Алис Клейтън
О като оргазъм (18)

19.

Погледнах в отражението си в огледалото, стараейки се да бъда обективна. Когато бях дете, особено в началото на юношеските си години, се виждах по съвсем различен начин. Съзирах избеляла русолява коса и бледа, невзрачна кожа. Виждах неизразителни зелени очи и кокалести колена по средата на кльощави като на птица крака. Виждах леко вирнат нос и долна устна, в която можех да се спъна, ако не внимавам.

Когато станах на шестнайсет, един следобед баба ми отбеляза, че розовата рокля, която носех, подчертава тена на кожата ми. Намусих се и веднага й възразих.

— Благодаря, бабо, но снощи съм спала само три часа и днес ни най-малко не изглеждам хубава. Уморена и бледа, но не и хубава.

Подбелих очи, както имат навик гимназистките, но тя ме хвана за ръката.

— Винаги приемай комплиментите, Карълайн. Те са предназначени само за добро. Вие, момичетата, все изопачавате каквото ви се казва. Просто благодари и продължавай напред. — Тя ми се усмихна с тихата мъдрост, която й бе присъща.

— Благодаря — усмихнах й се в отговор, докато гребях соса на спагетите ми. Извърнах лице, за да не види, че се изчервявам.

— Сърцето ми се къса, като гледам как младите момичета се подценяват и си въобразяват, че не са достатъчно красиви. Задължително помнете, че изглеждате точно както трябва. Точно. И всеки, който твърди обратното, дрънка глупости. — Тя се закиска и на последната дума сниши глас, все едно бе изрекла някоя ругатня. Баба разполагаше с набор от лоши, ама наистина лоши думи и „глупости“ бе една от тях.

На следващия ден споменах на приятелка, че косата й е прекрасна, а в отговор тя прокара ръка през нея с отвращение.

— На подбив ли ме вземаш? Днес дори не успях да я измия.

Въпреки че наистина изглеждаше фантастично.

По-късно, след часа по физическо, се преобличах в съблекалнята, когато забелязах една приятелка да си слага червило.

— Красиво е. Как се нарича цветът? — попитах, докато тя си разглеждаше устните в огледалото.

— Ябълков мармалад, но на мен ми стои ужасно. Господи, от лятото не ми е останал никакъв тен!

Баба беше права. Момичетата трудно приемаха комплиментите. След този ден нямах намерение да твърдя, че изглеждам зле, и никога не съм избирала неподходящото червило. Стараех се да забелязвам хубавото преди лошото и да съм оптимистка. Да съм обективна. Любезна. И колкото повече тялото ми се развиваше, толкова повече разбирах твърденията, които трябваше да се приемат положително, а не отрицателно. Преди не се приемах за красавица, но и това се поправи.

Затова сега, докато се гледах в огледалото в банята, знаейки, че Саймън ме чака, реших да се оценя.

Белезникаво руса коса? Не толкова белезникава. Беше златиста и лъскава, понакъдрена от солената вода, в която я киснах цяла седмица. Бледа кожа? Приятно загоряла от слънцето, смея ли да кажа, почти блестяща? Намигнах сама на себе си, сдържайки безумния си смях. Долната ми устна бе понацупена дотолкова, доколкото да вкара в капана всеки Саймън и да не го пусне да избяга. А краката, които забелязах, че се спускат от бедрата ми? Изобщо не бяха като крачка на пиле. Всъщност бях убедена, че ще изглеждат възхитително, стига с тях да прегърнех Саймън… каквото и да почувствах.

И така, след като за сетен път пригладих косата си и наум проверих вътрешния си поменик, се почувствах страшно развълнувана от предстоящата нощ. Бяхме се втурнали към къщата, на практика се разсъблякохме един другиго в антрето и след като измолих няколко секунди лично време, бях готова да предявя претенции към моя Саймън. Че кого да заблуждавам? Желаех този мъж. Исках го за себе си и нямах намерение, ама никакво, да го деля с никоя друга.

Мозъкът най-после постигна съгласие с МК. Най-вече след като тя се покатери и го халоса в основата, заявявайки му категорично, само както тя умее, че имаме нужда от това. Заслужавахме го и бяхме готови. Нервите, е, те продължаваха да потръпват в стомаха ми, но това трябваше да се очаква, нали? Искам да кажа, мина доста дълго време и малко нерви беше в реда на нещата, нали? Не риех ли с копита цяла седмица? Може би.

