Алис Клейтън
О като оргазъм (16)

17.

На следващата сутрин ме събуди оглушителен грохот. За част от секундата забравих къде се намирам и реших, че съм вкъщи и има земетресение. Бях наполовина станала и с единия крак стъпила на пода, когато забелязах, че пейзажът от прозореца на спалнята ми е категорично по-син, отколкото вкъщи, и значително по-средиземноморски. А грохотът? Нямаше земетресение. Саймън хъркаше. Хъркаше. Хъркаше юнашки, а носът му издаваше звуци като от преизподнята. Притиснах длани към устата си, за да възпра смеха, и се върнах в леглото, та по-добре да обмисля положението.

Както се очакваше, бях окупирала по-голямата част от кревата, а него бях изтикала в далечния ъгъл, където се бе свил с възглавница между краката. Но онова, което не му достигаше като площ, той компенсираше със звук. Тътнежът, изтръгващ се от ноздрите му, бе нещо между рев на гризли и боботене на трактор. Пропълзях по километричното легло, хванах главата му и го погледнах в лицето. Дори и издавайки тези потресаващи звуци, бе очарователен. Внимателно допрях пръсти до носа му и го стиснах. После зачаках.

След десет секунди той остана без дъх, тръсна глава и стреснато се огледа. Успокои се, след като ме видя, кацнала на възглавниците до него. Сънливо се усмихна.

— Хей, хей, какво става? — промърмори той, претърколи се към мен, прегърна ме през кръста и отпусна глава на корема ми. Погалих го по косата, възхитена от естествената свобода, която най-после изпитвахме, когато се докосвахме.

— Просто се събудих. Някой беше доста шумен от отсрещната страна на леглото.

Той затвори едното си око и ме погледна.

— Познавам друг, който се носеше като вършачка, та няма от какво да се оплакваш.

— И как се носи една вършачка? — изсумтях, наслаждавайки се на прегръщащите ме ръце повече, отколкото бях склонна да си призная.

— Ами вършее и помита всичко след себе си. И дори да спи в легло с големината на Алкатраз, пак има нужда от целия дюшек да се разпростира и рита — подчерта той и случайно надигна фланелката ми, за да облегне главата си на голия ми корем.

— Да вършееш е по-добре, отколкото да хъркаш, господин Хъркалник — подразних го, опитвайки се да не обръщам внимание как наболата му брада драска кожата ми по най-възхитителен начин.

— Ти вършееш, а аз хъркам. Как ще се справим с положението? — Той се усмихна щастливо все още полузаспал.

— Тапи за уши и предпазни прегради?

— Да, колко секси. Можем да се издокарваме преди лягане всяка нощ — въздъхна той и лекичко ме целуна по пъпа.

От устните ми се изтръгна тих стон, преди да смогна да го сподавя, а ушите ми пламнаха, когато осъзнах, че каза „всяка нощ“, че ще спим заедно всяка нощ. Велики боже!

Закусихме набързо в къщата, после потеглихме към градчето. Влюбих се в него начаса: стари, покрити с камък улици, белосани стени, блестящи на ярката слънчева светлина, красота, излъчваща се от всяка арка. Всеки лъч синева, промъкващ се между къщите, и дружелюбните лица на милите хора, които наричаха това вълшебно място свой дом, останаха завинаги в сърцето ми.

Беше пазарен ден и се заскитахме из сергиите. Избирахме пресни плодове, които да похапнем по-късно. Бях виждала красиви места по земята, но този град беше рай. Не бях очаквала такава прелест.

Години наред бях пътувала сама и намирах собствената си компания за доста приятна. Но да пътешествам със Саймън? Беше… невероятно. Притихваше, също като мен, когато видеше нещо ново. Никога не изпитваше нуждата да изпълва тишината с безсмислено бръщолевене. Доволни бяхме да се потопим в пейзажа. Когато заговаряхме, бе, за да покажем на другия нещо, което не бива да пропусне — като кученца, играещи в нечий двор, или старец и старица, разговарящи през балконите си. Беше чудесен спътник.

