Мариса Мейър
Скарлет (45)

Глава четиридесет и четвърта

Когато корабът навлезе в естествена орбита, Скарлет изпусна въздуха от горящите си дробове и се тръшна назад в пилотското кресло. Простена, когато почувства всичките си болки и рани наведнъж, а сетне се обърна с лице към товарното отделение на кораба.

Лин Синдер седеше на пода с разкрачени крака, опънати пред нея. Вълка, разперил широко ръце, лежеше в безсъзнание. Ивица кръв водеше от рампата към тялото му — там, където го беше влачил русият воин. Другият мъж беше пльоснат по корем.

— Ти си била пилот — обади се Синдер.

Лин Синдер.

Принцеса Селена.

— Баба ми ме научи. Тя беше пилот в… — Думите се изпариха и сърцето й се сви. — Но вашият кораб се справя доста добре и сам.

— Много се радвам, че съм полезна — рече безплътният глас. — Аз съм Ико. Има ли ранени?

— Всички са ранени — рече Синдер и изстена.

Скарлет се придвижи с куцукане до Вълка и седна до него.

— Ще се оправят, нали?

— Надявам се — отвърна Синдер, — но никога не съм се застоявала достатъчно дълго, че да видя ефекта, който произвеждат стрелите.

Скарлет отвори ципа на якето си и уви с него отворената рана на ръката на Вълка.

— Нали каза, че тук има превръзки?

Тя видя ужаса на Синдер при мисълта, че трябва да стане и да отиде до лазарета, но не след дълго тя все пак се надигна и се скри във вратата в другия край на товарното отделение.

Тихо стенание привлече вниманието на Скарлет към непознатия. Той се обърна по гръб и се сви.

— Къде сме? — измрънка той неясно.

— О, ти вече си буден — обади се Синдер, която се завърна с мехлем и марли. — Надявах се да останеш в безсъзнание още малко. Тишината и спокойствието започнаха да ми се отразяват добре.

Въпреки тона й Скарлет почувства облекчението, което струеше от момичето, когато пусна тубичката с мехлема на корема му. Тя подаде на Скарлет марлите заедно с още една тубичка с мехлем и един скалпел.

— Трябва да изрежем чиповете ви и да ги унищожим, преди да са ви проследили.

Мъжът седна изправен и огледа със замаян, но изпитателен поглед Скарлет. За миг тя си помисли, че беше забравил от къде се е взела, но тогава вниманието му се насочи към Вълка на пода.

— А! Значи си успяла да качиш и лудия на борда, а? Може би ще успея да му намеря някоя клетка из тия щайги. След всичко преживяно никак няма да се зарадвам, ако ни убие, докато спим.

Скарлет се намръщи и разви едно парче марля.

— Той не е животно — каза тя и се загледа в следите от нокти по едната страна на лицето на Вълка.

— Сигурна ли си?

— Мразя да се съгласявам с Трън — обади се и Синдер, — наистина мразя да се съгласявам с него, но той има право. Изобщо не знаем дали е на наша страна.

Скарлет стисна устни и измъкна нова лента.

— Ще видите, когато се събуди. Той не е… — Скарлет се поколеба и миг по-късно си даде сметка, че и себе си не можеше да убеди, че той е на тяхна страна.

— Е — каза мъжът. — Сега вече се чувствам по-спокоен. — Той направи дупка в панталоните си и намаза с мехлем раната от стрелата.

Скарлет отметна косата от лицето си, разкъса ризата на Вълка и намаза обилно дълбоките прорези по корема му.

— А ти кой си?

— Капитан Карсуел Трън. — Той зави капачето на тубичката и се облегна на стената. Ръката му хвана пушката. — А това откъде се взе?

— Скарлет я е намерила в една от щайгите — отвърна Синдер и се обърна към нетскрийна на стената. — Екран, включи се.

Екранът показа подскачащия образ на окървавен мъж, който тичаше с все сила към камерата. Чу се писък и всичко замря. Картината се смени с водещ на новините, чието лице беше пребледняло.

