Мариса Мейър
Скарлет (29)

Глава двадесет и осма

Кай крачеше в кабинета си от вратата до бюрото и после от бюрото до вратата. Два дни бяха минали, откакто Левана бе поставила ултиматума си: намери момичето киборг или ще последва нападение.

Времето изтичаше и с всеки изминал час ужасът му растеше. Не беше мигвал от повече от четиридесет и осем часа. През това време не беше излизал от кабинета си и за миг, с изключение на петте пресконференции, на които все така нямаше какво ново да съобщи.

От Лин Синдер нямаше и следа.

Нито от доктор Ърланд.

Сякаш бяха потънали вдън земя.

— Пфу! — Той опъна с ръце косата си назад, докато не усети болка в скалпа. — Лунитяни! Високоговорителят на бюрото му избръмча:

— Кралският андроид Нанси желае да влезе.

Кай пусна косата си и изстена тихо. Нанси се грижеше за него през тези дни, като му носеше огромни количества и — а сетне след дълги часове мълчаливо отнасяше все още пълните чаши с изстиналия чай. Тя го подканяше да се храни, напомняше му за предстоящите пресконференции, а също и че е забравил да отговори на съобщенията на австралийския генерал-губернатор. Ако не беше названието й „кралски андроид Нанси“, всеки път, когато обявяваха идването й, той почти очакваше през вратата да влезе човек.

Запита се дали и баща му бе изпитвал същото към своите асистенти андроиди. А може би Кай просто не беше на себе си.

Като прогони безполезните мисли, той заобиколи зад бюрото си.

— Да, влез.

Вратата се отвори и колелата на Нанси се търколиха по килима. Но тя не носеше поднос със закуски, както той очакваше.

— Ваше Величество, жена на име Лин Адри и дъщеря й, Лин Пърл, пожелаха да се срещнат с вас незабавно. Линджи твърди, че разполага с важна информация за лунитянката беглец. Аз я насърчих да се обърне към генерал Хюи, но тя настоя да говори направо с вас. Сканирах чипа й и по всичко личи, че е тази, за която се представя. Не бях сигурна дали трябва да я отпратя.

— Всичко е наред. Благодаря ти, Нанси. Прати я при мен.

Нанси излезе. Кай огледа ризата и закопча яката си, но реши, че за гънките по нея нищо не може да направи.

Само след миг в кабинета му влязоха две непознати. Първата жена беше на средна възраст и косата й едва бе започнала да посивява, а другата беше момиче на около четиринайсет години с гъста коса, която се спускаше свободно надолу по гърба. Те се поклониха дълбоко, а Кай се намръщи и чак когато момичето се опита да се усмихне свенливо, той се почувства като глупак, защото размътеният му от умората мозък не бе познал имената им, когато Нанси ги представи. Лин Адри, Лин Пърл.

Те не бяха съвсем непознати. Беше срещал момичето вече два пъти — веднъж в магазинчето на Синдер на пазара, а след това и на бала. Това беше заварената сестра на Синдер.

И жената.

Жената.

Кръвта му се смрази, когато си спомни за нея, и почти плахият, момичешки поглед, който отправяше сега към него, правеше нещата още по-неприятни. И нея беше срещнал на бала. Когато за малко не зашлеви Синдер, защото се бе осмелила да дойде.

— Ваше Величество — обади се Нанси, която се бе върнала и стоеше зад гърба им. — Позволете ми да ви представя Лин Адриджи и дъщеря й, Лин Пърлмей.

Те се поклониха отново.

— Да, здравейте — каза Кай. — Вие сте…

— Аз бях законният попечител на Лин Синдер — прекъсна го Адри. — Моля ви, простете, че идваме без покана, Ваше Императорско Величество. Виждам, че сте доста зает.

Той се покашля и съжали, че бе закопчал яката си. Вече го задушаваше.

— Моля, седнете — каза той и ги покани да седнат край холографския огън. — Това е всичко, Нанси. Благодаря ти.

Кай побърза да седне на стола, тъй като не искаше да дели канапето с нито една от двете жени. Една след друга те кацнаха върху него с изправени гърбове, за да не омачкат панделките на ролките си в стил кимоно, и с престорена скромност свиха ръце в скута си. Приликата помежду им бе поразителна, и разбира се, двете нямаха нищо общо със Синдер — нейната кожа винаги беше потъмняла от слънцето, а косата й беше по-права и по-хубава. И тя винаги излъчваше неуловима увереност даже и когато се запъваше или се чувстваше засрамена.

Кай се опомни, преди да се е разсмял при спомена за Синдер, когато се запъваше и се чувстваше засрамена.

— Боя се, че не се запознахме официално миналата седмица на бала, когато пътищата ни се пресякоха, Лин Джи.

— О, Ваше Императорско Величество е твърде мил. Моля ви, наричайте ме Адри. Ако трябва да съм честна, опитвам се да се дистанцирам от лицето под моя опека, което сега носи името на съпруга ми. А вие, сигурна съм, помните прекрасната ми дъщеря.

