Сандра Браун
Специална съботна нощ (19)

Осемнадесета глава

В Сиатъл валеше много. Нещо, което адски бе подценил.

Полетът на специален агент Джак Конъл от Ла Гуардия беше закъснял с няколко часа заради суграшицата, снега и бурния вятър. Той почти предпочиташе онази зимна смесица пред това време. Опитът му дотук — а той току-що беше тръгнал с взетата под наем кола от паркинга — го караше да вярва, че целият проклет тихоокеански северозапад е под вода.

Шофирайки от летището до града, той държеше с едно око обляната от дъжд автострада, докато се опитваше да намери бутона за размразяване върху непознатото табло. Като по чудо, без да убие себе си или друг шофьор, успя да прекоси града и да стигне до пристанището на ферибота.

Пейзажът, на който би могъл да се наслаждава в един слънчев ден, беше скрит от пороен дъжд и гъста мъгла. Градът бе погълнат от него в рамките на минути след потеглянето на ферибота, а онова, което лежеше напред, беше по-скоро великото непознато, което Атлантическият океан е представлявал за моряците от петнайсети век.

Той никога не се бе интересувал особено от кораби. Още по-малко пък от пъхтящи през мъглата кораби. Мина час и половина, преди да обявят неговото пристанище, и той с облекчение стъпи на твърда земя. Или онова, което щеше да е твърда земя, ако не беше подгизнало от вода.

Регистрира се в хотела и без да губи време да се настанява в стаята си и да разопакова куфара, отново излезе в противното време. Използвайки джипиеса на колата, се насочи право към резиденцията на Грейс Кент.

Къщата беше двуетажна, обшита с бели дъски и сиви капаци на прозорците. Предната врата беше червена и на външната стена отстрани имаше месингова пощенска кутия.

Той се замисли дали да не отиде до вратата да види каква кореспонденция е получила днес. Но дискретността беше по-добрата част от смелостта и реши да не поема риска. Вместо това отиде до края на пряката, където паркира под увисналите от дъжда клони на един гигантски бор.

Изминаха повече от три часа. Малко преди шест часа в алеята свърна един миниван и влезе в гаража, отворен с дистанционно. Вратата се спусна преди Джак да може да види кой е вътре във вана.

Но няколко минути по-късно, когато входната врата се отвори, той взе камерата си и фокусира обектива върху жената, която излезе, за да прибере пощата.

Грейс Кент беше Ребека Уотсън. Никакво съмнение. Това не беше бебешка крачка по-близо до проучването му. А гигантски скок.

* * *

Сам Найт се протегна назад в стола и подпря ръце върху шкембето си.

— Какво мислиш?

Без да се поколебае и миг, Грейндж отвърна:

— Виновен е, и още как.

Бяха изтощени от дългия ден, преминал в търсене на Емъри Шарбоно. Повечето време беше минало навън, на студа, или в пикапа, опитвайки се да се стоплят, докато слушат Джеф Съри да черни способностите им.

Бяха го оставили в мотела, друг източник на оплакване, и се бяха върнали в офиса, за да преценят днешната липса на напредък, след което да се насочат към къщи и да дремнат, преди да започнат отново на разсъмване.

— Виновен е, добре — каза Найт. — Но да си задник не е криминално престъпление.

— Трябва да прокарат закон за такива като него.

Найт се подсмихна, въпреки че това не беше за смях. Той взе едно ластиче и започна да го разтяга около пръстите си.

— Мислиш, че я е убил и е скрил тялото.

— Мигновен развод. Много по-малко суетня, особено когато е замесено и порядъчно голямо имущество.

— Което той би наследил.

— Това би бил задоволителен мотив, но може би не единствения.

— Добре, предавам се.

Грейндж нямаше търпение да се развихри.

— Тя не е предала гърнето си със злато за управление на неговата фирма, когато са се оженили. Нито пък е подписала одобрение за използване на онова лекарство, за което той е убеждавал клиентите си, че е стабилна инвестиция.