— Това са кадри, които получихме от атаките в Манхатън по-рано тази нощ, и източниците ни вече потвърдиха, че повече от дванайсет града в Съюза са под обсада.

Скарлет се наведе да изреже идентификационния чип от китката на Вълка. Забеляза, че той вече имаше белег там, сякаш чипът му е бил поставен съвсем скоро.

Водещият продължи:

— Призоваваме гражданите да не напускат домовете си и да заключат вратите и прозорците си. Сега ще се включим пряко от Капитолия, където президентът Варгас ще направи обръщение.

Един стон накара всички да обърнат очи към Вълка. С ъгъла на окото си Скарлет видя как капитан Трън вдигна пушката и я насочи в гърдите му.

Тя остави настрани скалпела и двата идентификационни чипа, а сетне обърна леко лицето на Вълка към себе си.

— Добре ли си?

Той вдигна замъгления си поглед към нея, но след това внезапно се отскубна, претърколи се настрани и повърна на пода. Скарлет потрепери.

— Извинявай — рече Синдер. — Това вероятно е страничен ефект от упоителните вещества.

— Мамичко! Добре, че това не ми се случи на мен! Щях да умра от срам!

Вълка обърса устните си и отново се отпусна немощно по гръб, като при всяко движение се свиваше от болка. Свъси вежди и с присвити очи погледна нагоре към Скарлет. Те бяха върнали обичайния си яркозелен цвят и в тях вече не се четеше животински глад.

— Ти си жива.

Тя затъкна една къдрица зад ухото си, объркана от облекчението, което изпитваше. Това беше мъжът, който я бе предал в ръцете на онези чудовища. Трябваше да го мрази, но тя не можеше да мисли за друго, освен за отчаянието му, когато я бе целунал във влака и когато я беше помолил да не отива да търси баба си.

— Благодарение на теб.

Трън се изсмя.

— Благодарение на него ли?

Вълка се опита да погледне към Трън, но не можа да извърти врата си достатъчно.

— Къде сме?

— На борда на товарен кораб, който орбитира около Земята — отвърна Синдер. — Извинявай за успокоителните. Помислих си, че ще я изядеш.

— И аз така си помислих. — Лицето му потъмня, когато видя металната ръка на Синдер. — Кралицата ми те издирва.

Трън повдигна вежди.

— А, това вече трябваше да ме накара да се почувствам по-добре, че го взехме на кораба, нали?

— Той сега е по-добър — защити го Скарлет. — Нали, Вълк?

Той поклати глава.

— Не трябваше да ме взимате с вас. Така само ще ви изложа на опасност. Трябваше да ме оставите на Земята. Трябваше да ме убиете.

Трън пусна предпазителя на пушката.

— Не ставай глупав — каза му Скарлет. — Те са те направили такъв. Ти нямаш никаква вина.

Вълка я погледна — като че ли говореше на упорито дете.

— Скарлет… ако нещо се случи с теб заради мен…

— Имаш ли намерение да нараниш някого на този кораб, или не? — обади се Синдер и прекъсна разговора им.

Вълка примигна към нея, към Трън, а после и към Скарлет, върху която очите му се застояха по-дълго.

— Не — прошепна той.

След три секунди тялото на Синдер се отпусна.

— Казва истината.

— Моля? — възкликна Трън. — И това трябва да ме накара да се почувствам по-добре, така ли?

— Кай ще направи изявление! — Гласът на Ико гръмна оглушително на кораба, а сетне звукът на нетскрийна се увеличи.

Отново говореше някакъв водещ:

— … изглежда, че всички атаки са прекратени. Ще ви държим в течение за последните новини. А сега отиваме в Източната република, където очакваме да започне извънредното изявление на император Каито.

Речта му беше прекъсната и картината се смени със залата за пресконференции на ИР, където Кай стоеше пред трибуната. Синдер сви на топка в юмруците си крачолите на панталона си.

— Синдер е влюбена до уши в него — каза Трън с гръмък шепот.