Той се обърна към Пърл.

— Да, срещнахме се на пазара. Вие носехте някакви пакети и помолихте Синдер да ги прибере.

Той остана доволен, когато момичето се изчерви, и се надяваше, че си е спомнила колко грубо се бе държала в онзи ден.

— Срещнахме се също и на бала, Ваше Величество — каза Пърл. — Обсъждахме клетата ми сестра, истинската ми сестра, която съвсем скоро се разболя и почина от същата болест, която отне живота на прославения ви баща.

— Да, спомням си. Моите съболезнования за загубата ви.

Той почака да чуе техния израз на съчувствие, но той така и не дойде. Майката беше твърде заета да разглежда лакираните дървени мебели в кабинета, а дъщерята беше твърде заета да разглежда Кай с подправена скромност.

Той потропа с пръсти по облегалката на креслото.

— Моят андроид ми съобщи, че имате информация, която желаете да ми предадете? Относно Лин Синдер ли?

— Да, Ваше Величество. — Адри върна вниманието си към него. — Благодаря ви, че ни приехте без предварително уговорена среща, но аз разполагам с информация, която според мен ще ви помогне в търсенето на моята подопечна. Като съвестен гражданин аз, естествено, желая да направя всичко възможно, за да подпомогна издирването и да се уверя, че тя ще бъде заловена, преди да нанесе нови щети.

— Да, естествено. Но простете ми, Линджи, бях останал с впечатлението, че властите вече са се свързали с вас и са ви разпитали като част от разследването, нали така?

— О, да, ние и двете надълго разговаряхме с няколко много мили мъже — отвърна Адри, — но след това изскочи нещо ново, което привлече вниманието ми.

Кай подпря лакти на коленете си.

— Ваше Величество, вярвам, че сте гледали заснетия преди около две седмици репортаж от изолаторите, на който се вижда как едно момиче напада два мед дроида?

Той кимна.

— Разбира се. Момичето, разговарящо с Чанг Сунто — момчето, което се излекува от чумата.

— В онзи момент аз бях доста разсеяна, тъй като тъкмо бях загубила дъщеря си, но след това изгледах кадрите по-внимателно и сега съм убедена, че момичето на тях е Синдер.

Кай сключи вежди, като вече си припомняше записа. Момичето така и не се виждаше ясно на него, тъй като той беше зърнест, картината трепереше и само гърбът й се показваше съвсем за малко.

— Наистина ли? — каза той, като се стараеше в гласа му да не се долови нотка на съмнение.

— И кое ви кара да мислите така?

— Само от записа трудно може да се разбере и аз нямаше да съм толкова сигурна, ако този ден не бях поискала да проследят чипа на Синдер, тъй като от известно време поведението й будеше подозрения у мен. Знам, че в този ден тя е била близо до изолаторите. По-рано смятах, че просто се опитва да избяга от домашните си задължения, но сега виждам, че малкото отклонение е имало още по-злокобни мотиви наум.

Кай повдигна вежди.

— Отклонение ли?

Бузите на Адри порозовяха.

— Дори това е прекалено мило название за нея, Ваше Величество. Вие знаете ли, че тя дори не може да плаче?

Кай седна назад. Само след миг откри, че вместо да изпитва погнуса, както Адри очевидно очакваше от него, просто му стана любопитно.

— Така ли? Това нормално ли е за… за киборг?

— Няма как да знам, Ваше Величество. Тя е първият и, надявам се, последният киборг, който имам нещастието да познавам. Изобщо не мога да разбера защо правим киборги. Те са опасни и горди същества, които се перчат насам-натам, като че ли си мислят, че са по-добри от всички останали. Като, че ли заслужават специално отношение заради своите… чудатости. Те са бреме за нашето трудолюбиво общество.

Кай почисти гърлото си — яката започваше да го дразни.

— Разбирам. Споменахте преди малко, че имате доказателства, че Синдер се е намирала близо до изолаторите? И… е извършила нещо злокобно?

— Точно така, Ваше Величество. Ако благоволите да направите справка на моята страница, ще видите, че съм качила клип, който доказва вината й.

Като мислеше за кадрите от изолатора, Кай откачи портскрийна от колана си и потърси страницата на Адри. Клипът беше най-отгоре — изображението беше с ниско качество, а до него се виждаше таг със символа на полицейския отряд андроиди на Републиката.

— Какво е това?

— Този ден Синдер не отговори на нито едно от съобщенията ми и тъй като бях сигурна, че напуска страната, аз се възползвах от правото си да я върна насила. Това е записът от момента, в който са я открили.

Кай затаи дъх и пусна клипа. Беше заснет от кораб и показваше отвисоко една прашна улица и изоставените на нея складове. И там беше Синдер — задъхана и бясна. Тя вдигна стиснатия си юмрук към андроида.

— Не съм го откраднала! Той принадлежи на семейството й и на никой друг!

Камерата се заклати, когато корабът кацна и андроидът я приближи.

