Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Коктейл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wallbanger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 73 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Автор: Алис Клейтън

Заглавие: О като оргазъм

Преводач: Лили Христова

Година на превод: 2014

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“, Хасково

Излязла от печат: 29.09.2014

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-526-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2161

История

  1. — Добавяне

4.

Следващите няколко нощи бяха блажено тихи. Никакво думкане, никакви плесници, никакво мяукане или кикот. Несъмнено Клайв се чувстваше леко пренебрегнат, но всичко останало в апартамента бе чудесно. Запознах се с неколцина от съседите си, включително с Юън и Антонио, които живееха под мен. След нощта със Смехораната от Саймън ни вест, ни кост и въпреки че се наслаждавах нощем на дълбок сън, бях любопитна къде е изчезнал. Юън и Антонио с охота ме осведомиха.

— Скъпа, почакай да видиш любимия ни Саймън. Какъв екземпляр! — възкликна Юън. Антонио ме беше спипал в коридора, докато се прибирах, и след секунди в ръката си държах коктейл.

— Абсолютно съм съгласен. Изискан тип! Само да бях с няколко години по-млад — пропя ентусиазирано Антонио, докато Юън го фиксираше над своето блъди мери.

— И да беше, какво? Моля, моля. Никога не си бил от класата на Саймън. Той е крехко агне, докато ние с теб сме жилави овни.

— Щеше да видиш — засмя се Антонио и многозначително засмука стръка си целина.

— Господа, моля ви. Разкажете ми за този пич. Признавам си, че след представлението, което изнесе миналата седмица, съм леко заинтригувана от съседа, опитващ се да ми срути стената.

Не се сдържах и им разказах за среднощните лудории на Саймън, тъй като осъзнах, че ако не разнеса клюката, те няма да отвърнат подобаващо. Те поглъщаха всяка моя дума като топъл хляб. Описах им дамите, на чиято любов се наслаждаваше, а те запълниха някои празнини.

Саймън бил фотограф на свободна практика и пътувал по целия свят. Предполагаха, че в момента изпълнява задача, което обясняваше спокойния ми сън. Саймън работел по проекти на канала „Дискъвъри“, клуба „Кусто“ и „Нешънъл Джиографик“ — все големи имена. За работата си получил награди и дори преди няколко години за кратко отразявал войната в Ирак. Докато пътувал, винаги оставял колата си: стар очукан, черен рейнджроувър „Дискъвъри“, каквато ще срещнеш в африканските шубраци. Каквато се караше, преди юпитата да превземат света.

След онова, което Юън и Антонио ми разказаха за колата, професията и дома с многонационални оргазми отвъд стената, започвах да си изграждам образа на мъжа, когото все още предстоеше да срещна. И щях да излъжа, ако твърдях, че с всеки изминал ден не ме интригуваше все повече и повече.

 

 

Късно един следобед, след като оставих няколко мостри на плочки у семейство Никълсън, реших да се прибера пеша. Мъглата се бе вдигнала и вечерта бе прекрасна за разходка. След като свих зад ъгъла към моя апартамент, забелязах, че рейнджроувъра го няма на обичайното му място зад сградата. Което значеше, че е в движение.

Саймън се беше върнал в Сан Франсиско.

Въпреки че бях подготвена за нова канонада от удари по стената, следващите няколко дни преминаха спокойно. Работех, разхождах се, обръщах внимание на Клайв. Излизах с приятелките си, опекох апетитен хляб с тиквички, замесен в новия ми безценен кухненски робот, и направих обстойно проучване за бъдещата си ваканция.

Всяка година си вземах една седмица отпуска и заминавах на почивка напълно сама. Някъде сред вълнуваща природа, като никога не ходех на едно и също място два пъти. Една година отидох на екскурзия в Йосемайт. Друга отседнах в усамотена, скрита под балдахина на джунглата хижа в Коста Рика. Трета се гмурках цяла седмица край бреговете на Белиз. А тази година… не бях сигурна къде ми се ходи. В сегашната икономическа ситуация пътуването до Европа бе станало отчайващо скъпо, затова я изключих. Обмислях Перу, понеже открай време исках да видя Мачу Пикчу. Разполагах с предостатъчно време, но често половината удоволствие бе във вземането на решение къде да прекарам ваканцията си.