Почти.

Мъничко.

Саймън бе повече от търпелив, съгласен да действа бавно, но да го изразя с прости думи, той бе просто човек.

Бях категорична да не позволя на нервите да изпратят още една испанска нощ в земята на прегръдките и гушкането. Завъртях се пред огледалото, опитвах се да се видя така, както исках да ме види Саймън. Усмихнах се съблазнително, загасих лампата, още веднъж си поех дълбоко дъх и отворих вратата.

Спалнята беше превърната в мизансцен от вълшебна приказка. По раклата и нощните шкафчета бяха пръснати свещи, озаряващи стаята с топлата си светлина. Прозорците бяха отворени, както и вратата към малкия балкон с изглед към морето, и като в любовен роман чувах вълните, разбиващи се в брега. А той стоеше пред мен: с разрошени коси, мускулесто тяло и огнени очи.

Наблюдавах как ме оглежда, плъзга поглед по тялото ми, а лицето му се разтяга в усмивка заради избора ми на тоалет.

— Виж ти, момиченцето с розовата нощничка — въздъхна той и протегна ръка. И докато се колебаех секунда, волята вдигна ръката ми и я положи в неговата.

Стояхме в тъмната стая все още на метър един от друг, но съединени от преплетените си пръсти. Чувствах грубата кожа на палеца му, докато рисуваше кръгчета от вътрешната страна на ръката ми, същите кръгчета, които чертаеше седмици поред, когато започнах да се поддавам на магията му. Очите ни взаимно се изпиваха. Той пое дълбоко дъх.

— Толкова си прекрасна, че почти е престъпление — промълви, притегли ме към себе си и леко ме завъртя, за да огледа розовата нощничка. Докато ме въртеше, дантелата се понадигна и разкри дантелените гащички. От гърлото му се изтръгна нисък звук и, ако не грешах, беше ръмжене? По дяволите…

Той отново ме обърна към себе си, сграбчи бедрата ми, а гърдите ми се сплескаха в неговите. Леко ме целуна под ухото, позволявайки ми да почувствам само връхчето на езика му.

— Има някои неща, които искам да разбереш — промълви той, сгушвайки лице в шията ми, а ръцете му се пъхнаха под нощницата, издърпаха гащичките и изненадващо ме сграбчиха за задника. Ахнах.

— Слушаш ли ме? Не се разсейвай — прошепна отново той и прокара език отстрани по шията ми.

— Трудно ми е да се съсредоточа, докато ме стискаш за бедрото — простенах, но го оставих да ме наклони назад, така че цялата долна част от тялото ми се притисна към него, неговата твърдина, доволна да моделира нежната ми същност. Той се засмя. Сега обсипваше ключиците ми с нежните си целувчици — негова запазена марка.

— Ето какво е нужно да знаеш. Първо, ти си изумителна — започна той, ръцете му пътуваха към тила ми, а палците ме галеха и масажираха. — Второ, ти си изумително секси — въздъхна.

Ръцете ми припряно смъкнаха от раменете му вече разкопчаната риза, когато ритъмът ни започна да се променя от бавен и нехаен към бърз и необуздан. Сега ръцете му се плъзгаха отпред, ноктите му леко драскаха корема ми, надигнаха нощницата ми, така че кожата ни се докосна, помежду ни не остана нищо. Моите ръце пропълзяха по гърба му, а ноктите ми агресивно се впиваха и го притегляха към мен.

— И трето, колкото и изумително секси да е тази нощничка, единственото, което искам да виждам до края на нощта, е моята сладка Карълайн. Нуждая се да те видя.

Той се задъха до ухото ми, когато ме повдигна, а десният ми крак се обви около кръста му, движен от собствен порив.

Още веднъж безапелационният закон на съседа ми диктуваше, че краката се обвиват около мъжки бедра, щом им бъдат предоставени.

Той ме поведе назад към леглото и полека ме сложи да седна. Наведе се над мен, бутна ме и аз се облегнах на лакти. С провиснала под раменете риза, той ми намигна да го доразсъблека. Пресегнах се напред, пъхнах пръст под копчето на панталона и рязко го разкопчах. Забелязах, че не носи боксерки, и нежно дръпнах ципа му сантиметър-два, разкривайки на показ щастливата пътека, водеща надолу и все надолу, където се намираха всички хубави неща. Пресвета Дево. Командос.