— Че не е ли с всички ни така? — обади се Ико.

За миг Кай сякаш се смути под ярките светлини, но вълнението му премина, щом изправи раменете си.

— Всички знаете защо свиках тази среднощна пресконференция и ви благодаря, че се отзовахте толкова бързо. Надявам се да отговоря на някои от въпросите, които си задавате, откакто започнаха нападенията преди почти три часа и половина.

Вълка изсъска от болка, когато се изправи, за да вижда по-добре. Пръстите на Скарлет се затегнаха около ръката му.

— Ще потвърдя, че тези мъже идват от Луна. Нашите учени започнаха да провеждат тестове с тялото на един от тях, който е бил убит от полицията в Токио, и те потвърдиха, че това са войници, създадени чрез методите на генното инженерство. По всичко личи, че това са лунитяни, чиито тела са комбинирани с нервната верига на някакъв хибриден вълк. Ясно е, че изненадващата им атака е била дирижирана така, че те да всеят ужас, смут и хаос сред основните градове на Земята. И в това, смея да кажа, те имаха успех.

Мнозина от вас знаят добре, че почти от самото начало на своето управление кралица Левана заплашва да обяви война на Земята. Ако се питате защо е избрала именно този момент, за да започне атаките си след толкова дълги години на заплахи… причината съм аз.

Скарлет видя как Синдер придърпа коленете до гърдите си и започна да ги стиска, дордето ръцете й затрепериха.

— Кралица Левана е разгневена от моята неспособност да спазвам договора между Луна и Земя, според който всички лунни бегълци трябва да бъдат арестувани и върнати на Луна. Кралица Левана съвсем ясно показа очакванията си по този въпрос, а аз не съумях да им отговоря.

Необичаен звук се изтръгна от гърлото на Синдер — писък или хленч — и тя затисна устата си с металната си ръка, за да го заглуши.

— Поради тази причина считам, че върху мен пада отговорността да сложа край на тези нападения и да предотвратя една пълномащабна война, след като имам силата да го направя. И аз точно това сторих. И по единствения начин, по който можах. — Погледът му прониза стената в дъното на залата, сякаш се чувстваше твърде унизен да погледне журналистите в очите. — Аз приех брачния съюз с кралица Левана от Луна.

Уплашен вик се изтръгна от Синдер и тя скочи на крака.

— Не! Не!

— В замяна — продължи Кай, — кралица Левана се съгласи да спре по-нататъшните атаки. Сватбата е насрочена за следващото пълнолуние, на двайсет и петия ден от месец септември, а след брачната церемония ще се състои и коронясването на кралица Левана като императрица на Източната република. Изтеглянето на всички лунни войници от територията на Земята ще започне на следващия ден.

— Не! — изкрещя Синдер и като свали ботуша от крака си, замери с него екрана. — Идиот такъв! Ах, ти, идиот такъв!

— Щом имаме нова информация, аз и кабинетът ми ще ви я дадем в следващите дни. Тази вечер няма да отговарям на никакви въпроси. Благодаря ви. — Въпреки това залата се изпълни с шумна глъчка от въпроси, но, без да им обръща внимание, Кай слезе от подиума като победен генерал.

Синдер се завъртя и изрита близката щайга с голия си метален крак.

— Той знае, че това е нейно дело, и пак ще й даде всичко, каквото поиска! Тя е отговорна за смъртта на хилядите земляни, а сега ще стане и императрица! — Тя закрачи по пода, забеляза двата окървавени чипа до Скарлет и безмилостно ги стъпка на парчета, а накрая ги стри в пода с петата си. — И за колко време ще й стигне това? За месец? Или седмица? Та аз нали го предупредих! Обясних му, че възнамерява да използва Републиката като средство, за да обяви война на останалите страни на Земята! А той пак ще се жени за нея! И така ще й даде пълен контрол над всички ни! И всичко — само заради него!

Скарлет скръсти ръце на гърдите си.

— На мен ми се струва — рече тя и гласът й се повиши, съперничейки си с този на Синдер, — че това ще се случи само заради теб!