Освен това спорадично се залепях за шпионката. Да, наистина. Чуех ли да се траква врата, буквално хуквах натам. Клайв ме гледаше с насмешка. Знаеше точно какво съм намислила. Защо ме съдеше обаче, така и не разбирах, понеже ушите му щръкваха, щом доловеше шумове откъм стълбището. Още чезнеше по своята Котарана.

До момента не бях виждала Саймън. Един ден стигнах до шпионката навреме да го мерна как влиза в апартамента си, но зърнах единствено черна фланелка и рошава тъмна коса. Дали не бе тъмноруса — трудно бе да преценя на приглушената светлина в коридора. За детективските ми начинания имах нужда от по-ярка.

Друг път видях рейнджроувъра да се откъсва от бордюра, докато завивах зад ъгъла, когато се връщах от работа. Щеше да мине покрай мен! Точно когато се готвех за първи път да го зърна, действително да видя мъжа зад легендата, се спънах в една количка с ябълки и тупнах по дупе на тротоара. За щастие Юън ме видя и избави и нараненото ми самолюбие, и натъртения задник, вдигна ме от бетона, намаза ме с риванол и ме успокои с глътка уиски.

Но нощем цареше тишина. Знаех, че Саймън си е вкъщи, от време на време дори го чувах: тътрене на стол по пода, тих смях в нечия компания. Но никакъв харем и следователно, никакво блъскане по стената.

И все пак повечето нощи все едно спяхме заедно. Той пускаше Дюк Елингтън и Глен Милър от своята страна на стената, а аз лежах от моята и безсрамно ги слушах. Едно време дядо ми пускаше плочите си нощем, а пукането на игличката ме успокояваше, докато заспя с Клайв, свит до мен на кравай. Длъжна съм да му призная на Саймън: имаше вкус към музиката.

Но тишината и спокойствието бяха прекалено хубави, за да продължат, и няколко нощи по-късно се изсипа целият ад.

Първо ме ощастливиха с още един рунд с Плесни дупе. Тя отново бе едно извънредно лошо момиче и категорично си заслужи шамарчетата, които получи — пляскането продължи почти половин час и завърши с „Точно така! Точно там. Боже, да, точно там!“, преди стените да се разтресат. Лежах същата нощ, въртях очи и се чувствах все по-незадоволена.

На следващата сутрин, дежурна пред шпионката, видях Плесни дупе да излиза и за първи път успях добре да я огледам. С порозовяло лице и сияеща, тя се оказа закръглена миньонка със заоблени бедра и доста баласт по средата. Беше ниска — наистина ниска — и пълничка. Наложи й се да застане на пръсти, за да целуне Саймън за сбогом, но отново пропуснах да го видя, понеже я наблюдавах как се отдалечава. Удивявах се на вкуса му към жените. Тя бе пълна противоположност на Котарана, която изглеждаше като модел.

В нетърпеливо очакване Котарана да поеме поста, следващата вечер нагостих Клайв с цяло пликче котешки бисквити и купичка с риба тон. Лакомствата доведоха до противоположен резултат. Юнакът ми бе готов за купон, когато първите стонове на Котарана оглушително долетяха през стената в един и петнайсет през нощта.

Ако Клайв беше в състояние да си облече миниатюрен смокинг, щеше да го направи.

Той закрачи напред-назад покрай стената, като се преструваше на хладнокръвен. Когато Котарана започна да мяука обаче, не успя да се сдържи. Още веднъж се хвърли към преградата помежду им. Скокна от нощното шкафче върху скрина, оттам на рафта, събаряйки възглавници и дори една лампа, за да се доближи до своята възлюбена. Когато осъзна, че няма как да издълбае гипса, й запя серенада, а воплите му не отстъпваха по гръмкост на нейните.

Когато стената се разтресе, а Саймън съвсем се вдъхнови, бях изумена, че успяваха да се съсредоточат върху каквото там правеха сред врявата, която се вдигаше. Ясно, че щом аз ги чувах, и те чуваха всичките изстъпления на котарака. Дори и да ме набиеха вместо на кол на невероятния чеп на Сперминатора, разграничавах тях от Клайв.