Вървяхме към взетата под наем кола, следобедното слънце прежуряше през тънкия памук, покриващ раменете ми, когато съвсем естествено ръката ми се преплете в неговата. А когато той ми отваряше вратата, се наведе и ме целуна под топлото испанско слънце, неговите устни и ароматът на смокиновите дървета бяха единственото, от което имах нужда в целия свят.

Откакто познавах Саймън, в паметта си бях запазила няколко негови образа. Когато го видях за първи път, увит с чаршаф и със самодоволна усмивка на лице. Докато прекосявахме заедно моста след купона за освещаване на къщата на Джилиан, когато обявихме примирие. Неясните му очертания под вълненото одеяло. Осветен изотзад от факлите и дяволски красив в джакузито. А последното допълнение към „Най-доброто от Саймън“? Легнал под мен и прегърнал ме, а аз съм опиянена от топлата му кожа и сладък дъх, докато се гушкаме във великанското легло на греха.

Но нищо, ама абсолютно нищо не бе по-секси, отколкото да наблюдавам как Саймън работи. Наистина. Отначало се почувствах пренебрегната, което той изобщо не забеляза, защото, работеше ли, беше възхитително съсредоточен.

И ето, сега седях и наблюдавах Саймън как работи. Изкачихме се с колата по брега, за да направи няколко пробни снимки на място, за което го беше осведомил местен екскурзовод, и сега опасно красивият Саймън бе напълно концентриран върху задачата си. Както ми обясни, тя не бе свързана с фотографиите, които правеше, а с проверка на светлината и цветовете. И докато той подскачаше от скала на скала, аз седях върху изровено от багажника одеяло и го наблюдавах. Кацнали на високите скали над морето, виждахме с километри надалеч. Скалистият бряг се виеше и простираше, обливан от родените от дълбините милиони морски вълни. И въпреки че пейзажът беше величествен, вниманието ми привлече изплезеното връхче на езика на Саймън, докато изучаваше сцената. Начинът, по който прехапваше долната си устна, когато беше озадачен от нещо. Как на лицето му се изписваше вълнение, когато съзреше нещо ново през обектива си.

Бях доволна, че имам какво да правя, върху какво да се съсредоточа, понеже в тялото ми започваха да бушуват хормони. Откакто признахме влиянието, което огромното легло упражняваше върху нас, не можех да мисля за друго. О отдавна ми бе отказван, но той търпеливо очакваше — а понякога нетърпеливо — да бъде пуснат на свобода. Напрежението беше толкова силно и така непоносимо, че го усещаше всяка клетка от тялото ми.

Въпреки че често вземах страна във вътрешния спор между мозъка ми, малката Карълайн (говорейки за далечния О), волята ми, макар напоследък тя да мълчеше, оставяйки мозъка и нервите да ме управляват, сега най-силно викаше сърцето ми.

Също така трябва да отбележа, че МК (малката Карълайн искаше да има инициали) се бе сборила с пениса на Саймън и въпреки че пенисът му още нямаше пряк достъп до нея, МК чувстваше, че е нужно да говори от негово име. Макар да не харесвах особено термина пенис, вътрешно ми се струваше нередно да го наричам пишка или патлак, така че засега… си оставаше пенис.

Сега волята и мозъкът твърдо очакваха секса в лагера си с пушка при нозе, вярвайки, че той е важен за разцъфващата ни връзка. Очевидно МК и пенисът на Саймън бяха основали общество „направи секс с него колкото по-скоро е възможно“. О, въпреки че не бе официален член, можеше да се смята за поддръжник на МК. Долавях лекия полъх на крилата му, докато прелиташе между двата лагера заедно със сърцето, което сега пееше химни за вечната любов и топли, пухкави неща.

Събери всичко това и какво получаваш? Една напълно объркана Карълайн. Разкъсвана от противоречия Карълайн. Нищо чудно, че се бях зарекла да не излизам с никого. Затова бях доволна да мисля за всичко друго, освен за съмнителния секс. Мога ли да отделя още време да измисля по-умно име на пениса на Саймън? Вероятно. Той го заслужаваше. Маркуч на мамут? Не. Пулсираща колона на страстта? Не. Бандита от задната врата? По дяволите, не. Уанг? Звучи като дрънченето на звънчето на вратата на бакалията на ъгъла…

Повторих си го няколко пъти, за да опитам вкуса му.