— От професионална гледна точка — каза Найт замислено — това са два удара срещу Джеф. Емъри го е накарала да изглежда зле и това може да му е коствало партньорството във фирмата. На личностно ниво е също толкова лошо. Тя го засенчва отвсякъде. Известна е с филантропията си. Всички журналисти пишат за нея, името й непрекъснато се цитира. Нейните пациенти я обичат, а клиентите му обвиняват него, ако икономическите новини не са добри.

— Ревност заради успеха й.

— Освен това обида заради парите. — Грейндж сви рамене. — Изглежда като очевидно заключение.

— Тъкмо очевидната част ме безпокои — каза Найт. — А тук е едва ли не прекалено очевидно. Плюс това нямаме труп, димящо дуло или възможността да я убие. Цялата тази работа ми изглежда прекалено удобна — направо да изприпкаш в Областната прокуратура и да се опитваш да го обвиниш за убийството на съпругата му. Докато не разберем повече, нямаме нищо. А може и никога да не разберем нищо. — Той погледна към голямата карта на стената и въздъхна. — Тя би могла да е навсякъде.

Медиите бяха нарекли издирването на д-р Шарбоно „координирано усилие“, което според мнозина беше погрешно, а за сержант детектив Сам Найт — шега. Координация вече почти не съществуваше, защото всичките правоохранителни институции на три щата бяха въвлечени и всяка имаше свой дневен ред, персонални проблеми, бюджет, с който да се съобразява и всеобща глупост. Имаше много предани и решителни офицери, но техните усилия бяха често подкопавани от останалите — не толкова енергични и предани.

Отделно имаше стотици доброволци, всеки със своя причина да се присъедини към издирването, сред които не на последно място беше двайсет и петхилядната награда. Найт беше достатъчно изтормозен, за да вярва, че именно това е довело по-голямата част.

Но дори ако готовността на доброволците бе чисто алтруистична, човек трябваше да се притеснява за това кой от тях ще се натъкне на тялото на Емъри Шарбоно в буквалния смисъл, и ще компрометира сцената на престъпление.

Предвид всичко това вероятността от грешка беше огромна и объркванията бяха на практика гарантирани. Междувременно Грейндж беше убеден, че съпругът е именно виновникът, и че останките на Емъри няма да бъдат намерени, докато Джеф не си признае и не им каже къде да търсят. Сам с неудоволствие призна, че партньорът му вероятно беше прав.

— Съботата му е неопределена — каза Грейндж. — Къде е бил през целия ден?

— Чу го. Мотал се около къщата, след това е имал да свърши някаква работа.

— Мотаенето и Джеф Съри някак си не се връзват. Също така, не мога да намеря никой, с когото е бил в контакт — напомни му Грейндж. — Нито един за целия ден. Никой — ни фризьор, ни търговец, който да си спомня за него. След това в неделя също остава невидим до следобед, когато започва да звъни наоколо и да оставя съобщения, питайки дали някой се е чувал с Емъри.

Найт подхвана нишката.

— Превръща се в разтревожен съпруг, но едва след като е изминало много време.

— Разиграва театър. Всичко е шоу.

— Тогава как го е направил? — попита Найт. — Кога?

— Да направя ли предположение?

Найт му направи знак да го изрази гласно.

— Добре, Емъри прави тренировката си в събота, както е решила. Предупреждава Джеф, че ще остане да пренощува. Той идва дотук и се срещат на предварително уговорено място и време. Той я обсипва с ласкателства: „Скъпа, съжалявам. Трябваше да проявя повече разбиране по отношение на тренировките ти за маратона. Да се целунем и да се сдобрим“.

— Като през цялото време чака момента да я удари по някакъв начин.

Грейндж кимна:

— Отървава се от тялото, след това се връща в Атланта. На следващия ден, неделя, започва да звъни за нея, после се връща в Дрейкланд и започва да се прави на обезпокоен в мотела, кафенето и при първото си посещение в този офис. „Съпругата ми не се прибра вкъщи. Някой да ми помогне“.

— Като дори не е казал „моля“ — допълни Найт.