— Май си против бельото? — прошепнах, надигнах едното си коляно и със сила го придърпах между бедрата си. Със сила. Точно така.

— Против съм твоето бельо. Не е ли срамота, че още е на мястото си? — усмихна се той и притисна бедра към мен, позволявайки ми да почувствам всичко.

Отметнах глава назад, потискайки нервите, които се опитаха да се разбунтуват. Разкарайте се, нерви. Това се случваше.

— Не е срамота. Няма за дълго да остане там — прошепнах, легнах по гръб и протегнах ръце над главата си, изпънах тяло под неговото, окуражавайки устните му да продължат танца си около ключиците ми. Чувствах как ближе и смуче кожата между гърдите ми. Извих се в дъга, нетърпелива да почувствам повече. Той започна да сваля презрамките на нощницата, разголи ме и си осигури достъпа, от който се нуждаеше, за да ме изстреля в орбита.

Усещането на устните му върху кожата ми, горещи, влажни и гъделичкащи, беше неземно. Казах му го.

— Чувството е неземно — простенах над главата му, когато леко наболата му брада приятно одраска кожата ми. Устните му обгърнаха дясното ми зърно, бедрата ми излетяха по собствена тангента, измъкнаха се изпод него и двата ми крака плътно се обвиха около кръста му. Устните, езикът и зъбите му сега танцуваха по гърдите ми, които преливаха извън нощницата, докато той се местеше от едната към другата, дарявайки ги еднакво с любовта си. Бях обгърната от Саймън и дори ароматът му се вихреше около мен, всеки сантиметър от кожата ми изпитваше насладата от благоуханието на испанско бренди.

От устата ми се заизливаха безсмислени думи. Съзнавах, че няколко пъти промълвих „Саймън“, един или два пъти „Колко е хубаво“, но повечето от звуците, които дочух от себе си, бяха „Ммм“, „Ехх“ и доста силното „Хиииеа“, за което, честно казано, няма точен правопис.

Саймън отново и отново въздишаше до кожата ми, а дъхът му ставаше все по-горещ. Ръцете ми пътешестваха през прекрасната страна на косата му, а когато ги отдръпнах от лицето му, бях възнаградена с великолепната гледка на устата му и затворените му очи в безусловно обожание. Той леко ме захапа, стисвайки със зъби чувствителната ми кожа, и ръцете ми почти щяха да откъснат косата му. Чувството бе феноменално.

Другата му ръка пробягваше нагоре-надолу по крака ми, подтикваше ме да го притисна още по-силно между бедрата си, а великолепните му пръсти все повече се приближаваха до ръба на дантелата. Тя бе граница, която предстоеше да прекосим: пределът на дантелата.

Почувствах, че притаявам дъх, когато пръстите му леко се провряха току под ръба на гащичките ми, едва доловимо. И неговото дишане се забави и докато продължаваше нежно да ме докосва, лицето му се доближи до моето и в един момент, един смълчан момент, просто… се взирахме един в друг. Преклонение — това е единственият начин, по който ръката му ме докосваше, нежно, с благоговение. Очите ни се срещнаха, когато ръката му проникна по-дълбоко под гащичките и тогава, с болезнена прецизност, той ме докосна.

Стиснах очи, а тялото ми беше залято от вълна от чувства. Дишането ми отново се ускори, силното напрежение, циркулиращо в мен, отвътре и отвън, бе като сподавено жужене точно под повърхността на кожата ми. Задвижих се с него, чувствайки как пръстите му ме изследват, и издадох тих стон. Само на толкова бях способна. Чувствата бяха толкова силни, а енергията — о, боже, енергията, която ни обгръщаше в този момент — всеобхватна.

Бях сигурна, че Саймън не долавя целостта на емоцията, носеща се зад затворените ми клепачи. Бедният човек едва ме бе докоснал. Но когато пръстите му станаха по-сръчни и уверени, започна да се случва нещо невероятно. Миниатюрни възелчета от нерви, спящи от векове, заискриха за живот. Очите ми се отвориха, когато ме заля една специфична топлина, зароди се в центъра на тялото ми и затърси път навън.

Саймън определено й се наслаждаваше. Очите му бяха замъглени и изпълнени със страст, докато се гърчех под него. Знаех, че чувства как се напрягам и оживявам.

— Господи, Карълайн, толкова си… красива — промълви той. В очите му блесна нещо повече от похот. Усетих, че нещо ме пробожда зад очните ябълки.