Засега обаче не бях набита на нищо и лека-полека се ядосвах. Бях уморена, възбудена, без изгледи да бъда задоволена, а от устата на котката ми стърчеше клечка за зъби, застрашително наподобяваща миниатюрна цигара.

 

 

След недостатъчния нощен сън на следната сутрин се завлякох до шпионката за поредния сеанс шпиониране на харема. Бях възнаградена с кратка гледка към профила на Саймън, докато се навеждаше да целуне Котарана на сбогуване. Бе мълниеносна, но достатъчна да зърна челюстта му: силна, решителна и красива. Тя бе най-хубавото в целия ден. Останалото бе гадно.

Първо, имаше мъчнотии с главния предприемач на къщата на семейство Никълсън. Изглежда, че не само си вземаше непоносимо дълги обедни почивки, но и всеки ден пушеше на тавана им като комин. Целият трети етаж вонеше като пъкъла.

След това цял кашон теракота за пода на банята пристигна с изпочупени и нащърбени плочки. Времето, необходимо за поръчка на нови и доставката им, щеше да върне назад проекта поне с две седмици без никаква възможност да приключа навреме. Всеки път, когато изпълнявах значителен проект, крайната му дата се изчисляваше предварително. Никога не надхвърлях окончателния срок, но сега това можеше да се случи, което ме разгорещи (не в добрия смисъл) и ми стана ясно, че няма как да ускоря събитията, дори и да отлетя и да донеса проклетите плочки сама.

След бърз обяд, по време на който разлях цяло шише газирана вода по пода и се изложих донемайкъде, тръгнах към работата си и се отбих в един магазин за туристически обувки. Планирах този уикенд да се разходя по Марин.

Докато разглеждах колекцията им, усетих топъл дъх покрай ухото си и инстинктивно потръпнах.

— Здравей — чух и замръзнах в ужас. В съзнанието ми се занизаха спомени и пред очите ми затанцуваха петна. Едновременно усетих и жега, и мраз, и най-ужасяващото в живота ми преживяване изпъкна в паметта ми. Обърнах се и видях…

Кори Уейнстейн. Картечаря, отнел ми О.

— Карълайн, изглеждат прекрасно — пропя той, изваждайки на показ скрития в него Том Джоунс.

Преглътнах напиращата жлъчка и се напънах да запазя самообладание.

— Радвам се да те видя, Кори. Как си? — успях да продумам.

— Не се оплаквам. Със стария обикаляме ресторантите. Ти как я караш? Как се отнася към теб декораторският бизнес?

— Всъщност е вътрешна архитектура и, да, добре. Тъкмо се връщах на работа, така че, ако ме извиниш… — избъбрих и понечих да го подмина.

— Не бързай, хубавице. Обядвала ли си? Мога да ти уредя намаление в една пицария само на няколко пресечки. Как ти се струват пет процента? — предложи той. Ако изобщо е възможно глас да се перчи, неговият успяваше.

— Брей, пет процента. Ако те ще подсладят горчилката, аз съм пас — засмях се.

— Е, Карълайн, кога ще те видя отново? Онази нощ… по дяволите. Доста си я биваше, а? — Той ми намигна, а кожата ми ме умоляваше да я одера от тялото си и да я захвърля в лицето му.

— Не. Не, Кори. Мътните го взели, не — избъбрих и отново ми загорча от жлъчка. Образи: навътре, навън, навътре, навън и безкрай навътре, навън. Катеричката ми пищи и моли за пощада. Въпреки че двете не бяхме в прекрасни отношения, знаех колко я е страх от картечницата. Но нямаше да допусна подобно нещо пак.

— Стига, миличка. Нека сътворим някое вълшебство — изгука той.

Доближи се към мен и надуших, че скоро е ял салам.

— Кори, предупреждавам те, че ще повърна на обувките ти, затова на твое място бих се отдръпнала.

Той пребледня и отстъпи.

— И съвсем официално, предпочитам да си забода главата на стената с габърчета, отколкото отново да правя магия с теб. Ти, аз и отстъпката ти от пет процента? Не става. А сега чао — завърших през стиснати зъби и гордо излязох от магазина.

Връхлетях в офиса гневна и сама. Без италиански плочки, без туристически обувки, без мъж и без О.