— Уанг. Уанг. Уааанг — промърморих.

— Хей, Нощничке, ела тук — провикна се Саймън, и прекъсна изучаването на уанг. Изоставих умствените си терзания и предпазливо поех пътя си през назъбените скали до мястото, където беше застанал. — Имам нужда от теб.

— Тук? Сега? — изненадах се аз.

Той сниши фотоапарата си точно колкото да вдигне вежди.

— Трябваш ми за пропорция. Застани там. — Посочи ми ръба на една скала.

— Какво? Не, не. Никакви снимки. — Върнах се на одеялото.

— Снимки, снимки. Хайде де. Нужно ми е нещо за преден план. Застани там.

— Но на нищо не приличам. Косата ми е рошава и съм изгоряла от слънцето, виждаш ли? — Разголих рамото си съвсем мъничко, колкото да му покажа как съм започнала да се зачервявам.

— Колкото и да се наслаждавам на гледката на деколтето ти, прикрий се, сестро. Кадърът е само за мен, колкото да ми даде перспектива. И не си разрошена. Е, само мъничко. — Той нетърпеливо потропа с крак.

— Нали няма да ме караш да ти позирам с роза в зъбите? — въздъхнах и полека прекрачих ръба на скалата.

— А имаш ли роза? — попита той със сериозен вид, ако не броим крокодилската му усмивка.

— Гледай си работата. Снимай.

— Добре. Дръж се естествено. Никакво позиране, просто застани там — ако се обърнеш към водата, ще бъде чудесно — наставляваше ме той.

Послушах го. Той се въртеше около мен, изпробваше различни ъгли и го чувах как си мърмори кой е най-подходящ. Признавам, че колкото и да се срамувах да ме снимат, почти усещах очите му през обектива да ме наблюдават. Обикаляше около мен само няколко секунди, но ми се сториха цяла вечност. Вътрешната война се развихри отново.

— Готов ли си вече?

— С претупване не се постига съвършенство, Карълайн. Искам да изпипам работата си — предупреди ме той. — Но, да. Почти съм готов. Огладня ли?

— Искам мандарина от кошницата. Ще ми метнеш ли една? Или тя ще развали шедьовъра ти?

— Нищо няма да развали. Ще нарека фотографията „Разрошено момиче на скалите с мандарина“. — Той се засмя и тръгна към колата.

— Какъв си смешник — кисело отвърнах, хванах мъничкия цитрус, който ми подхвърли, и започнах да го беля.

— Ще си я разделим ли?

— Защо не? Поне това мога да направя за човека, който ме доведе тук. — Засмях се, захапах едно резенче и почувствах как сокът му се стича по брадичката ми.

— Да нямаш дупка в устната? — попита той, хващайки мига, в който извъртях очи към него.

— Наистина ли мислиш, че си смешен, или само предполагаш? — срязах го и му помахах с кората. Той поклати глава и се засмя, докато си вземаше резенче. Естествено, отхапа, без да потече сок. Ококори очи с престорено изумление, а аз използвах момента да размажа друго резенче по лицето му. Очите му останаха широко отворени, докато сокът безпрепятствено се стичаше от върха на носа му към брадичката.

— Изпоцапаният Саймън — прошепнах, докато той ме гледаше. В същия миг той притисна устни към моите, поглъщайки всичкия сок и от двама ни, а аз изпищях от изненада.

— Сладка Карълайн — прошепна усмихнат. Завъртя ме с гръб към океана, вдигна фотоапарата си и ни засне: покрити с мандаринов сок.

— Между другото, защо преди малко повтаряше „уанг“? — попита той.

Само се засмях още по-силно.

 

 

— Няма да лъжа. Това категорично е най-вкусното, което съм слагала в уста — заявих, затворих уста и въздъхнах.

— Същото каза и за всичко останало, което яде тази вечер.

— Зная, но сериозно, не мога да проумея колко вкусно беше това. Бий ме, щипи ме, хвърли ме през борда, но няма да се откажа от думите си. — Отново въздъхнах. Седяхме на масичка в ъгъла на малък ресторант в градчето и бях решена да опитам всичко. Саймън, демонстрирайки езиковите си умения, поръча и за двама ни. Окуражих го, признавайки, че съм в неговите ръце, понеже знаех, че няма да ме подведе. И момчето се справи добре. Пирувахме.