Обвих с ръце врата му, притиснах го до себе си и задърпах ризата му да я съблека, за да почувствам всичко. Той се надигна само за няколко секунди и с пресилено драматичен жест разкъса дрехата, от което ме напуши смях, но и ме накара да го желая още повече.

Отново се надвеси над мен, плъзна се надолу, а устните му прокараха пътечка до пъпа ми. Заобиколи го с език и се засмя на коремчето ми.

— На какво се смееш, господинчо? — изкикотих се и стиснах ухото му. Вече беше под нощницата и лицето му беше скрито от мен. Измъкна глава, бавно се усмихна, от което пръстите на краката ми щръкнаха.

— След като пъпът ти е толкова апетитен — по дяволите, Карълайн. Нямам търпение да вкуся катеричката ти.

Няколко са нещата, които една жена иска да чуе в живота си:

Получаваш работата.

С тази пола задникът ти изглежда страхотно.

Много бих искал да се запозная с майка ти.

И в правилния контекст, при подходящите обстоятелства, понякога една жена иска да говорят за катеричката й.

Това би могло да бъде по-секси и от Клуни.

Стонът, изтръгнал се от устата ми, когато той произнесе думата, е, да си го кажем, бе достатъчно силен, за да събуди и умрелите. Езикът му продължи пътя си от пъпа към гащичките ми, а след това с възхитителна прецизност Саймън пъхна палци под дантелата и ги смъкна до ходилата ми.

И ето ме, просната възнак върху царството на възглавниците, с нощница надигната над ребрата, всичките ми разкошества на показ, а аз — непристойно щастлива от факта. Издърпа краката ми почти до ръба на леглото и падна на колене. Велики боже!

Той прокара ръце нагоре-надолу по бедрата ми, а аз се надигнах на лакти, за да гледам, имах нужда да видя как този възхитителен мъж ме гали, грижи се за мен. Коленичил между бедрата ми, с полусмъкнати панталони и наполовина свален цип, с коса на атомни висоти, той бе поразителен. И в действие.

Още веднъж оставяйки езика си да го води, започна да целува с отворена уста вътрешната част на бедрата ми като лека-полека се приближаваше към мястото, където го исках най-силно. Внимателно повдигна левия ми крак и го преметна през рамо, аз се извих в дъга, а цялото ми тяло копнееше да го почувства.

Взря се в мен само за миг, може би единствено няколко секунди, но на мен ми се сториха цяла вечност.

— Красавица — въздъхна той още веднъж и после долепи устни до мен.

Никакви бързи близвания, никакви целувчици, само невероятен натиск, когато ме обгърна с устните си. Беше достатъчен, за да ме накара да се строполя обратно на леглото, неспособна да се крепя повече. Чувството, прелестното усещане за него бе всепоглъщащо и едва дишах. Действаше влудяващо бавно, с една ръка ме доразтвори за него, с устни, пръсти и език полека и методично ме издигаше в стратосферата, като ме изпълваше с чувство на изумление, което ми липсваше толкова дълго.

Едната ми ръка се спусна надолу и се зарови в косите му, а пръстите ми я галеха, въплътили всичките ми чувства. А другата? Безполезна. Стискаше чаршафите и ги мачкаше на топка.

Той вдигна главата си веднъж, само веднъж, за да целуне отново бедрото ми.

— Съвършена си, о, господи, просто съвършена — прошепна той, а аз едва го чух сред собствените си въздишки и стенания. Той почти веднага се върна към катеричката ми с неподправена настойчивост в действията, устните и езикът му се извиваха и ме притискаха, докато той стенеше в мен, а вибрациите пълзяха по цялото ми тяло.

Отворих очи за секунда, само за секунда, и стаята грееше, почти нажежена до бяло. Когато осезанията ми оживяха, дочух грохота на прибоя, видях отблясъците на свещите върху телата ни. Усетих как кожата ми настръхва, самият въздух, който ме галеше, ми напомняше какво съм пропуснала толкова години.

Този мъж навярно ме обичаше. И щеше да върне О.

Стисвайки очите си отново, почти виждах себе си, застанала на ръба на скала, взряна в морето отдолу. Напрежение, огромно напрежение се трупаше зад мен, подтикваше ме към ръба, откъдето щях да полетя, свободна като птица надолу към бездната, която ме очакваше. Пристъпих напред, после още веднъж, все по-близо, докато чувствах как Саймън стиска бедрата ми. Но почакай. Ако О ме очакваше, исках Саймън да проникне в мен. Нуждаех се да проникне в мен.

