Алис Клейтън
О като оргазъм (1)

1.

— О, господи!

Туп.

— О, господи!

Туп, туп.

Какво, по дяволите…

— О, господи, толкова е хубаво!

С усилие изплувах от съня и объркана заоглеждах непознатата стая. Кашони по пода. Подпрени на стената картини.

Новата ми спалня в моя нов апартамент, припомних си и отпуснах и двете си ръце върху юргана, след което се увих с разкошната тъкана завивка. Дори и полузаспала, чувствах колко ми е уютно.

— Ммм… Да, миличък. Точно там. Точно така… Не спирай, не спирай!

Велики боже…

Седнах, разтърках очи и се извърнах, за да погледна стената зад себе си, и започнах да осъзнавам какво ме е събудило. Дланите ми продължаваха разсеяно да галят юргана и привлякоха вниманието на Клайв, моя чудесен котарак. Клайв бутна глава под дланта ми, настойчив да го погаля. Помилвах го, докато се оглеждах и ориентирах в новото си жилище.

Бях се нанесла по-рано същия ден. Апартаментът бе прекрасен: просторни стаи, дървени подове и сводести врати — имаше дори камина! Всъщност и понятие нямах как да запаля огън, но това нямаше значение. Копнеех да подредя украшенията си над нея. Като интериорен дизайнер, имах навика наум да поставям предмети почти навсякъде, без значение дали са мои, или не. Понякога леко подлудявах приятелите си, като постоянно пренареждах джунджуриите им.

Прекарах целия ден в нанасяне и след като киснах в невероятно дълбоката вана с крака като на хищна птица, докато кожата ми не се сбръчка като сушена слива, се мушнах в леглото и с наслада се заслушах в леките шумове на новия си дом: оредялото улично движение отвън, някаква тиха музика и успокояващото потропване от ноктите на Клайв, който проучваше къщата. Потропването идваше от ноктите му, нали разбирате…

Моят нов дом, мислех си доволно, докато потъвах в блажен сън, ето защо бях толкова изненадана, че ме будят… да видим… в два и трийсет и седем през нощта.

Установих, че глупаво се взирам в тавана, в опит да си възвърна блаженството, но се стреснах, когато таблата зад главата ми се помести — по-скоро се отблъсна от стената.

Някой шегува ли се с мен? След това чух съвсем отчетливо:

— О, Саймън, толкова е приятно! Мммм…

Божичко.

Примигнах, напълно събудена и леко смаяна от онова, което очевидно ставаше у съседите. Погледнах Клайв, той отвърна на погледа ми и ако не бях толкова уморена, можех да се закълна, че ми намигна. Май някой се е уредил.

От известно време бях на сухо. И то доста дълго. Несполучлив, припрян секс след несполучлива забивка за една нощ ми открадна оргазма. От шест месеца беше във ваканция. Шест дълги месеца.

Свих пръсти и посегнах към заветното тунелче, като едновременно отчаяно се опитвах да се спра. Но от О явно нямаше и следа. И нямам предвид Опра.

Прогоних мислите за липсващия ми О и се търколих на една страна. За момента всичко беше стихнало и започнах да се унасям в сън, а до мен Клайв доволно замърка. И тогава се отприщи целият ад.

— Да! Да! О, боже… О, господи!

Една картина, която бях подпряла на рафта над главата ми, падна и здравата ме фрасна. Това ще ме научи, че щом живея в Сан Франсиско, всичко трябва да е стабилно закрепено. Задната дъска на леглото ми буквално блъскаше главата ми, докато патърдията откъм съседите не стихваше.

— Мммм… да, скъпи, да, да, да! — нареждаше гръмогласницата… и свърши със сладострастна въздишка.

След това, кълна се във всичко свято, чух пляскане. Не можеш да сгрешиш звука на качествените плесници, а някой у съседите ми ги получаваше.

— О, господи, Саймън. Да. Бях лошо момиче. Да, да!

Невъобразимо… Още плесници, последвани от непогрешимия звук на мъжки глас, стенещ и въздишащ.

Станах, изместих леглото на няколко сантиметра от стената и отново се мушнах под юргана, като през цялото време гледах кръвнишки към нея.

Заспах тази нощ, след като се зарекох, че като Империята ще отвърна на удара, ако чуя още чуруликане. Или стонове. Или плесници.

Добре дошла в квартала.