Започнахме с традиционните мезета, придружени, разбира се, с домашно вино. На всеки няколко минути на масата се появяваха малки купички и чинийки: миниатюрни свински кюфтенца, резени шунка, мариновани гъби, прекрасни наденички, печена сепия с местен зехтин. След всяка хапка бях сигурна, че съм изяла най-вкусното на света, но следващата порция разкош на храна ме уверяваше, че съм прибързала. След това ни сервираха скариди. Неземни. Хрупкави, изпържени в зехтин с тонове чесън и магданоз, червен пипер и едва доловима лютивина. Припадах. Наистина губех съзнание.

А Саймън? Поглъщаше всичко. Не само храната, но и реакциите ми. Поглъщаше всичко.

— Честно, не мога повече — запротестирах, потапяйки хапка хрупкав хляб в зехтина. Той се усмихваше, докато аз безсрамно се наслаждавах на втора хапка хляб, преди окончателно да се отблъсна от масата с въздишка.

— Най-вкусното ядене на земята? — попита той.

— Може да се каже. Нечувано. — Отново въздъхнах и потупах претъпкания си корем. Като истинска дама. Друг път. Тъпчех се с храната, сякаш някой щеше да ми грабне чинията. Появи се сервитьор с две чашки местно вино. Сладко и освежително, идеалната десертна напитка. Отпивахме полека, а от прозорците полъхваше бризът, носещ аромата на морето.

— Беше очарователна среща, Саймън. Наистина. Не би могло да бъде по-хубаво — казах и отново отпих от виното.

— Среща ли беше? — попита той.

Замръзнах.

— Всъщност не. Сигурна съм, че не. Просто…

— Спокойно, Карълайн. Разбирам какво искаш да кажеш. Странно е да се възприеме като среща: двама приятели, които пътуват заедно, но точно тази вечер е среща. — Той се усмихна и аз се отпуснах.

— Досега не спазвахме традиционните правила, нали? Днес, формално погледнато, навярно е първата ни среща.

— Е, формално, кое определя една среща? — попита той.

— Вечерята, предполагам. Въпреки че и преди сме вечеряли заедно — започнах аз.

— И филм — но вече сме гледали филм — напомни ми той.

Потръпнах.

— И това, предполагам, беше хитроумната маневра да се мушнеш в леглото ми. Страшен филм, толкова предвидимо — изсумтях.

— Ама номерът стана, нали? Фактически съм убеден, че онази нощ спах с теб, Нощничке?

— Да, евтина съм и лесна, признавам си. Струва ми се, че действаме отзад напред. — Засмях се, протегнах крака си под масата и лекичко го ритнах.

— Отзад напред ми харесва. — Той се усмихна самодоволно.

Присвих очи.

— Не започвай тази тема.

— Напълно съм сериозен. Както ти споменах, нямам опит в тази област — припомни ми. — Ами сега? Ако не продължаваме отзад напред? Какво предстои?

— Предполагам, че ще отидем на втора среща, след това на трета — подхвърлих и срамежливо се усмихнах.

— Но все пак нали има някои основни правила, които е редно да спазваме? — попита сериозно той.

Задавих се с виното си.

— Основни правила ли? Ти добре ли си? Да не сме ченгета, спазващи някакъв устав? — скептично се засмях.

— Именно. Докъде ми е позволено да стигна безнаказано. Имам предвид като джентълмен. Ако наистина е първа среща, не е редно да се прибираме заедно вкъщи, нали? Още излизаме, не сме се обвързали. Нали помниш, майсторски те ухажвам — добави той, а очите му блеснаха.

— Имаш право. Не би трябвало да се прибираме заедно. Но, честно казано, не ми се иска да спиш в спалнята на долния етаж. Не е ли странно? — Усетих, че се изчервявам, а ушите ми пламват.

— Никак не е странно — увери ме тихо той. Събух единия си сандал и притиснах стъпало към крака му, после лекичко го погалих.

— Приятно е да се гушкаме, нали?

— Определено е приятно да се гушкаме — съгласи се той и ме побутна с крак.