Издърпах го за раменете и го привлякох в тялото си. Той изрита панталоните си, докато не паднаха бездиханни на пода.

— Саймън, моля те, искам те в себе си сега — задъхвах се аз, почти неспособна да говоря от страст. Саймън, привикнал със стенографския ми израз, ме разбра на секундата, нагласи се между краката ми, а бедрата му се насочиха право към целта. Целуваше ме като обезумял, а вкусът ми го заливаше на вълни.

— Вътре, вътре, вътре — не преставах да повтарям, а гърбът и бедрата ми се редуваха да се извиват като дъга, отчаяно търсещи онова, от което се нуждаех, което трябваше да ме отблъсне от скалата. Той ме остави само за секунда, докато се освободи от панталона си, който захвърли в другия край на стаята. Издайническото шумолене ми подсказа, че съм в безопасност, че и двамата сме в безопасност.

Най-после усетих, че е там, където му е мястото. Още не бе проникнал в мен, но чувството, че навлиза, беше изумително. Собствените ми нужди замлъкнаха за миг, докато го наблюдавах как за първи път се врязва в мен. Очите му се впиваха в моите, докато обхващах с длани лицето му. Струваше ми се, че иска да ми каже нещо. Какви думи щяхме да изговорим, с какви прекрасни любовни слова щяхме да ознаменуваме този момент?

— Здравей — прошепна той и се усмихна като че животът му висеше на косъм.

Не успях да сдържа усмивката си.

— Здравей — отговорих, опиянена да го усещам, да чувствам тежестта му върху себе си.

Той нежно проникна в мен и отначало тялото ми го отблъсна. Беше минало дълго време, но леката болка, която почувствах, бе добре дошла. Беше от болките, за които знаеш, че още нещо предстои. Отпуснах се за миг, за да му позволя да влезе по-дълбоко в мен, а колкото по-навътре се врязваше, усмивката му ставаше безкрайно по-секси. Той прехапа долната си устна, а на челото му се появиха тънки бръчици. Поех си въздух, вдъхвайки аромата му, докато го наблюдавах как се отдръпва, за да проникне още по-дълбоко. Вече напълно в мен, го приветствах по единствения възможен начин. Прегърнах го, което накара очите му да светнат, когато се втренчи в мен.

— Ти си моето момиче — промълви той, вдигна вежди и отново се вряза в мен, този път по-уверено. Дъхът ми се задави в гърлото, докато пъшках и несъзнателно надигах бедра към неговите с движение, толкова старо, като разбиващите се долу вълни.

Бавно започна да се движи в мен, плъзгаше напористо, като всеки ъгъл и усещане освобождаваха все повече топлина и плам, които си пробиваха път към върха на пръстите на ръцете и краката ми. Не мога да опиша с думи усещането Саймън да е в мен, в моето тяло. Стенех, а той пъшкаше. Той стенеше, а аз проплаквах. Заедно. Тласъците му ме изтикаха към таблата на леглото. Телата ни бяха подгизнали от пот, притискаха се и отново се разделяха. Бях заровила ръце в косата му, дърпах я и се гърчех под него.

— Карълайн, толкова е красиво — въздъхна той, докато целуваше челото и носа ми.

Затворих очи и отново се видях на ръба на скалата, готова за скок. Отново започна да се натрупва напрежение, енергията се въртеше като дервиш, дива и необуздана, с всяко безмилостно проникване и излизане от тялото ми.

Направих последната стъпка, единият ми крак провисна от ръба на скалата и тогава! Видях… О. Той се носеше във водите под нас, а косите му като огън танцуваха над вълните. Той ми помаха и аз му помахах в отговор и в този момент Саймън пъхна ръка точно над мястото, където се съединяваха телата ни и започна да рисува малки кръгчета.

Кръгчета от една любима ръка. Скочих. Скочих свободно и без страх, извиквайки силно и мощно одобрението си:

— Да! — преди да се втурна към дълбините.

И паднах.

И падах.

И падах.

