Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Twins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Автор: Саския Сарджинсън

Заглавие: Близначките

Преводач: Мария Чайлд

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-619-164-139-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2114

История

  1. — Добавяне

41

— Добро утро. — Бен заравя нос в тила й и Изолта долавя мириса на китайската храна, която си бяха поделили предната вечер, слаба нотка от лосиона му за след бръснене и киселия му сутрешен дъх. Вдишва дълбоко, иска да усети другия аромат, който се крие отдолу, аромата, който обича. Неговият аромат.

Близостта им я вълнува. Може да разчита маниерите на Бен — като навика му да подръпва крайчеца на лявото си ухо, когато се концентрира. Знае, че в маратонките му се крият кокалести, очукани стъпала с паднали сводове, а под висналата му коса, в основата на шията, расте на спирала упорит кичур.

Жегването, което изпитва от чисто физическото му присъствие, от широките му кости и виещите се бедрени мускули, никога не я е напускало. Той се изправя срещу нея с безкомпромисна, абсолютно мъжка нужда.

— Дай да те видя — беше й казал първия път, дръпвайки чаршафа от нея. Тя беше неуверена, раздразнена, докато не разбра, че Бен наистина харесва лекото увисване на гърдите й, гъбестата структура в задната част на бедрата й, виещите се като паяжина по хълбоците й стрии. Беше невъзможно да скрие недостатъците, които винаги бе държала в тайна от мъжете.

„Искам те цялата“ — беше й казал.

— Е — започва той сега, плъзгайки ръце между бедрата й, — няма да работя чак до следобед… Как ти се струва идеята за едно дълго излежаване?

Изолта присвива очи към часовника на нощното шкафче и със съжаление се опира на лакти.

— Мисля, че трябва да се прибирам, не искам да оставям Виола прекалено дълго сама.

Бен въздъхва и бързо я придръпва към себе си.

— Е, значи друг път.

— Ще си взема душ у дома и ще закуся.

— Ще те закарам.

— Не, не ставай глупав, това е свободната ти сутрин. Ще хвана автобуса.

Но Бен вече е отметнал завивките и се е надигнал от леглото; навлича пуловер, пъха кокалестите си стъпала в маратонки.

— Ще се изкъпя, когато се върна — можем да сме мръсни заедно. — Подушва ръката си. — Ммм, страхотно… усещам те по кожата си.

След прекараната вечер Изолта също долавя соления си мирис. Харесва лепкавото усещане от Бен върху себе си, което се стяга като съхнещо лепило върху кожата й. Тялото й е живо, усеща всеки негов нерв. Облича се и прокарва четка през косата си; къдриците й са спаднали, останали са само няколко.

— Значи няма дори да изпиеш чаша чай? — Той вече държи ключовете на колата. — Последен шанс?

Изолта поклаща глава, забелязвайки координатите на някаква агенция за недвижими имоти върху масичката в хола. Вдига листчето.

— Какво е това?

— О, къщата, за която ти говорех. — Бен избира ябълка от фруктиерата и забива зъби в плода. — Обявена е за продажба, така че ще трябва да действаме бързо, ако искаме да снимаме там.

Изолта гледа снимката на една къща от епохата на крал Джордж с подредена предна градина и дървена ограда.

— Не е ли малка за фотосесия?

— Няма много стаи, но създава усещане за много по-голямо пространство. Има големи врати и прозорци — малко нереално, като в „Алиса в Страната на чудесата“.

Тя чете: „Декоративни ъгли и бордюри, релси за окачване на картини и дървени лайстни покрай подовете, южно изложение“.

— Звучи прекрасно. — Приема да си хапне от ябълката му. Сладко-киселият вкус изпълва устата й. Схрусква парчето и го преглъща. — Да отидем да я видим тази седмица; ще помисля за идеи, ще поръчам някои дрехи.

На улицата се обляга на Бен, а той прехвърля ръка през раменете й. Лекият ветрец отвява листата от дърветата, завърта ги и ги подмята във въздуха.

— Знаеш ли — казва му тя, — че ако хванеш падащо листо, ще си късметлия през цялата година?

Бен хуква. Спуска се към едно листо, посяга да го улови и пропуска. Завърта се на пети и се втурва след друго. Листата се извиват и въртят, променят посоката и скоростта си. Една жена от отсрещната страна на улицата се обръща да го изгледа, когато той силно замахва, почти пада и отново подскача безгрижно към листата. Изолта закрива устата си с длани и се смее, като го гледа как скача и ругае, забил поглед в небето. Едно голямо кленово листо прелита наблизо и Бен протяга пръсти към него, стисва го в юмрук.

— Ето. — Поднася й го, останал без дъх. — Късмет за цяла година.

Тя взема листото, пожълтяло и поръсено с кафяви точици, и се засмива.

— Кой да предположи, че ще повярваш?

— Пълни глупости — отвръща той. — Но обичам предизвикателствата.

В колата Бен се плясва по челото.

— За малко да забравя да ти кажа. Скоро е годишнината от сватбата на родителите ми.

Отправят се към Челси Бридж, бавно напредват през гъстия трафик. Изолта гледа към широката ивица на реката. В момента има отлив. Кафеникавата вода мие калните брегове. В далечината блести Албърт Бридж.

— Организират тържествена вечеря. Ще бъде официално събитие — ще извадят най-хубавите си сребърни прибори. Страхувам се, че не можем да се измъкнем.

— Кога ще се състои? — Чувства се виновна. Бен отново ще трябва да се промъква през същото задръстване при обратния път към дома.

— На петнайсети октомври — отвръща той, завива в нейната улица и намалява скоростта. Когато спира пред апартамента на Изолта, добавя: — Няма да останем там за през нощта — знам, че ще искаш да се прибереш. Няма да пия като наказателна глоба заради факта, че имам такива отвратителни родители.