— В противоречие с устава мисля, че може да се гушнеш под блузката ми, ако те влече — отговорих. Вътре в мен мозъкът и волята изкозируваха, а МК и Уанг заподскачаха от радост. Първите двама бяха доволни, че поне веднъж ги зачитат, а не ги възприемат като пречка по пътя на юг. А сърцето? Продължаваше да пърха и да пее своите химни.

— Значи ще сме донякъде традиционалисти, но не изцяло. Ще караме бавно, нали? — попита той, очите му пламнаха, сапфирите подхванаха хипнотичния си танц.

— Бавно, но не чак толкова. Зрели хора сме, за бога.

— За разкопчаната ти блузка — обяви той и вдигна чашата си за наздравица.

— Пия за това. — Засмях се и се чукнахме.

Петдесет и седем минути по-късно бяхме в леглото, а ръцете му бяха топли и уверени, докато разкопчаваше копчетата ми едно по едно. Започна бавно и решително и остави блузата ми разкопчана, а аз легнах под него. Не откъсваше поглед от мен, докато пръстите му леко очертаха линия от ключицата ми чак до пъпа, права и категорична. И двамата едновременно въздъхнахме.

Не мога да обясня, но съзнанието, че поставяме известни граници за вечерта, колкото и глупаво и да е, правеше всичко толкова чувствено, заслужаващо да се вкуси с наслада. Устните му блуждаеха по шията ми, нежно целуваха кожата ми под ухото, под брадичката, падинката между врата и рамото и се спускаха към издутите ми гърди. Пръстите му се плъзгаха леко и с благоговение като привидения по чувствителната ми кожа. Аз вдишах и задържах дъх.

Когато пръстите му леко стиснаха зърното на гърдата ми, всички нервни окончания на тялото ми се насочиха натам. Въздъхнах, чувствайки как насъбраното с месеци напрежение едновременно започва да се уталожва и натрупва. Със сладки целувки и нежни докосвания той започна да опознава тялото ми. Именно от това се нуждаех. Устни, уста, език — с всички тях той ме вкусваше, галеше, чувстваше и обичаше.

Когато устните му обгърнаха гърдата ми, а косата му погъделичка брадичката ми, го прегърнах и притиснах до себе си. Усещането за допира на кожата му до моята бе съвършено, нещо, което не бях преживявала преди. Почувствах… че ме боготвори.

Опознаването ни през онази нощ, започнало като забавна и невинна шега, се превърна в нещо повече. Онова, което празноглаво нарекохме „разкопчаване на блузката“, се превърна в част от една любовна история и нещо само плътско стана нещо емоционално и чисто. И когато ме приласка до себе си с нежни целувки и тих смях, потънахме в спокоен сън.

Вършачката и хъркалникът.

Следващите два дни бях изпълнена с блаженство. Наистина, няма друга дума, която да даде израз на преживяванията ми. За мнозина изпълнената с блаженство ваканция се състои от безкрайно пазаруване, спа процедури, скъпи ресторанти и префърцунени шоупрограми. Но за мен блаженството означаваше да подремна два часа на терасата пред кухнята. Блаженство означаваше да ям смокини, накиснати в мед и поръсени със сирене, докато Саймън ми налива нова чаша каталонско вино, и всичко това преди десет сутринта. Блаженството означаваше сама да обикалям малките семейни магазинчета на Нерха и да се ровя из кошове с прекрасни дантели. Блаженство означаваше да изследвам със Саймън близките пещери, докато той снима, и да се потапяме в подземните цветове. Блаженство означаваше да го наблюдавам как гол до кръста се катери по скалата и търси опора за крака си. Споменах ли гол до кръста?

А блаженството най-вече означаваше да нощувам в онова легло със Саймън. То беше безценен лукс, рядко предлаган на туристите. Заобикаляхме правилата, опознавайки телата си само над кръста? Не беше ли абсурдно да чакаме последната нощ в Испания, за да консумираме любовта си? Навярно, но кого, по дяволите, го беше грижа? В продължение на час всяка нощ той целуваше всеки сантиметър от краката ми, а през същото време аз водех разговори с пъпа му. Радвахме се… един на друг.

Но с тази радост, как да го кажа, се натрупваше неспокойна енергия.