Тирадата на Синдер секна и тя зяпна Скарлет с отворена уста. Помежду им Трън сложи брадичка в дланта си, сякаш гледаше някое забавно шоу. Въпреки че другата му ръка още стискаше пушката, насочена в главата на Вълка.

— Ти знаеш защо е наредила да започнат нападенията — каза Скарлет и въпреки протестите на мускулите й се изправи на крака. — Знаеш защо иска да те залови.

Яростта на Синдер се уталожи.

— Значи баба ти ти е казала.

— Да, каза ми. Онова, което ме отвращава, е, че си позволила това да се случи!

Като гледаше кръвнишки, Синдер се наведе и свали и другия си ботуш. Скарлет се сви назад, но Синдер го метна в ъгъла.

— А ти какво искаш да направя? Просто да отида и да се предам, така ли? Да направя саможертва с надеждата, че това ще я удовлетвори? И дотам ще се стигне рано или късно.

— Не говоря за арестуването ти на бала. Говоря за по-рано. Защо не си направила нищо да я спреш? Хората разчитат на теб. Те вярват, че ти можеш да промениш нещата! А ти какво правиш? Бягаш и се криеш! Баба ми не умря, за да можеш ти да живееш като беглец, като страхливка, която се бои да предприеме нещо!

— Ъъ, объркан съм — намеси се Трън и вдигна пръст във въздуха. — За какво говорим?

Скарлет хвърли поглед към капитана.

— Ти няма ли да свалиш тая пушка най-сетне от Вълка?

Трън хвърли пушката настрана и сключи ръцете си в скута си.

— И той дори не знае, нали? — нахвърли се Скарлет върху Синдер. — Изложила си на опасност живота му, живота на всички ни, а той дори не знае защо!

— По-сложно е, отколкото изглежда.

— Така ли?

— Та аз самата не знаех допреди седмица! Научих коя съм ден след бала, докато седях в килията в затвора и се подготвях да ме предадат като трофей на Левана. И между бягството от затвора, с цялата армия на Източната република по петите ми, и опита ми да спася твоя живот не ми остана много време да сваля режима на Левана. Съжалявам, ако съм те разочаровала, но ти какво очакваш от мен?

Скарлет отстъпи назад — в главата й пулсираше главоболие.

— Как така не си знаела?

— Защото баба ти ме е пратила по влака за Нов Пекин, без да си направи труда да ми каже нищо.

— Но не е ли това причината да отидеш на бала?

— Не, звезди! Мислиш ли, че съм толкова глупава да се изправя срещу Левана, ако знаех истината? — Тя се поколеба. — Е, знам ли и аз. Може би… заради Кай, но… — Тя хвана главата си с две ръце. — Не знам! Не знаех!

Изведнъж на Скарлет й се зави свят от гнева, от прилива на кръв, от изтощението. И не можа да каже друго, освен едно смутено:

— О!

Трън се закашля.

— Все така съм объркан.

Синдер въздъхна, отпусна се на една щайга и се вгледа в различните си ръце. Тя сгърчи цялото си лице, сякаш се готвеше за удар, и измрънка:

— Аз съм принцеса Селена.

Трън изсумтя и всички се обърнаха към него.

Той примигна.

— Ама какво? Наистина ли?

— Наистина.

Шеговитата усмивка замръзна на устните му.

Последва тежко мълчание, което беше прекъснато от вибрация под краката им и гласа на Ико:

— Не разбирам.

— Ставаме двама — каза Трън. — И откога?

Синдер сви рамене.

— Трябваше да ти кажа, но… Не знаех дали мога да ти се доверя и си помислих, че ако успея да намеря Мишел Беноа, тя ще ми обясни някои неща, ще ми каже как съм се озовала тук, как съм се превърнала в това. — Тя вдигна и двете си ръце, а сетне ги пусна вяло в скута си. — … и тогава може би щях да реша какво да правя. — Тя въздъхна. — Ико, съжалявам, наистина. Кълна се, и аз не знаех преди.