 

 

Пренощувах в страх на канапето. Не вдигах телефона. Не си приготвих вечеря. Изядох остатъците от една кутия с тайландско и изръмжах на Клайв, когато опита да си отмъкне една скарида. Той скочи на пода и се втренчи в мен кръвнишки изпод един стол.

Изгледах „Босоногата графиня“, която обикновено ме весели. Тази вечер тя приготви френска лучена супа и я занесе на плажа, за да обядват със съпруга й Джефри. Когато гледам тях двамата, отвътре ми става топличко. Толкова са сладки. Тази вечер обаче ми се доповръща. Аз искам да седя на плажа в Саут Хамптън, увита с одеяло, и да ям супа с Джефри. Е, не непременно с Джефри, но с неговия еквивалент. С моя собствен Джефри.

Шибания Джефри. Шибаната босонога графиня. Шибаната ми самотна вечеря.

Когато стана достатъчно късно и си намерих оправдание да си легна и да загърбя този отвратителен ден, завлякох пълното си с тегоби същество към спалнята. Понечих да си облека пижамата, но се сетих, че не съм пускала пералнята. По дяволите. Разрових чекмеджето си за долни дрехи, търсейки неин заместител, какъвто и да е той. Притежавах изобилие от оскъдно секси бельо от времето, когато О и аз си бяхме дружки.

Сумтях и пусках пара, докато най-сетне не открих една розова нощничка. Беше с къдрички и сладка и въпреки че по едно време обичах да спя с красиво бельо, сега я мразех. Бе болезнено напомняне за липсващия ми О. Дълго време се опитвах да се свържа с него. Може би нощес щеше да се завърне. Бях определено напрегната. Надали някой повече от мен жадуваше за облекчение.

Избутах Клайв навън и затворих вратата. Нямах нужда от зрители.

Включих Инексес, защото тази нощ се нуждаех от всичката помощ, която можех да получа. Майкъл Хътчинс винаги ме довеждаше до ръба. Покатерих се на леглото, наредих възглавниците зад себе си и се мушнах между чаршафите. Под късата нощничка голите ми крака се плъзнаха по хладния памук. Нищо не може да се сравни с допира на току-що избръснати крака и грубо тъкани чаршафи. В края на краищата може би идеята щеше да излезе удачна. Затворих очи и се опитах да забавя дишането си. Последните няколко пъти, когато се опитвах да постигна О, оставах толкова разочарована, че накрая бях готова да избухна в сълзи.

Тази нощ пристъпих към обичайната си фантастична обиколка. Започнах с малкия Каталано и оставих ръцете му да се пъхнат под нощницата ми и да погалят гърдите ми. Докато си представях как Джордан Каталано в ролята на Джаред Лето целува Анджела Чейс[1] в мазето на училището, си въобразявах, че аз съм на нейно място. Чувствах горещите му и страстни целувки по устните си и все едно неговите длани се плъзгаха към зърната на гърдите ми. Докато моите уж на Джордан пръсти започнаха да ме масажират, почувствах познатия трепет в слабините и ме заля топлина.

С все още затворени очи, образът се преобрази в Джейсън Борн/Мат Деймън, атакуващ кожата ми. Докато бягахме от правителството, единствено физическата ни връзка ни държеше живи. Моите/пръстите на Джейсън се плъзгаха леко надолу по корема ми, избутвайки настрани гащичките. Чувствах, че има резултат. Докосването караше нещо в мен да се раздвижи. Задъхах се, когато почувствах колко съм готова за Джейсън и Джордан.

Боже. Мисълта за двамата заедно, трудещи се да върнат О, действително ме накара да потръпна. Изстенах и вкарах тежката артилерия.

Представих си Клуни. Откъслечни кадри проблясваха пред очите ми, докато пръстите ми ме галеха, обикаляха в кръг, въртяха се и ме възбуждаха. Дани Оушън… Джордж от „Фактите от живота“…

След това стана още по-хубаво.

Доктор Рос. Трети сезон на „Спешно отделение“, след като прическата му на римски император бе коригирана. Мммм! Аз пъшках и стенех. Получаваше се. Действително се възбуждах. От месеци за първи път мозъкът ми и останалото ми тяло бяха на една вълна. Претърколих се на една страна с ръка между бедрата и видях доктор Рос на колене пред мен. Той облиза устни и ме попита кога за последен път някой ме е карал да закрещя.