У дома, в Сан Франсиско се сражавахме с думи. Но сега, тук? Истинското сражение? Не беше за вярване. Тялото ми вибрираше заедно с неговото, познавах кога ще влезе в стаята и знаех кога ще ме докосне секунди преди това. Въздухът между нас жужеше от сексуален заряд, а вибрациите помежду ни имаха достатъчно енергия да осветят цял град. Сексуална химия? Да. Сексуална неудовлетвореност? Нарастваща и стигаща до критичната си точка.

По дяволите, ще го кажа. Бях дяволски възбудена.

Ето защо, след като прекарахме сутринта в пещерите, се озовахме в кухнята и започнахме настървено да се целуваме. И двамата бяхме изморени от деня, а и исках да изпробвам красивата ни комбинирана печка. Приготвях зеленчуците за грила и разбърквах ориза с шафран, когато той влезе, след като бе взел душ. Невъзможно ми е да опиша гледката пред себе си: износена бяла тениска, изтъркани джинси, босокрак и си търка косата с хавлия. Ухили ми се и започнах да виждам двойно. Буквално не виждах през мъглата от страст, която изведнъж ме облада. Имах нужда да докосна тялото му, и то веднага.

— Нещо ухае приятно. Искаш ли да запаля грила? — попита той и се приближи до плота, където кълцах зеленчук. Застана зад мен, тялото му — само на сантиметри от моето, и нещо прищрака. И то не консервата грах, която държах…

Обърнах се и коремът ми буквално затрепери, когато го видях. По дяволите, затрепери. Притиснах длан към гърдите му и усетих силата им и топлината на кожата му през памука. Разумът ми помаха за сбогом и усещането бе чисто физическо. Като сърбеж, който трябва да бъде почесан отново, отново и отново. Плъзнах ръка към тила му и го притеглих към себе си. Устните ми се притиснаха към неговите, непреодолимата ми нужда от него се стече от тях чак до пръстите на краката ми. Пръсти, които изуха чехлите си и най-безсрамно започнаха да се търкат в ходилата му. Тялото ми имаше нужда да почувства нечия кожа, чиято и да е, и то веднага.

Той реагира, отвърна на страстните ми целувки, устата му обгръщаше моята, докато стенех от допира на ръцете му към тила ми. Бързо го завъртях и го притиснах към барплота.

— Съблечи се! Моля те, съблечи се веднага — промълвих през потока от целувки и издърпах тениската му. След шумно теглене метнах фланелката му на другия край на кухнята и притиснах тяло до неговото, въздишайки, когато почувствах контакта. Едновременно се опитвах да го прегърна и да се покатеря отгоре му, а похотта препускаше през тялото ми като експресен влак. Посегнах надолу и достигнах джинсите му. Очите му срещнаха моите и се кръстосаха леко. Бях на правилния път. Усещах, че се надървя под пръстите ми, и изведнъж единственото, което исках, за което копнеех, едничката ми цел в живота беше той. В устата ми.

— Хей, Нощничке, какво… о, боже…

Движейки се инстинктивно, с един замах разкопчах джинсите му, паднах на колене пред него и го издърпах към себе си. Пулсът ми препускаше и съм сигурна, че кръвта ми действително закипя, когато го видях. Дъхът ми секна, когато го погледнах — с избелелите му джинси, достатъчно свлечени, за да обрамчат тази сияйна картина.

Саймън се оказа истински командос. Господ да благослови Америка.

Исках да бъда нежна, исках да бъда гальовна и сладка, но просто се нуждаех от него толкова отчаяно. Вдигнах очи, неговите бяха замъглени, но безумни, когато ръцете му се спуснаха, за да отмахнат косата от лицето ми. Хванах го за тях и ги поставих на барплота.

— Ще се наложи да се държиш — обещах му. Той простена от наслада и както го помолих, се облегна назад. Изпъна бедрата си, но очите му не се откъсваха от моите. Неизменно.

