом се свести, лежеше във всеки случай в собственото си легло от „Хестенс“^[1], у дома.

Беше прекарал в леглото почти целия ден, преди да се съвземе дотолкова, че да може да иде до любимата си квартална кръчма и да си поръча ранна неделна вечеря.

Цял неделен ден прекаран вкъщи. Когато се прибра, седна на тайния си компютър, чийто адрес в никакъв случай не можеше да бъде проследен, и се погрижи за своя онлайн фен клуб от името на „Червената шапчица“ и „Любопитната блондинка“, а общото между тях беше, че очевидно са имали личен опит както с големия салам, така и с „небесната вкусотия“. „Ще им приседне на останалите женски“, помисли си Бекстрьом, когато изключи компютъра, след като беше оставил Червената шапчица поверително да им разкаже с какви ресурси разполагаше техният идол.

Когато си легна, нощта беше още млада. Няколко чаши малцово уиски за подсилване, за да може да посрещне настъпващия понеделник, и след това заспа. Спа като праведник цели пет часа, преди телефонът да го събуди за новия ден. За понеделника, 3-ти юни, който щеше да стане най-хубавият ден в живота му.

Времето на чудесата все още не беше отминало.