Като се намуси, Синдер отстъпи крачка назад.

— Нищо незаконно не съм направила. Мед дроидът ме нападна. Беше самоотбрана.

Кай гледаше с напрегнати рамене, докато андроидът нареждаше с монотонния си глас правата на законния й настойник и Закона за защита на киборгите, докато накрая Синдер не се съгласи да тръгне с тях и клипът свърши.

Само четири секунди бяха нужни на Кай, за да намери записа на момичето, което атакува мед дроида в изолатора, и докато той наместваше парченцата от пъзела, пръстите му се затегнаха около апарата. За стотен път през тази седмица той се почувства като глупак.

Беше логично да е Синдер. Естествено, че е била Синдер. Само преди няколко часа точно пред очите й той бе дал лекарството на доктор Ърланд. Ърланд сигурно й го е връчил, а тя след това го е дала на Чанг Сунто. И макар че камерата така и не е могла да я заснеме добре, набързо вързаната опашка и широките панталони пасваха отлично.

Кай преглътна с усилие, спря записа и закачи отново порта на колана си.

— За какво говореше тя? Какво не е откраднала? Какво е това, което принадлежи на семейството й?

Адри стисна устата си в твърда линия и дълбоки гънки прорязаха горната й устна.

— Нещо, което наистина принадлежи на семейството й, на тези, които биха отдали дължимото уважение към починалата. А Синдер осакати скъпата ми дъщеря само за да се докопа до него!

— Какво е направила?

— Мисля, че е откраднала чипа на дъщеря ми, и то минути след смъртта й. — Адри облегна ръката си върху ивицата коприна на корема й. — Коремът ми се свива, като си помисля, но знам, че трябваше да го очаквам. Синдер винаги е била толкова злобна и завистлива към двете ми дъщери. И макар никога, преди да не съм си представяла, че може да падне толкова ниско, сега, когато знам истинската й природа, не съм изненадана. Тя трябва да бъде намерена и наказана за всичко, което е сторила.

Кай се отдръпна от злъчта в гласа й и не можа да направи връзка между нейните обвинения и собствените си спомени за Синдер. Спомни си, когато се срещнаха в асансьора и как очите й се бяха напълнили с тъга, щом заговори за умиращата си сестра. Как бе попитала дали Кай ще запази един танц и за нея, ако тя оздравееше като по чудо.

Но дали спомените му за Синдер не бяха до един нищо повече от лунен трик? Та какво знаеше той за нея?

— Сигурна ли сте?

— Според докладите оръжието, използвано срещу андроидите, е било скалпел и всичко се е случило само минути, след като получих съобщението, че дъщеря ми… че дъщеря ми… — Брадичката й затрепери, кокал четата в скута й побеляха. — Виждам я как се опитва да приеме самоличността на Пеони в тази своя нечовешка глава. — Тя изкриви лице. — Тръпки ме побиват, като си помисля, но тя точно това би направила.

— И вие смятате, че чипът е още у нея, така ли?

— Това не мога да кажа, Ваше Величество. Но е възможно.

Кай се изправи и кимна. Адри и Пърл го зяпнаха онемели, а сетне и двете скочиха на крака.

— Благодаря ви, че ме запознахте със случая, Лин Джи. Веднага ще се разпоредя да проследят чипа. Ако той все още е у нея, ще я открием.

Още докато говореше, той се улови, че се молеше на звездите Лин Адри да греши. И Синдер да не е взела чипа със себе си. Но молбата му беше глупава, незряла. Той трябваше да я открие и му оставаше само един ден на разположение. Не гореше от желание да разбере какво би сторила Левана, ако не успееше.

— Благодаря ви, Ваше Величество — каза Адри. — Искам единствено да знам, че паметта на дъщеря ми няма да бъде опетнена само защото някога проявих такава щедрост и приех в семейството си това ужасно момиче.

— Благодаря ви — каза той, без да е сигурен за какво точно й благодари, но сякаш беше уместно да го каже. — В случай, че възникнат нови въпроси, ще наредя на някого от хората ми да се свърже с вас.

— Да, разбира се, Ваше Величество — каза Адри и се поклони. — Искам единствено да съм полезна на страната си и да видя това момиче, изправено на съд.

Кай наклони глава.

— Нали разбирате, че щом я открием, кралица Левана възнамерява да я екзекутира?

Адри скръсти изтънчено ръце отпред.

— Сигурна съм, че законът неслучайно е такъв, Ваше Величество.

Кай сви устни и ги поведе от масата към вратата.

След още два поклона Пърл се понесе вън от стаята, запърха с мигли и източи врат назад към Кай, докогато можа, но Адри се забави на вратата. Поклони се още веднъж.

— Оказахте ни такава чест, Ваше Величество.

Той се усмихна напрегнато.

— Питах се — не че това има някакво значение, но просто от чисто любопитство, ако информацията ми доведе до разкрития в разследването… дали бих могла да очаквам някаква награда за сътрудничеството си?