Устните ми завибрираха, когато поех исполина му в устата си. Главата му се отпусна назад, докато езикът ми го галеше и го поемаше все по-надълбоко. Неподправеното удоволствие, несравнимата наслада да усещам реакцията му, бе достатъчна да разцепи главата ми на две. Издърпах го навън, като позволих на зъбите си леко да докоснат чувствителната му кожа, и го видях как се вкопчва в барплота още по-силно. Прокарах нокти нагоре по бедрата му и придърпах джинсите му още по-надолу, за да имам повече достъп до топлата му кожа. Целувайки връхчето на пениса му, вдигнах ръце, сграбчих го и започнах да го галя и масажирам. Беше чудесен, гладък и твърд и го поех в устата си отново и отново. Бях като луда или пияна от аромата му и чувството, че е вътре в мен.

Той простена името ми отново и отново, а думите му капеха като разтопен секси шоколад, проникваха в мозъка ми и отключваха всяко влечение, което изпитвах към него и само към него. Продължавах, без да спирам, правех го луд, подлудявах себе си, ближех, смучех, вкусвах и го възбуждах, блаженствах в безумието на този възбудителен акт. Дефиницията на блаженство бе да го имам тук и по този начин.

Той още повече се втвърди, ръцете му най-после се пресегнаха към мен и се опитаха да ме отблъснат.

— Карълайн, о, Карълайн, ти… първа… велики боже — промълви той. За щастие можех да си преведа. Искаше и аз да получа нещо. Не проумяваше, че пълното му отдаване бе онова, от което се нуждаех. Пуснах го само за миг, за да върна ръцете му на барплота.

— Не, Саймън, ти — отвърнах и го поех още по-дълбоко, чувствайки, че допира гърлото ми, а ръцете ми го галеха там, където устните ми не можеха. Бедрата му отново се напрегнаха, после пак и с потръпване и най-благозвучния стон, който някога бях чувала, Саймън се изпразни. Отметна глава назад, затвори очи и пусна струята.

Беше възхитително.

Мигове по-късно, сгушен до мен на пода на кухнята, той доволно въздъхна.

— Господи, Карълайн. Беше… неочаквано.

Изкикотих се и се наведох да го целуна по челото.

— Не успях да се овладея. Възхищавах се на красотата ти и… се отнесох.

— Слушай. Не е честно, че аз съм някак си разголен, а ти си напълно облечена. Но доста бързо можем да поправим положението. — Той развърза връзките на бикините ми.

Спрях го.

— Преди всичко не си някак си разголен, всичко ти се показва и много ми харесва. И което направих, не беше заради мен, въпреки че ми достави огромно удоволствие.

— Глупаче, сега аз искам да ти се насладя — настоя той, плъзна пръстите си по ръба на бельото ми и те затанцуваха по кожата ми.

Нервите ми се впуснаха в огнено фламенко, искаха още време — още време! Не съм готова! МК се разскача.

— Не, не тази вечер. Искам да ти сготвя вкусна вечеря. Нека те поглезя. Не ми ли разрешаваш? — Избутах сатанинските му ръце и ги целунах.

Усмихна ми се, а разрошената му коса и глуповата усмивка още красяха лицето му. С въздишка прие поражението си и кимна. Понечих да се изправя, когато той ме сграбчи за кръста и отново ме издърпа долу.

— Една думичка, ако обичаш, преди да ме изоставиш — какво каза? Че всичко ми се показва?

— Да, скъпи — казах, спечелвайки си вдигнати му вежди.

— Ами във връзка с основните правила, които прилагахме тази седмица, бих казал, че можем да прескочим няколко срещи.

— Не бих отказала. — Засмях се и леко го потупах по главата.

— Тогава мисля, че е честно да те предупредя… Утре вечер? Последната ти нощ в Испания? — попита той, а очите му заблестяха в здрача.

— Да? — прошепнах.

— Ще се опитам да се промъкна при теб.

Усмихнах се.

— Глупавичък Саймън. Няма да е промъкване, ако оставя вратата си отключена — измърках и страстно го целунах по устните.

Късно същата вечер, докато лежах плътно прегърната от Саймън, МК започна да се подготвя. А мозъкът и волята запяха:

— О… о… о…

А Уанг? Е, знаехме къде е, притиснат до задника ми.

Сърцето продължаваше да се носи, но кръжеше все по-близо до дома. Обаче един друг персонаж напомни за присъствието си отново, опитвайки се да повлияе на останалите. О багреше сънищата ми с тихия си шепот.

Здравейте, нерви.

В съня си вършеех като фурия.