Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (85)

85

След като вечерята приключи, Бекстрьом взе едно такси и се прибра направо у дома си, в уютната си бърлога на „Кунгсхолмен“. Той също така отхвърли всяка мисъл да завърши вечерта, като се свърже с някое от всичките закопнели женски сърца, които се бяха събрали в неговия личен клуб от обожателки в мрежата. За момента им оставаше само да чакат на растящата опашка за големия салам и чисто и просто да чакат по-сгоден случай. Прекомерно големи икономически стойности бяха заложени и това, от което той имаше нужда в момента, беше уединение, усамотяване и спокойствие, за да може да мисли.

Веднага след като влезе и затвори вратата, свали дрехите си и наметна халата си, той си направи разхладителен летен грог с водка и тоник, за да отмие всички конячни изпарения, който замъгляваха яснотата в главата му. Крайно време беше да се мисли, и то бързо, а за да не губи време, дори пропусна да провери съдържанието на кафявия плик, който Йегура му беше пъхнал, преди да се разделят. Той само бе погледнал стойността на банкнотите, стисна ги между палеца и показалеца си и набързо направи грубо пресмятане. Колкото повече се упражняваш, толкова по-добър ставаш. В настоящия случай ставаше въпрос само за няколко банкноти от по хиляда, а в сравнение със стойността на малкия Пинокио и носа му, това си беше като пръдня в близост до фабрика за сяра. „По-точните изчисления определено могат да изчакат“, помисли си Бекстрьом, след като пъхна плика в тайното си скривалище, където той щеше да остане, докато дойде време за следващото транспортиране до отличната пералня за банкноти, която мълчаливият баща на малкия Едвин въртеше.

„Сега трябва да се мисли, и то бързо“, каза си Бекстрьом, който беше легнал в леглото си, беше взел малкия си черен бележник и един молив за подкрепа на чисто умствения процес. Както винаги, когато трябваше да се мисли едновременно задълбочено и бързо, ставаше въпрос за способността да се отделят важните неща от дреболиите.

В този конкретен случай въпросът беше да се гарантират всички малки странични постъпления, преди той да се съсредоточи върху Пинокио и наистина големите пари.

„Капка по капка“, помисли си Бекстрьом и въздъхна с удоволствие, а този, за когото си помисли, беше не друг, а баронът Ханс Улрик фон Комер и неговата много вероятна връзка с убийството на адвокат Тумас Ериксон.

Причината, разбира се, вече беше очевидна. Баронът се опитал да ограби адвоката с най-малко един милион във връзка с продажба на картини. Той обаче бил разкрит, разобличен и изял пердах от бъдещата жертва на убийството, който впрочем си взел обратно всички картини заедно с малкия Пинокио. Най-вероятно същият е решил да си отмъсти. Наема малко мускули и отива на посещение при адвоката, за да се постигне по-справедливо разпределение на общата плячка. На тази среща, както много често е ставало преди, всичко се обърква. Адвокатът започва да стреля като луд по всичко живо, баронът се насира, а бандитите му под наем претрепват адвоката, докато той се опитва да се обади на „SOS Тревога“ за помощ. След това те прибират плячката и се омитат от местопрестъплението. В настаналата суматоха музикалната кутия е забравена, а лично Бекстрьом не възнамеряваше дори да загатва за тази подробност. За всеки случай той направи бележка за това в своето малко черно тефтерче.

„Остават само два малки практически въпроса“, помисли си Бекстрьом. На първо място, да се погрижи баронът и неговите помощници да се озоват в пандиза, след което да се обади на личния си журналист и да му изложи основателните причини за още един кафяв плик от по-големия от двата вечерни вестника. „Барон арестуван за убийството на известен гангстерски адвокат“ и най-малко пет цифри в кафявия плик — представи си Бекстрьом с наслада и разкваси гърлото си със солидна глътка от летния си грог.

От друга страна, имаше надежда за значително повече от това, тъй като Фон Комер, както е известно, живееше в съседство с краля, в една къща, която е собственост на администрацията на канцеларията на ковчежника. Фактът беше безспорен, както и това, че е барон, а без съмнение беше и един от приятелите на краля. Защо, в противен случай, кралят щеше да му осигурява жилище? Може би дори е най-близкият приятел на краля, ако човек се посвети на по-задълбочени размишления. „Най-близкият приятел на краля арестуван за убийството на известен гангстерски адвокат“ — продължи наум Бекстрьом и тръпка на възбуда премина през тялото му.

„Най-малко шест цифри, определено шест цифри“, помисли си той. Плюс всички останали пликове със съответното съдържание, на които той можеше да разчита веднага щом се окажеше, че дори Негово Величество е бил замесен в тъмните афери, спотайващи се зад убийството на Ериксон. Освен това в ролята на невинна жертва, което даваше зелена светлина на международната клюкарска преса и седемцифрения плик, който, според сведенията, които той имаше, беше повече или по-малко стандарт в областта на разследващата журналистика.

„Ще бъде чудесно“, радваше се комисар Еверт Бекстрьом, който виждаше пред себе си как настъпващата лятна новинарска суша биваше заместена от непресъхващ поток от медийни разкрития, следващи едно след друго, които имаха връзка с държавния глава на Швеция и неговите приближени. Потънал дълбоко в своите разсъждения, той неусетно заспа и когато се събуди осем часа по-късно, се почувства бодър от момента, в който отвори очи, изпълнен с увереност и готов да се заеме с практическите проблеми, които чакаха да бъдат разрешени.