Трън затвори зиналата си уста и се почеса по брадичката.

— Ти си принцеса Селена — каза той, сякаш опитваше думите. — Лудото момиче киборг е принцеса Селена.

— Дарбата ти още ли е непокътната? — попита Вълка. Той седеше превит, като се стараеше да не натоварва хълбока си.

— Така мисля — отвърна Синдер и се размърда неспокойно. — Все още се уча как да я използвам.

— Тя установи контрол над един от специалните агенти — обади се Скарлет. — Видях я, когато го направи.

Синдер погледна надолу.

— Само донякъде. Не успях да задържа контрола.

— Съумяла си да изманипулираш някой от глутницата? Докато Яил е бил там?

— Да, но беше ужасно. Можах да стигна само до един от тях и почти припаднах.

Рязък смях я накара да замълчи, а сетне Вълка се разкашля болезнено. Но дори тогава развеселеното изражение не напусна лицето му.

— Значи затова Левана те търси под дърво и камък. Ти си по-силна от нея. Или… би могла да станеш с малко упражнения.

Синдер поклати глава.

— Ти не разбираш. Онзи чародей държеше под контрола си седем мъже, а аз едва успях да се справя и с един. Много по-слаба съм от тях.

— Не, ти не разбираш — отвърна Вълка. — Начело на всяка глутница стои по един чародей, който ни контролира, когато животинските ни инстинкти вземат връх и не можем да мислим за друго, освен как да убиваме. Те изменят лунната ни дарба и я използват, за да ни превърнат в чудовища — е, с помощта и на някои физически изменения също. Но всичко е свързано с господаря ни. Повечето лунитяни изобщо не могат да ни контролират — те дори ни мислят за щитове — и дори господарите ни, които обикновено могат да подчинят стотици обикновени хора наведнъж, могат да упражняват влияние на около една дузина оперативни агенти. Точно затова и глутниците ни са толкова малобройни. Разбираш ли?

— Не — едновременно отвърнаха Синдер и Трън.

Вълка продължаваше да се усмихва.

— Дори най-талантливите чародеи могат да контролират дузина оперативни — най-много петнайсет — и това след години на генетични изменения и тренировки. А ти си успяла при първия си опит да отвлечеш един оперативен от господаря му? С малко упражнения. — Видът му показваше, че му идва да се разсмее на глас. — Не бих си го помислил доскоро, но сега, като претегля нещата, Нейно Величество май има пълно основание да се бои от теб, принцесо.

Синдер трепна.

— Не ме наричай така.

— Предполагам, че ти наистина искаш да се бориш срещу нея — продължи Вълка, — като съдя по реакцията ти на изявлението на императора.

Синдер поклати глава.

— Нямам ни най-малка идея как да… Не знам нищичко за това какво е нужно, за да управляваш и да ръководиш, и…

— Но толкова много хора вярват, че ти можеш да я спреш — обади се Скарлет. — Баба ми умря, за да можеш ти да получиш този шанс. Няма да позволя саможертвата й да отиде на вятъра.

— И аз ще ти помогна — добави Вълка. — Можеш да упражняваш способностите си върху мен. — Той се отпусна назад — тялото му се бе изнурило от дългото седене. — Освен това, ако ти наистина си онази, която твърдиш, тогава ти си моята истинска кралица. И имаш верността ми.

Синдер поклати глава и скокна от щайгата.

— Не ти искам верността.

Скарлет скръсти ръце на хълбок.

— И какво искаш тогава?

— Искам… искам малко време да помисля върху всичко и да реша какво да правя след това, без всички да ми дрънкате в ушите! — Синдер закрачи с тежки, ядни крачки към главния коридор и през една крачка се чуваше силното дрънчене на металния й крак, който се удряше в пода.

Когато останаха сами, Трън изсвири тихо с уста.

— Знам, знам. Изглежда малко… — той кръстоса очите си и завъртя и двете си ръце край ушите си, — но това е част от очарованието й. Трябва само да свикнете.