„Нямам представа. Накарай ме да викам, доктор Рос.“

Иззад затворените си очи го видях да се навежда към мен, а устните му все повече се приближаваха. Той с нежност широко раздалечи коленете ми и обсипа с целувки вътрешната част на бедрата ми. Чувствах дъха му, от който ме побиха тръпки.

Отвори уста и съвършеният език на Клуни потрепна, за да ме вкуси.

Туп.

— О, боже!

Туп, туп.

— О, господи!

Не. Не. Не!

— Саймън… ммм… хи-хи-хи.

Не можех да повярвам. Дори доктор Рос се сконфузи.

— Чукането… хи-хи-хи… е толкова приятно… ха-ха-ха.

Простенах, когато почувствах, че доктор Рос ме изоставя. Бях влажна, незадоволена, а на всичкото отгоре Клуни си въобразяваше, че някой му се присмива. Понечи да се отдалечи…

„Не ме изоставяй, доктор Рос. Поне не и ти!“

— Точно така! Точно така! Ох… ох… ха-ха-ха-ха-ха!

Стените се затресоха и блъскането по леглото ми започна.

Браво. Кикоти се сега, кучко…

Изпълзях на крака, а Каталано, Борн и вечно любимият Клуни избледняха в тънък, наситен с тестостерон дим. Отметнах завивките, с едно движение отворих вратата и решително излязох от спалнята. Клайв протегна лапа, сякаш да ме спре, но когато видя изражението ми, благоразумно ме остави да мина.

Закрачих към входната врата, а токчетата ми чаткаха по дървения под. Слабо казано, бях бясна. Бях разярена. Бях толкова близо. Отворих вратата със силата на хиляда вбесени О-та, на които от векове им е отказвано да ги пуснат на свобода. Заблъсках по вратата му. Бъхтих силно и дълго, сякаш Клуни бе наблизо, за да лашка мен. Удрях отново и отново, безмилостно и без да се отказвам. Чух някой да шляпа към вратата, но все още не можех да се спра. Неудовлетворението от деня, седмицата и месеците без О отприщи тирада, каквато никой никога не бе чувал.

До ушите ми стигна тракане на резета и дрънчене на верига, но продължавах да блъскам. Развиках се:

— Отвори тази врата, негоднико, или ще вляза през стената!

— Успокойте се. И престанете да удряте — чух гласа на Саймън.

След това вратата рязко се отвори и аз зяпнах. Ето го. Саймън.

Със силует, очертан в контражур от меката светлина зад гърба му, Саймън стоеше, хванал вратата с едната си ръка, а с другата стискаше бял чаршаф около бедрата си. Изгледах го от глава до пети, с ръка, все още вдигната във въздуха, свита в юмрук. Пулсираше, бях блъскала прекалено силно.

Имаше гарвановочерна коса, щръкнала нагоре, навярно от пръстите на Смехораната, които се бяха заравяли в нея, докато я бе шпорел. Очите му бяха искрящо сини, а скулите му също така силно подчертани като челюстта му. Да завърша ли картинката? Подпухнали от целувки устни и, както изглеждаше, тридневна брада.

Божичко, той има брада. Как съм го пропуснала тази сутрин?

Втренчих се в стройното му, гъвкаво тяло. Имаше тен, но не изкуствен — тен от часове, прекарани на открито, обветрен, мъжки тен. Гърдите му се надигаха и спадаха, докато дишаше тежко, а кожата му проблясваше потна от секса. Когато очите ми продължиха пътя си още по-надолу, забелязах ниско по тялото му намек за тъмно окосмяване, което завършваше под чаршафа. Под коремните му плочки. Онзи триъгълник, който някои мъже имат, и той не изглежда неестествен или перверзен.

Беше разкошен. Разбира се, че бе зашеметяващ. Но защо трябваше да има и брада?

Спонтанно ахнах, когато погледът ми се спусна по-ниско, отколкото имах намерение. Но очите ми бяха привлечени като с магнит все по-ниско и по-ниско. Под чаршафа — който вече се свличаше по бедрата му, по-ниско, отколкото бе допустимо…

Той…

Все още…

Беше…

Надървен.

Бележки

[1] Герои от сериал от деветдесетте „Така нареченият мой живот“ — тийнейджърска драма с много секс. — Б.пр.