— Ако го беше направил, щяхме веднага да разберем, че всичко е театър.

— Звучи добре, но не разполагаме с никакви доказателства. Криминалистите претърсиха всеки милиметър от колата му.

Джеф беше гледал през цялото време тяхната „просто рутинна“ проверка. Беше се възпротивил, но не толкова гръмогласно, колкото би очаквал Найт, и повечето от възраженията му бяха съсредоточени върху това да не причинят някакви щети на скъпия му кожен интериор. Увериха го, че отделът е задължен да покрие всички евентуални поражения.

След това, сякаш бе негова привилегия да им откаже достъп, той беше казал:

— Хубаво, претърсете я. Това е само губене на време, но аз нямам какво да крия.

И той по всяка вероятност наистина нямаше. Не беше открито нищо уличаващо. Нито кръв, нито влакна или косми, нито химикали, химическа миризма, която да подсказва, че е чистил след себе си, или воня като от мъртво тяло.

Бяха облекчени, че не са намерили нищо, което да индикира, че е причинено каквото и да било телесно увреждане на д-р Шарбоно. В същото време беше разочароващо да си тръгнат с празни ръце. Всичките им въпроси останаха без отговор.

Найт каза:

— Безпокои ли те, че не поиска адвокат или съдебна заповед?

— Очевидно теб те безпокои.

— Така е. За тип като него, хладнокръвен като тиква, човек би помислил, че ще поиска адвокатска защита от самото начало.

— Само че той е достатъчно схватлив, за да знае, че това ще изостри интереса ни към него.

— Може би. Но на мен това ми говори, че е знаел, че няма да намерим нищо в колата му. Така че ако я е убил, я е оставил на сцената на местопрестъплението. Също така…

Грейндж изпъшка при мисълта, че съществува друг начин за измъкване на Джеф Съри.

— Освен това — продължи Найт — той ни предаде клетъчния си телефон.

— Опъваше се.

— Не много. Единствено изражението му показваше, че не е доволен. Не ни се опъваше чак толкова, колкото бих очаквал от човек, който е убил съпругата си.

— Е, и какво означава това?

— Означава, че или е невинен и само изглежда виновен, или е дяволски умен.

— Мисля, че е последното.

— И аз. Но трябва да го разкрием.

Грейндж почука с химикалката по бюрото.

— Възможно ли е тази Алис да е по-близка приятелка на него, отколкото на Емъри?

Найт опъна ластичето между пръстите си.

— Афера? Джеф?

— Мислиш, че е невъзможно за него?

— Не, просто не мога да си го представя да изпита такава емоция, по-скоро мисля, че кръвта му ще се втвърди.

— При някои мъже втвърдяването не се отнася до плътта.

Найт наклони замислено глава.

— Предполагам. Власт. Контрол.

— Жестокост.

— Аз съм старомоден. Харесвам плътта.

Грейндж се усмихна, после отново стана сериозен.

— През изминалите няколко дни са проведени… — той спря, за да провери бележките си — пет разговора между двамата.

— Тя му е добра приятелка и клиентка.

— Дотолкова, че да си говори с нея късно през нощта? И рано тази сутрин?

— Той обясни тези разговори. Алис е загрижена за Емъри. „Много“, цитирам го.

Грейндж кимна.

— Би била загрижена и в другия случай, обаче.

— Другият случай?

— Ако е приятелка и на двамата, тогава при тези обстоятелства, естествено е да е загрижена и за двамата. Много. Но също така ще е загрижена, ако любовникът й се е отървал от съпругата си — с нейното или без нейното знание — за да разчисти пътя им да са заедно.

Найт обмисли думите му за не повече от десет секунди.

— Утре, докато се грижа за Джеф, ти отиваш в Атланта, разпитваш съседите й, питаш дали е имала някакви посетители в петък и събота, докато Емъри е била извън града.

Грейндж се ухили.

— Обзалагам се на двайсетачка, че няма начин да не са забелязали шикозната кола на Джеф с поръчковото кожено купе.