И паднах. Паднах и се разбих в безжалостната повърхност на водата и не можех да изплувам. Падах сякаш цяла вечност и вместо О да ме посрещне с отворени обятия, аз се опитвах да се издигна над стихията, самотна и мокра. Всяко мускулче в тялото ми, всяка клетка бе съсредоточена върху възвръщането на О, сякаш можех да го повикам обратно. Напрягах се, тялото ми беше възел от нерви, когато го зърнах, привидяха ми се косите му като огън под водата, но отново ми се изплъзна. Беше толкова близо, но не. Не.

Заплувах към него, влагайки всичката си воля, за да го накарам да се появи отново, но нищо. Беше изчезнал, а аз — изоставена под водата. С най-красивия мъж на света вътре в мен.

Отворих очи и видях Саймън над себе си, зърнах красивото му лице, докато правеше любов с мен и разбрах всичко. Не беше секс. Беше любов, а аз все още не бях му предложила всичко. Видях очите му натежали и полузатворени от страст. Забелязах капчицата пот, стичаща се от носа му, преди лениво да падне на гърдите ми. Видях как хапе долната си устна, усилието, изписано по лицето му, докато забавяше напълно заслужената си кулминация.

Той бе всичко, което бях желала. Бе незаменим любовник и усещах как сърцето ми ще изхвръкне от гърдите ми от желание да бъда до него, да го обичам. За мен беше всичко.

Измъкнах ръката му и целунах пръстите му, после обвих крака около кръста му и поставих ръце на гърба му. Той ме чакаше. Естествено. Обожавах го. Затворих очи и се съсредоточих върху онова, което бях способна да му дам.

— Прекрасно е, Саймън — задъхах се и вярвах във всяка своя дума. Стегнах бедра. Напрегнах мускулите, където бе нужно, и извиках името му, отново и отново.

— Карълайн, погледни ме, моля — настоя той с натежал от наслада глас. Позволих на очите си да се отворят отново и почувствах как по бузата ми се търкулна сълза. Само за секунда странно изражение помрачи чертите му, когато очите му потърсиха моите, а после? Свърши. Никакви гръмотевици, никакви светкавици, никакви фанфари. И все пак бе зашеметяващо.

Рухна върху мен и аз поех тежестта му. Поех я цялата, докато го приласкавах до гърдите си, целувах го отново и отново, ръцете ми галеха гърба му, а краката ми с всичка сила го притискаха до мен. Шепнех името му, докато той се гушеше между врата и гърдите ми, докосваше ме и ме милваше.

Сърцето седна отстрани и тихичко въздъхна. Нервите? Негодници. Изобщо не помисляйте да ми се мяркате пред очите.

Полежахме, заслушани в морето на малкия ни рай, тази романтична приказка, която можеше, трябваше да ни е достатъчна. Когато дишането му се нормализира, той се надигна и много бавно ме целуна.

— Сладка Карълайн. — Усмихна се и аз му се усмихнах в отговор със стоплено сърце.

Сексът можеше да е възхитителен дори без О.

— Веднага се връщам — каза той, освободи се от мен и тръгна към банята по гол задник, гледка, която не бе за изпускане. Видях го, че влиза, после припряно станах, завързах обратно презрамките на нощницата върху раменете си. Търколих се на една страна с гръб към банята и се свих около възглавницата си. Това беше единственият изключителен секс в живота ми. И все пак О не се появи. Какво ми ставаше?

Няма да плача.

Няма да плача.

Няма да плача.

Въпреки че го нямаше в леглото само няколко минути, когато се върна, се направих на заспала. Детинско? Да. Съвсем детинско.

Почувствах как креватът се вдлъбна, когато легна в него, а топлото му и още съвсем голо тяло се притисна към моето. Ръцете му ме прегърнаха през кръста, а устата му зашепна на ухото ми:

— Ммм, момиченцето отново си облича нощничката.

Зачаках, без да говоря, само дишах. Усетих, че леко ме побутна, после се засмя.

— Хей, спиш ли?

Дали да не захъркам? Когато героите от сериалите се правят на заспали, хъркат. Изхърках тихичко. Целуна ме по врата, а издайническата ми кожа настръхна при допира му. Въздъхнах в „съня“ си и се сгуших при Саймън, с надежда, че ще ми се размине. Съдбата бе благосклонна тази вечер и той просто ме притисна до гърдите си и ме целуна още веднъж.

— Лека нощ, Карълайн — прошепна и нощта ни обгърна. Престорих се, че изхърквам още няколко пъти, докато той наистина захърка и аз тежко въздъхнах.

Смутена и безмълвна, не мигнах до зори.